Преди месец, на 7 януари, се случи атаката над редакцията на „Шарли ебдо“. Това беше ударът в „сърцето на Европа“ – на тази иначе спокойна Европа, която се радва на относителна сигурност в сравнение със САЩ, Африка и целия останал свят. Подобно на 11 септември 2001 г., 7 януари се превърна в публична екзекуция на „неверници“, изпълнение на шариатски присъди за обида на пророка Мухаммад (този начин на изписване на името му е по-близък до арабското произношение, отколкото Мохамед, който използваме често у нас – бел. ред.). Според разбиранията на радикалните ислямистки групи, каквито са и въоръжените сунитски групировки „Ислямска държава“ и „Боко харам“ – ислямът е застрашен от Запада, следователно мюсюлманите са в състояние на война, те водят джихад.
A беше ли наистина нападнат ислямът?
„Шарли ебдо“ отдавна е обект на заплахи заради смелите си и по мое лично мнение неуместни карикатури, осмиващи вероизповеданията и нравите на различните култури. Често изобразявани герои в него са самият папа или дори Иисус. И разбира се Мухаммад не остана незасегнат…
От години пред редакцията е поставен въпросът защо е нужно да се подиграваме с религията, с пророците, с нещата, които за много хора в целия свят са свещени. Нямаме ли си достатъчно други неща в и без това сбъркания ни свят, че засегнахме това, което може би е най-непорочно в самата си основа.
Впечатление ми направиха и взетите интервюта след нападението с граждани на Париж, които са мюсюлмани. Едно мнение ми допадна особено много: „Не се шегувайте и не иронизирайте свещеното, не рисувайте карикатури на пророците, без значение дали е нашият или вашият. Шегувайте се с политиците и с корупцията, но оставете свещеното на мира“.
Аз споделям същото мнение. Нямам нищо против да видя карикатура на Обама, на Бойко Борисов, на Абу Бакр ал-Багдади, на Ким Чен-ун. Но не и на Иисус, не на Мухаммад, не на Моисей. Всяка една религия в света е чиста, проповядва морални ценности, солидарност, обич към Бог. Няма войнствена религия, няма „сбъркана“ и „по-сбърканa“ религия. Без значение на кой език е – „Dieu“или „Allah“, Бог си е Бог. Във вярата в Него няма нищо лошо и да не забравяме, че всеки има право на този избор.
Ако на Запад афишираме ясно и се гордеем с установения секуларизъм, подиграваме се на църквата, а някои биха казали, че дори сме забравили Бог, то ислямският свят не е достигнал това ниво на отрицание на Бога, а и не иска. „Шарли ебдо“ се подигра не само с папата, не само с евреите или мюсюлманите, подигра се с Иисус, с исляма и неговия пророк.
Да, ислямът безспорно беше нападнат. Запазена марка на редакцията е провокацията-подигравка. Първата карикатура с Мухаммад се появява през 2006 г., а през 2007 г. в печат са още 12. През 2011 г. списанието излиза със специален брой, озаглавен „Шария ебдо“, по повод победата на ислямската партия „ан-Нахда“ в Тунис.
В две (впоследствие станали много известни) карикатури Мухаммад е гол, а на самите карикатури пише:
„Мохамед, една нова звезда се роди“. Тук Мухаммад е нарисуван застанал на четири крака, с открити гениталии.
Снимка: Peacenewsnow.com
„Филмът, който обходи целия мюсюлмански свят…“
Снимка: Barenakedislam.com
Има един любопитен за нас като немюсюлмани факт – забраната за изобразяването на Мухаммад. Хората трябва да се прекланят пред Бога, не пред неговите пророци. Мюсюлманите приемат личностите на всички пратеници за непорочни и неприкосновени, всяко посегателство върху тях накърнява достойнството и е пряка нападка срещу религията им. Мухаммад е бил историческа личност, но като пророк и пратеник на Бог, той е дарен с качества и способности, с които се различава от обикновените хора. Има подробни сведения за това как е изглеждал и какви са били неговите реакции и поведение. Според исляма обаче изобразяването му е забранено, тъй като за хората с техните несъвършени възприятия е невъзможно да възприемат със сетивата си същността на Мухаммад. Според мюсюлманите Божествената природа е недостижима за хората.
Във филми за живота на Мухаммад например, той никога не е изиграван от актьор, тъй като актьорът не може да се движи, говори или реагира като пророка.
„Шарли ебдо“ не просто „нарисува Мухаммад“, а се подигра с него. Отговорът бързо последва. Протести, негодувание, заведени дела, нападението.
„Шарли ебдо“ олицетворява врага, нападнал исляма, чрез целенасочени обиди към Пророка. „Защитниците му“ започнаха джихад. Но джихадът не означава да вземеш просто оръжие в ръка и да убиваш. Има джихад на езика (джихад би-л-лисан) – защитаването на исляма и разпространяването му чрез различни дебати, лекции и учения, джихад на перото (джихад би-л-калам) – представлява изучаването на Корана и защитаването на исляма чрез издаване на различни писания и статии. Според Мухаммад мастилото на учения е по-свещено от кръвта на мъченика и този, който го чете, се харесва в очите на Аллах.
Ако братята Куаши искаха да водят джихад, защо не започнаха джихад на езика? Просто е – това, което въпросните „защитници“ на исляма направиха, нямаше нищо общо с исляма, те просто го посрамиха с варварската си постъпка.
„Шарли ебдо“ не уважи другия, провокира по крайно неуместен начин. Но в 21-ви век отговорът на нанесената обида не трябва да са саморазправата и „наказанието“, които терористите осъществиха в Париж. Мюсюлманите можеха да потърсят правата си по съдебен път и да заведат дело, което за „Шарли ебдо“ нямаше да е първото. И някои го направиха.
Срещу списанието са заведени съдебни дела за расизъм от ислямски групи във Франция, но парижки съд оправдава седмичника с постановлението, че карикатурите са насочени срещу тероризма, а не срещу исляма. Възниква въпросът – а тогава след като цел на вашата ирония е тероризмът, какво прави окарикатуреният образ на Мухаммад във вашето списание, защото той със сигурност не е „представително лице“ на тероризма.
На 14 януари излезе новият брой на „Шарли ебдо“ и на заглавна страница отново беше Мухаммад с надпис „Всичко е простено“. Това само по себе си предизвика нова отрицателна реакция от страна на мюсюлманите по света. Новата корица на вестника и новата карикатура на Мухаммад, държащ в ръцете си табела „Аз съм Шарли“, бе възприета съвсем естествено като едно ново подстрекателство.
Снимка: Charlie Hebdo
Множество алжирски политици заявиха, че действията на „Шарли ебдо“ без съмнение обиждат мюсюлманите и исляма.
Агенция „Ройтерс“ предаде, че мюсюлманските духовници в Близкия изток осъждат терористичното нападение над редакцията. Те обаче отправиха и критики към френския сатиричен седмичник за публикуването на новата карикатура в първия брой след убийствата. Публикуването й бе изтълкувано като ненужна провокация и знак на неуважение, което ще създаде нови сблъсъци.
Подобни карикатури „подклаждат чувства на омраза и негодувание сред хората“ и създаването им „показва презрение“ към чувствата на мюсюлманите, е мнението на главния мюфтия на Йерусалим и палестинските територии Мухаммад Хюсеин.
Един мой приятел мюсюлманин коментира станалото в Париж така:
„Съжалявам тези убити хора, никой не заслужава да бъде екзекутиран по този начин, сякаш не си човек, а животно. Те не го заслужаваха! Кой си ти, че да съдиш хората и да раздаваш справедливост с оръжие?! Но не разбирам… Защо се гаврят с нас? Защо се шегуват с неща, които за нас са свещени. Защо го правят, ако знаят, че това ще нарани толкова много хора. Ако вие правите карикатури на Иисус, шегувате се с папата, дори с Бог… то ние никога не сме се подигравали с никого от пророците, без значение дали е Мухаммад, Иисус или Моисей. Те всички са пратеници на Бог, в които ние вярваме и почитаме, камо ли да ги нарисуваме голи.“
И тъй като все пак социалистическият режим остави своя отпечатък върху България и върху възприятията ни за Бог и религията като цяло, то предполагам, че за много българи е непонятно какво там толкова се пенят тези мюсюлмани. Поставете се обаче на тяхно място. Щастливи ли бихте били, ако видите карикатура на Васил Левски, гол, на четири крака, с открити гениталии, с надпис „Левски, една звезда се роди“?
Резултатът от провокацията бе, че при нападението загинаха 12 невинни живота, както и „защитниците на исляма“. За мен „Шарли“ не се бореше за свобода на словото, те просто провокираха. От другата страна се отвърна също с агресия, но много по-жестока. Ако провокацията на „Шарли“ бе наранила чувствата на мюсюлманския свят, то агресията на терористите отне човешки животи.
Нападението няма да е последният случай. Светът ще продължи да е толкова грозен, колкото и сега, защото никой не уважава другия. Ще продължим да провокираме, да сме агресивни, да мислим, че сме по-добри от някои и да си служим с оръжие, за да раздадем „справедливост“. От всичко това ще пострадат хората, които са най-малко виновни – журналистите, карикатуристите, чакащите на някоя спирка на метрото, арабите, които ще бъдат спирани по летищата за двучасови проверки и ще бъдат гледани с подозрение или омраза по улиците. Човечеството не можа да научи вековния си урок да уважава различния.