Наскоро нашият колега Даниел Пенев ви представи „Кривата на щастието“ на Иво Иванов – книга, която е въплъщение на човечността, на необходимата страст в живота, на обвързаността ни като хора, обитаващи една и съща планета, на неслучайните случайности; книга, която връща вярата в добротата и ежедневния смисъл. Книга, изпълнена с истории, които топлят, създават душевен уют и носят посланието, че всичко е възможно. Героите на тези истории са описани с най-впечатляващите им черти, с постиженията и паденията им, със силата на духа им, с малките неща в живота им, оставили им големи следи. Краят на всеки текст предизвиква усещането за картини, около които блещукат светулки…, и друго не ти е необходимо. Физическият образ няма значение, защото житейската победа е за духа. Понякога любопитството може да ни накара да потърсим повече информация (или поне изображение) в интернет на някой от героите от историите – най-често спортист, за да си отговорим на въпроса как изглежда този „свръхчовек“.
В разказа „268 секунди“ обаче героят е танцът. Начинът, по който е описан от Иво, просто те задължава да потърсиш видео от „изпепеляващата страст и безтегловната лекота“ на Джейн Торвил и Кристофър Дийн на Олимпиадата в Сараево през 1984 г. А усетиш ли енергията на изпълнението им, няма как да не се заинтересуваш повече и за енергията на живота им.
Тя се оказва енергия на усърдност и постоянство, енергия, която е позволила магията да се случи, за да гарантира свобода. Енергия, носеща се през годините, която не е позволила отдалечаване от себе си. Енергия, която е съхранила не само телата, но и мечтите и човечността.
„Беше 14 февруари, Свети Валентин, Денят на влюбените. Джейн Торвил и Кристофър Дийн бяха избрали знаменитото „Болеро“ в до мажор на Равел за изпълнението си, което продължи точно 268 секунди. Но в рамките на тези 4 минути и половина симпатичните англичани създадоха нещо безценно и неповторимо. Нещо, което отекна навсякъде – от Камчатка до Великденските острови. Торвил и Дийн танцуваха като омагьосани – с изпепеляваща страст и с безтегловна лекота“ – така започва тази невероятна история на Иванов.
24 милиона британци остават будни в нощта на Свети Валентин през 1984 г., за да гледат магическото изпълнение на двойката:
Публиката в зала „Зетра“ обсипва Джейн и Кристофър с цветя след изпълнението им. Обръщайки се към екрана назад, двойката вижда ред отлични оценки за танца си – рекорд, който никога няма да се повтори след промените, направени в съдийската система на фигурното пързаляне през 2002 г.
„Болеро“ на Жозеф-Морис Равел занапред винаги ще „извиква“ двете фигури на леда в съзнанието на британците. 1984 г. превръща Торвил и Дийн в национални герои. Телевизия BBC им ги обявява за спортна личност на годината – това е единственият път, в който наградата е връчена на повече от един човек.
Едно от най-емблематичните произведения за всички времена – „Болеро“, често е възприемано спорно като подходяща музика за танци на лед, тъй като се отличава с едно-единствено темпо, вместо със смяна на ритъма. Но когато излизат на сцената в зала „Зетра“, Джейн и Кристофър представят на света нова форма на танца в тази дисциплина на фигурното пързаляне. Трудните елементи се получават без усилия. Носят се в ритъма толкова бавно, сякаш нищо не може да разруши инерцията. Движенията им са еротични и хипнотизиращи.
Тогава са на 27 години. Днес – на 59.
И двамата са родени в Нотингам, Великобритания. Тя през 1957 г., той – през 1958 г. И двамата откриват любовта си към фигурното пързаляне още като ученици. В началото на 70-те танцуват с различни партньори, докато не се запознават през 1975 г…
Казват, че сродните души трудно остават заедно в земния си път. Те се срещат, за да се поучат взаимно, за да си предадат един на друг посланията, които ще изиграят водеща роля в живота им, и винаги ще напомнят за другия. Любовта им е невъзможна, прекалено унищожителна с енергията си. Любовта към фигурното пързаляне обаче вероятно съхранява връзката на Джейн и Кристофър. Любов извън самите тях. Любов на сцената. Намерила друг начин да просъществува – характеризираща се с всичко, което белязва онази любов на сродните души – приятелство, споделеност, енергия, страст, еротика, духовно сливане, липса на инертност, предизвикателства, с които заедно да се борят, балансиране, усъвършенстване.
Приятел на Кристофър го определя като късметлия при избора му на партньор – добрите технически умения на Джейн му позволявали да измисли далеч по-амбициозни съчетания от съперниците им.
През 1980 г. Джейн и Кристофър осъзнават, че имат потенциал да достигнат върха на спорта, който са си избрали, и започват усилени тренировки. През 1981 г. печелят европейското първенство по танци на лед.
Феновете на фигурното пързаляне постепенно започват да осъзнават уникалността в изпълненията им. Двамата демонстрират силна физическа и емоционална близост, което кара почитателите им да вярват, че имат романтична връзка и извън леда. Джейн и Кристофър бързо опровергават слуховете и казват, че излъчването им на сцената е резултат от усърдната работа.
В периода 1981-1984 г. 4 пъти последователно стават световни и европейски шампиони. След триумфа в Сараево изоставят аматьорската си кариера и се обръщат към професионалния спорт. Вземат участие в редица световни турнета. 10 години по-късно – през 1994 г., двамата се завръщат на Зимните олимпийски игри в Лилехамер, Норвегия (изпълнението им може да видите в клипчето отдолу), където печелят бронзов медал. За първи път в международната си кариера двамата отстъпват първото място.
Изпълнението на Джейн Торвил и Кристофър Дийн в Лилехамер (1994 г.):
Феновете на фигурното пързаляне по цял свят реагират остро за това, че британците не са получили златен медал. Където и да отиде, двойката се радва на невероятна подкрепа и на още по-голям интерес към себе си. Загубата на олимпиадата всъщност гарантира кариерата им през следващите 10 години – нещо, което те не са си представяли.
Въпреки това години по-късно пред Huffington Post Джейн определя бронзовия медал от Игрите в Лилехамер като шокираща загуба след първото място в Сараево.
Зад тази болка вероятно стоят думите на майка й от тийнейджърските й години – „Винаги ще има някой, който е по-добър от теб“. Тези думи научили Джейн на постоянство и усърден труд, а след постигнатите победи – да не бъде самодоволна и да продължава да работи в същия дух. Стремежът към победа е и един от двигателите на Кристофър. Той споделя, че си спомня първия път, когато прочел максимата, изречена от спортен треньор и гласяща: „Победата не е всичко, тя е единственото нещо“.
Двамата споделят, че зад гърба си имат много, много труд и че не са забравили през какво са преминали: „Винаги сме работили с мисълта, че колкото повече се стараеш и опитваш, толкова по-добър ставаш„.
„Нашето поколение израсна с други влияния. Ние никога не сме искали да бъдем известни заради самите себе си. За нас беше важно да постигнем нещо. Ето защо благотворителните ни дейности са толкова важни – дават ни възможност да се отплатим на хората“, казва Кристофър.
Двамата са наградени с Ордена на Британската империя за спортните си постижения и благотворителната си дейност. През последните години участват в британското телевизионно шоу Dancing on Ice като експерти.
През декември 2015 г. те правят дебют в пантомимата на сцена в Операта в Манчестър като кръстниците на Пепеляшка. Оттеглят се от изпълненията на танци на лед. Получили много писма. „Хората бяха толкова благодарни и мили в думите си към нас. А това да получиш писмо на хартия, написано с химикал в тази ера, ти носи много специални чувства“, казва Джейн.
„Някои хора просто пишеха, за да изразят благодарност, че сме ги докоснали по някакъв начин. Това ми напомни, че всеки е част от нещо по-голямо и въпросът е да откриеш своя път и да го извървиш по най-добрия начин“, допълва Кристофър.
През 2014 г. – 30 години след Олимпиадата в Сараево, двойката посещава града отново, когато той вече не е същият след опустошителната война там.
Кметът ги приветства на ледена пързалка, построена на същото място, на което са танцували тогава. Олимпийската е била разрушена по време на бойните действия.
Кристофър и Джейн се срещат и с момичето, което събира цветята от сцената през 1984 г., преди те да излязат на нея (в началото на първото видео по-горе).
„Мислели сме си какво ли се е случило с това момиче и дали все още се пързаля. Дъщеря й участва тази вечер в шоуто с изпълнения на леда”, казва Джейн.
„Това е поколение, което е изживяло трудни и трагични времена, а сега е тук отново, изпълнено с надежда и радост. Това е момент, който ще отнесем у дома“, споделя Кристофър.
Почитателите им в Сараево отново очакват от тях най-естественото – перфектност. Перфектност, към която двамата са се стремили през всичките си години на сцената.
„Трябва да вложиш много часове, за да се получи. Трябва да работиш, докато не почувстваш, че ти е лесно. Не можеш да го направиш чрез телепатия. Всичко е в отдаденото време. Винаги се опитваш да бъдеш креативен и да сътвориш нещо ново. Винаги го чувстваш като „откритие“, когато се получава. Не искам да прозвучи пренебрежително, но това не е гласът на певец – тук става въпрос за физика, загряване, да подготвиш тялото си, това е цяло физическо и ментално упражнение“, казва Кристофър.
„Когато спечелихме първото място на Олимпиадата през 1984 г., не искахме да изпълняваме „Болеро“ повече, защото винаги сме се стремили към нещо ново. Но откривахме, че хората искат да видят отново и отново именно този танц. Не сме броили колко пъти сме го представяме, но става въпрос за хиляди пъти“, допълва още той.
Изпълнението им през 2014 г. подпомага кампания за изграждането на постоянна ледена пързалка в Сараево, която да носи името „Болеро“.
Каролин Фрост от Huffington Post коментира, че интервютата, които е провела с двойката през годините, са изградили образа на Крис в нейното съзнание като креативен, динамичен, амбициозен човек. Джейн е неговата муза – по-спокойна и отстъпчива. По време на престоя им в Сараево той изглежда изпълнен с емоции от завръщането си, а Джейн е по-аналитична.
„Ние винаги сме искали едни и същи неща“, казва тя. „Допълваме се взаимно. Никой от нас не е цял без другия и нямаме никакво желание да продължим напред без другия”, допълва Крис.
„Трудно е да го обясня, но винаги съм се чувствала друг човек на леда, сякаш е магия. Носи ми чувството на свобода“, споделя още Джейн.
Двамата казват, че имат необикновена връзка и изпитват любов един към друг. Без любов не биха могли да постигнат каквото и да е. И двамата са женени, но не един за друг.
Докато пътуват на задните седалки на автобус по време на турне преди години, Джейн заспива върху рамото на Кристофър и той си позволява да я целуне – това е единственият им момент на интимност извън сцената.
Днес двамата живеят на различни континенти, всеки има по две деца. През изминалите 30 години обаче няма година, в която да не са се видели. Разговарят всеки ден по Skype.
През 1998 г. се оттеглят от сцената, без да го обявяват публично. Остават извън нея 8 години. През това време поддържат отношенията си и се срещат.
В списъка си с неща, които искат да направят, Джейн е поставила на първо място да тича на маратон, а Кристофър – да постави хореографията на Цирк дьо Сьолей и да се научи да лети.
Тази статия ви хареса? Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще следите в реално време всички истории на вдъхновяващи личности от страната ни и света, с които си струва да се запознаете!