Ако са ви липсвали хубаво чувство за хумор и приятна самоирония, то няма как да не се зарадвате, че Бил Брайсън се връща на българския пазар. От тази седмица в книжарниците може да намерите „Пътят към Литъл Дриблинг“ (издателство „Еднорог“).
Запознах се с Брайсън преди около 10 години, когато ми го препоръчаха в малка книжарница за стари книги в Портсмут, Англия. Тогава нямах представа, че е превеждан на български език и че е толкова популярен. И също така не знаех, че той по рождение не е англичанин, въпреки че пише ‘баш’ като такъв. Бил Брайсън ми беше представен като автор, който умело борави с всеизвестно странното чувство за хумор на британците.
У нас американо-британският автор на пътеписи има няколко издадени книги, сред които „Записки от един малък остров“ и „Един американец в Европа“. Това са интересни и изключително четивни произведения, пълни с хумор. В книгите на Бил Брайсън всеки може без срам да се подхилква на почти всяка страница. И казват – това, което той пише, може да те изкара от депресия.
„Знаеш ли – каза той, – че са минали двадесет години, откакто написа „Записки от един малък остров“? – Наистина ли? – отвърнах, удивен от мисълта колко минало можеш да натрупаш без никакво усилие.“
„Пътят към Литъл Дриблинг“ разказва за една нова обиколка на Великобритания – 20 години, след като авторът пише за своите впечатления от кралството в „Записки от един малък остров“. Книгата е едновременно изключително в стила на Бил Брайсън и все пак малко по-различна. В творбата личи носталгия по старото време и недоволство от понякога неизбежните последствия на случващата се промяна. Книгата е своеобразно продължение на „Записки от един малък остров“, в която (все пак) американецът Бил Брайсън разказва за чудатата Великобротания. В „Пътят към Литъл Дриблинг“ вече изграденият британец Бил Брайсън говори с леко чувство на загуба за добрата стара Англия.
„Обичам да бъда в страна, където, ако крава нападне някого, това става обществено достояние.“
Но Брайсън остава все така забавен. Да, може би по различен начин от времето, когато е бил на 40 години (съжалявам, всички се променяме), но определено забавен в абсолютната си хумористична критичност към порядки, облекло или развитие на британски общини. Същевременно той отново ни запознава с много факти за британската история и съвременност.
„– Спомням си времената, когато оттук минаваха влакове – обърнах се аз бодро към някакъв мъж, който стоеше до мен. – А не минават ли вече? – попита той с внезапно безпокойство. Беше американец, очевидно сега се запознаваше с Лондон, а вероятно и с чувството за хумор“…
Това, на което се обръща внимание в книгата, е красотата на английската природа. В повествованието на „Пътят към Литъл Дриблинг“ Бил Брайсън говори с голяма любов за природните пейзажи, които описва, и със също толкова голяма критичност към урбанизацията, част от нашия съвременен начин на живот (което, разбира се, може да се наблюдава не само в Англия).
„Живите плетове, селските църкви и каменните хамбари, крайпътните ливади, пълни с кимащи диви цветя, преливащи от птичи песни, овцете, скитащи се по брулени от вятъра склонове, селските пощи и магазинчета и много други неща сега рядко имат икономическо основание за съществуването си, а за повечето хора с власт това е единственото основание, което има значение.“
Завръщането на Бил Брайсън ще зарадва феновете на големия писател. Същевременно „Пътят към Литъл Дриблинг“ би била идеална възможност за тези, които не познават творчеството на приятно хумористичния автор, да се запознаят с един задълбочено насмешлив писател. А вероятно и ще поискате да посетите местата, за които Брайсън говори, и може би погледнете с един малко по-различен поглед на тях.
Снимка: Изд. „Еднорог“
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще може да прочетете още ревюта на класики и съвременна литература.
