Земята на огъня и леда. Така мнозина от информираните и любопитни хора познават Исландия. Наред с огъня и леда обаче малката островна страна, която се простира приблизително по средата между скандинавските страни и Северна Америка, се отличава с изключително динамична културна и артистична среда. На върха на пирамидата се извисява вековната любов на исландците към повествованието.
Някои твърдят, че в Исландия четенето е национален спорт. Други го описват като религия. Квалификации от този тип недвусмислено показват, че четенето там е начин на живот, необходимост, без която ежедневието би било немислимо.

„Малка книга за исландците” на исландската писателка, журналистка, преводачка и консултантка Алда Сигмундсдотир. Снимка: Forlagid.is
Исландия е сред първенците в света както по брой писатели и публикувани книги на глава от населението, така и по читателска активност. Исландците обичат да изразяват своите ценности, впечатления и възгледи чрез писаното слово. Според BBC всеки десети исландец ще публикува поне една книга през живота си. В последните няколко години исландската литература се радва на все по-голяма популярност в чужбина. Най-известен сред съвременните исландски писатели е авторът на криминални романи Арналдур Индридасон, който може да се похвали с над 12 милиона продадени копия по целия свят – завидно постижение само по себе си, което обаче добива още по-голям блясък с оглед на факта, че Исландия наброява малко над 330 000 жители.
Четенето и писането в Исландия през вековете
Исландците „обичат книгите и се гордеят с литературното си наследство”, пише исландската писателка, журналистка, преводачка и консултантка Алда Сигмунсдотир в своята „Малка книга за исландците”. „Исландците нямат дворци и зашеметяващи паметници, с които да се похвалят, но пък имат своите ръкописи, които считат за най-ценното си национално богатство.”
Писането и четенето заемат централно място в исландската история и национална култура от пристигането на първите заселници от Норвегия и британските острови в края на IX и началото на X век до наши дни. Постепенно се появяват писатели, които пишат своите творби върху телешка кожа. Както обяснява Айнар Свансон, преподавател в исландския Bifrost University, писател и издател, тези ръкописи са били изключително ценни, но поради масовия недоимък и глад някои хора са ги използвали за храна.

Айнар Свансон, преподавател в исландския Bifrost University, писател и издател. Снимка: Bifrost.is
През XIII век, определян от някои като исландския златен век, исландската литература преживява разцвет. В този период се появяват исландските саги, които са основен източник на познания за скандинавската митология и историята на скандинавските монархии. Исландските саги, особено тези на викингите от X век и творбите на Снорри Стурлусон от XIII век, се нареждат сред най-забележителните културни богатства в световната история и оказват силно влияние върху творчеството на писатели като Дж. Р. Р. Толкин („Властелинът на пръстените”) и Джордж Р. Р. Мартин („Песен за огън и лед”).
След XIII век исландците се изправят пред множество трудности. От 1262 г. до 1380 г. Исландия е под властта на Норвегия. През 1387 г. двете страни попадат под контрола на Дания. Исландия постига независимост едва през 1918 г. под властта на общ крал с Дания, а Република Исландия е обявена официално на 17 юни 1944 г. Във времена на тежки изпитания и нищета исландският език и литературна традиция и паметта за литературните творби от златния век дават на исландците така необходимия източник на национална идентичност и гордост.
Суровият климат и ограничената дневна светлина през зимата допринасят за утвърждаването и развитието на исландската литература. При тези неблагоприятни условия разказването и четенето на истории се превръщат в любимо занимание, което помага на исландците, особено на децата, едновременно да се развличат и образоват. Децата обикновено усвоявали четмо и писмо и получавали първите си уроци по история и география през четенето, разказването и преразказването на сагите. Това в голяма степен обяснява как исландците са постигнали сравнително високи нива на грамотност на фона на масовата бедност в онези времена. Исландците освен това са имали навика да си водят дневници, в които отбелязвали събития и впечатления от заобикалящия ги свят.
Исландските език и литература добиват още повече тежест през XX век и особено покрай борбата за независимост от Дания. Трябва да се отбележи, че през 1931 г. исландските управници приемат закони, чрез които се въвеждат високи данъци върху по-скъпите вносни стоки (например електрически уреди). Тези данъци ограничават значително асортимента на стоки в страната, което води до ръст в подаряването на книги по празниците. Четенето се разпространява и вследствие на ограниченото телевизионно съдържание. За да окуражи гражданите да общуват повече помежду си и да се обогатяват в интелектуален и духовен план, исландското правителство води специфична политика, при която през юли телевизия не се излъчва изобщо (до 1983 г.), а четвъртък е ден без телевизия през цялата година (до 1986 г.).
Взети заедно, тези особености в историческото развитие на Исландия полагат основите и обясняват популярността на Jólabókaflóð – традиционен за Исландия коледен панаир на книгата, който се провежда всяка година в столицата Рейкявик. В последните седмици на всяка календарна година домакинствата в страната получават каталог, който представя почти всички книги, публикувани на острова през годината. Издателите в страната публикуват голяма част от планираните за годината заглавия и генерират около 80% от годишните си продажби в последните два месеца на годината, когато хиляди хора се втурват да купуват книги, с които да стоплят душите на близки и приятели по Коледа. Много от тези книги се отпечатват на висококачествена хартия и с по-изтънчени корици, тъй като са предвидени за подаръци. Данните показват, че през 2014 г. всеки исландец е подарил средно 2.1 книги за Коледа и е получил 1.2 книги като подаръци за празника.
Не само количество, а и качество
За разлика от много други случаи, количеството в Исландия не компрометира качеството. Сериозният брой книги и писатели на глава от населението създава една динамична среда, в която високата конкуренция и засиленото присъствие на литературата в публичното пространство създават отлични условия за появата на първокласни творби.
През 1955 г., едва 11 години след създаването на Република Исландия и в момент, когато населението на страната е около 156 000 души, исландският писател Халдор Лакснес получава Нобелова награда за литература. „Това е награда не само за нашия писател, но също и за Исландия и нейните истории, защото Лакснес използва някои от старите [произведения]”, казва пред Truestory.bg Айнар Свансон от Bifrost University.

Днес Исландия се гордее с писатели от световна величина. На снимката: Комплексът на Bifrost University. Автор: Даниел Пенев
Друго доказателство за значимостта на исландската литературна традиция в рамките на световното културно наследство е обявяването на Рейкявик за Град на литературата на ЮНЕСКО през 2011 г. Така Рейкявик влиза в историята като първия град на литературата на ЮНЕСКО в страна, където английският не е официален език. Преди Рейкявик званието получават Единбург, Айова, Мелбърн и Дъблин.
Днес Исландия може да се гордее с писатели от световна величина. Освен споменатия Арналдур Индридасон сред най-превежданите съвременни исландски писатели са Ейнар Маур Гвудмундсон, Сьоун, Ойдур Ава Олавсдотир, Йон Калман Стефансон, Ирса Сигурдардотир и Кристин Мария Балдурсдотир. Българският преводач на исландска литература Стефан Паунов илюстрира успеха на исландската литература в чужбина със следния пример: романът „Осемлистната роза” на Ойдур Ава Олавсдотир има продажби от над 200 000 копия във Франция, където книга с повече от 50 000 продадени копия се счита за бестселър.

Стефан Паунов, преводач на исландска литература. Снимка: Личен архив
„Исландия и въобще Скандинавска Европа са една непозната, едва ли не мистична, територия: суров климат, екзотична природа, слабо заселени земи, далечна култура, непонятни езици”, казва Паунов пред Truestory.bg. „Всичко това гъделичка любопитството и мнозина проявяват интерес да се запознаят с тези страни, да пътуват в тях, да четат тяхната литература, да гледат техните филми. Именно в скандинавските литература и кино хората могат да открият тази северна екзотика и самобитност. Освен това Исландия явно се радва на голям брой добри и талантливи автори. Добрата литература не е монопол на големите страни. Навсякъде по света могат да се родят таланти на писането, които свободно да разгърнат своите качества.”
Паунов си обяснява успеха на исландската литература и с общочовешките теми в нея, които могат да намерят отклик сред читатели от различни страни, култури и прослойки. Странно или не, неблагоприятният климат в Исландия също оказва благоприятно въздействие върху исландската литература.
„Климатът в Исландия може да бъде много суров и безмилостен и това е формирало нагласата, че човекът е прашинка пред природните стихии”, казва Паунов. „Той не владее света, а светът го владее. Тази нагласа се прелива в писането и затова исландската литература е смирена, тиха и лишена от патос. Това според мен много се харесва.”
Ролята на държавата в областта на литературата
Исландските управници са наясно, че езикът, литературата и културата като цяло са единствените инструменти, с които малка страна като Исландия може да съхрани своето национално самосъзнание и да върви във възходяща линия. Дългогодишните усилия в тази област дават резултат: съвременният исландски език е почти същият като исландския език от XIII век, което означава, че исландските читатели днес могат безпроблемно да четат сагите на Снорри Стурлусон и компания. За разлика от властите в Норвегия, Дания и Швеция, исландското правителство полага сериозни грижи за опазването на исландския език и неговото обогатяване. Вместо да заемат безброй чуждици от английски, немски и други езици, исландците измислят нови думи или връщат в употреба отпаднали такива, като ги обличат с нови значения.
Исландското правителство подкрепя издатели и преводачи през литературен фонд, който подпомага издаването на исландска художествена литература, нехудожествена литература, която има потенциала да рекламира исландската култура, и качествена чуждестранна литература в превод на исландски език. За фонда се грижи основаният през 2012 г. Исландски литературен център, който обединява предишните две основни литературни институции в страната: Исландския литературен фонд и „Приказна Исландия” (Fabulous Iceland). Основната задача на Исландския литературен център е да опазва и развива литературата в страната.
Отпускането на субсидиите става на състезателен принцип. За да могат да кандидатстват, издателствата трябва да изпълняват определени условия. Субсидиите към исландските издателства подкрепят книжния пазар в страната, а субсидиите към чуждестранни издателства подпомагат популяризирането на исландската литература в чужбина. Правителството също така осигурява грантове за пътуване на исландски писатели, чуждестранни издателства, театрални трупи и литературни фестивали с цел промотиране на исландската литература. Исландия участва активно и в престижни международни форуми като Панаира на книгата във Франкфурт.
За да стимулира местните писатели и изобщо хората на изкуството, исландското правителство отпуска стипендии за различни периоди, като крайното решение отново се взима след конкурс. Стипендиите се осигуряват в рамките на т.н. заплати за исландски артисти (Icelandic Artists’ Salaries). Не на последно място, исландското правителство отпуска специални грантове за преводачи на исландска литература. Одобрените преводачи получават възможността да работят в стимулираща среда в страната за период от две до четири седмици.
Книжният пазар и четенето в Исландия днес
„Литературната сцена в Исландия е изключително оживена”, казва Егил Орн Йохансон, директор на най-голямото исландско издателство (Forlagið). Пред британския вестник The Guardian Йохансон споделя, че на исландския книжен пазар всяка година оперират над 100 издателства, които ежедневно получават нови ръкописи от исландски автори. Въпреки малобройното население на страната и ограничения брой купувачи, книжният пазар в Исландия регистрира годишен оборот от порядъка на 40 милиона евро.
В интервюто си за The Guardian Йохансон споделя, че великолепното представяне на исландския национален отбор на тазгодишното Европейско първенство по футбол във Франция е довело до засилен интерес към творчеството на исландските писатели. Така читатели и издатели не само от Европа и САЩ, но и от страни като Южна Корея и Тайван, обръщат още повече внимание на исландската литература.
„Един от най-добрите начини да опознаеш една страна и народа й е през литературата, така че донякъде [този интерес] е разбираем, като се има предвид, че футболният отбор [на Исландия] и неговите привърженици се задържаха на челно място в световните новини няколко седмици”, обяснява Йохансон.

През 2011 г. столицата на Исландия Рейкявик (на фотоса) е обявена за Град на литературата на ЮНЕСКО. Снимка: Даниел Пенев
В момента данък добавена стойност (ДДС) върху книгите в Исландия (печатни и електронни) е 11%. До януари 2015 г. ДДС върху книгите в Исландия е 7%, но тогава правителството го увеличава, заедно с ДДС върху списанията, музиката и хранителните продукти, до сегашните 11%. В същото време правителството намалява стандартното ДДС от 25.5% на 24% и премахва митата върху множество вносни стоки. Според Бриндис Лофтсдотир, зам.-директор на Исландската асоциация на издателите, исландските издатели и писатели не са възхитени от увеличението на ДДС върху книгите. Тепърва обаче ще се разбере как тази промяна ще се отрази на пазара, допълва Лофтсдотир.
Айнар Свансон от Bifrost University споделя, че романите от съвременни исландски писатели се продават средно на цена от около 25-30 евро, а книгите с поезия вървят по 15-20 евро. Най-успешните съвременни исландски литературни произведения, казва Свансон, могат да достигнат тираж от 20 000 копия. Сред издаваните в страната книги има голям брой творби както на утвърдени и по-млади исландски автори, така и на известни писатели от други страни. Данните за 2015 г. илюстрират този баланс: 50% от издадената художествена литература е исландска, 50% – чуждестранна. Съотношението е по-различно при детската литература: от всички детски книги, издадени в страната през миналата година, 38% са дело на исландски автори, а 62% – на чуждестранни писатели.
В последните няколко години в Исландия, подобно на повечето страни по света, се наблюдава спад в читателската активност. Проучване на Bifrost University от 2013 г. показва, че 93% от исландците прочитат поне по една книга годишно. В същото време половината от населението на страната чете най-малко по осем книги всяка година. Според друго проучване от миналата година делът на нечетящите исландци почти се е удвоил, от 7% на 13.3%. Дори при този спад обаче 86.7% от исландците продължават да четат поне по една книга годишно, което поставя Исландия сред най-четящите страни в света.

Освен с невероятната си природа, малката северна държава се гордее с изключително динамична културна и артистична среда. И огромен интерес към литературата от страна на 330-те си хиляди жители. Снимка: Даниел Пенев
Според Айнар Свансон исландците продължават да четат активно, но го правят по различен начин и на различни места. Той е по-загрижен за бъдещето на исландската литература, тъй като много от исландските деца днес владеят исландски и английски език почти на едно и също ниво в резултат на растящото онлайн съдържание и компютърните игри. Свансон смята, че занапред издателският бизнес в Исландия ще се ориентира все повече към електронните книги, които имат три потенциални предимства: удобство, по-ниски цени и далеч по-малко негативни последици за околната среда.
На водещата снимка: Природна гледка от Исландия, спираща дъха с магнетизма си. Автор: Даниел Пенев
Тази статия ви хареса? Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още увлекателно написани истории и авторски текстове за света около нас!