Събитие разтърсва книжния пазар в началото на 2018 г., „12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса“ на канадския психолог Джордан Питърсън вече е преведена на 50 езика, а само за година са продадени над 3 милиона копия. На български книгата идва до нас в края на 2019 г. и е посрещната с въодушевление от многобройните почитатели на канадския мислител, определян като един от най-влиятелните философи на времето ни.
Джордан Питърсън е клиничен психолог и преподавател по психология в Харвард и в университета в Торонто. Той работи в сферата на социалната психология, психология на религиозните и идеологически убеждения, разработва програми за усъвършенстване на личността. Милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му. На пръв поглед заглавието звучи лековато и прави препратка към камарата литература за самопомощ и фриволна психология, която ни залива през последните години от рода на „10 стъпки към щастието“, например. Но това е подвеждаща асоциация или закачка с несериозната концепция на новото време, която ни агитира да бъдем щастливи такива, каквито сме, без за това да се изисква от нас специално усилие. И тук, още на първата страница, читателят е мат и при това е победен за наивния си прочит на заглавието на блестящ виртуозен език, при това с тънък хумор… Концепцията на професор Питърсън е коренно противоположна и всички комерсиални опити на либерализма да сведе човешкото битуване до неограничени права – са разбити.
Д-р Питърсън развива няколко главни тези: Страданието е част от битието. Ако ти се задоволяваш с това, което си, губиш всичко онова, което можеш да бъдеш. Животът и смъртта са подвластни на словото. Само ограниченията ни правят свободни. В цялата несигурност на битието, човек се движи сякаш по въже между две реалности – между реда и хаоса. Личната отговорност и самодисциплината могат да трансформират хаоса в ред. Всеки е отговорен за всьо и вся… Нищо ново под слънцето, ще кажете, но на мен ми звучи като геройство това опълчване на масовата представа, наложила се днес за щастлив живот… Дж. Питъсън успява да възкреси натикани в нафталина истини, при това ерудирано, подплатено с научно доказани факти. Той умело борави с мъдростта на древните, високите идеи, разработени в класическата литература, философията, религиите и психологията.
Оказва се, че съвременният човек не притежава ресурс за справяне с кризи от всякакво естество, било те лични или обществени, повърхностното отношение към живота прави хората уязвими и при най-малкото житейско препятствие. В 12 пространни есета Джордан Питърсън дава отговор на най-сложните житейски въпроси на мирозданието и то по начин, който може да задоволи и най-претенциозния читател.
И така:
Правило 1. Изправете се. Или – какво можем да научим от нервната система на омарите и защо е толкова важна територията във всяка популация, кое ни прави неудачници и как можем да стигнем от дъното до върха. Промяната на света, всъщност, започва от личната такава: „И тогава, натрупали сила и увереност, може да решите да се потопите в Битието и да помогнете за неговото преобразуване и подобряване.“
Правило 2. Отнасяйте се към себе си като към човек, за когото сте отговорни. Това е обширно есе за реда и хаоса, за страха от неизследваната територия. Но хаосът е и „безформеният потенциал, от който Бог от Битие I чрез словото поражда реда в зората на времето.“ Хаосът и редът са, всъщност, базовите съставки на Битието и тук идва ролята на човека и неговата отговорност да бъде съавтор и творец на съдбата си, боравейки с инструментариум от добри навици да претвори всяка неприветлива ситуация в достъпен житейски конструкт.
Правило 3. Подбирайте си такива приятели, които ви желаят най-доброто. Много от хората избират страдалческата роля и позицията на жертва, защото просто така е по-лесно, отколкото осъзнаването за личната отговорност на всяко свое решение. „Много по-вероятно е един човек да се откаже от пътя нагоре просто защото е прекалено стръмен.“ Защото всеки, всъщност, може да бъде много повече, отколкото е, но затова се изискват лични усилия…
Правило 4. Сравнявайте се с човека, който сте били вчера, а не с някой друг днес. Есе за вътрешния свят на човека, критичната оценка, предхождаща всяко евентуално поведение и за посоката на погледа или – как да правим равносметка на извървения път…
Правило 5. Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате. Възпитание, възпитание и отново възпитание, но за ужас на модерните концепции, авторът категорично доказва, че старите и добре забравени правила вършат работа, ако искаме да отгледаме отговорни членове на обществото.
Правило 6. Преди да критикувате света, въведете идеален ред в собствения си дом. Оказва се, че личната промяна е много сложен процес, хората по-скоро са склонни да умрат, но не и да променят навиците и убежденията си, но ключът към напредъка е точно в победата над самия себе си.
Правило 7. Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл /не това, което е изгодно/ С много библейски цитати, препратки към философия и литература, авторът издига тезата, че животът е страдание и това е повече от очевидно. Есе за доброто и злото, за личната отговорност и дисциплината, защото само чрез ограничения се ражда свободата. Основният въпрос в битуването е смисълът, а не щастието. „Ницше, подобно на Достоевски, смята, че свободата – в това число свободата на действие – изисква определени ограничения.“ Смъсълът е висшето добро, а не това, което е изгодно.
Правило 8. Казвайте истината. Или поне не лъжете. За словото и манипулирането на света, за силата на думите и чистотата на речта. Защото станат ли прекалено големи -„лъжите подкопават целия свят. За това: „Живейте в истината!“
Правило 9. Слушайте. Приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете. Есе за смирението и тщестлавието, за гордостта на Аза, с много примери от клиничната си практика, авторът отваря една от на-важните теми на общуването – като обмен, за диалогизма в психотерапията, за активната слушателска роля – слушане то на себе си и другия, като част от търсенето на познание.
Правило 10. Изразявайте се точно и ясно. Отново за думите и тяхната сила. За инструментите, препятствията и разширяването на Аза.
Правило 11. Не закачайте децата, когато карат скейтборд. За момчетата и момичетата, за патологията и душевното здраве. Изместените ценности, размитите социални роли и проблемите със социалната реализация имат своите дълбинни обяснения… И не забравяйте, напомня Дж. Питърсън, идеите имат последствия. Разбира се, тук ще научите и интересни подробности и за Едиповата майка и за вещицата от „Хензел и Гретел“…
Правило 12. Ако някоя котка пресече пътя ви, погалете я. За битието, страданията и ограниченията, като път за реализация. Концепцията на Достоевски, Гьоте и неговият Мефистофел, за вечната борба между доброто и злото.
Но това са малка част от въпросите, които канадският професор по психология отваря и с този разговор променя мисленето на много свои студенти, последователи в социалните групи, почитатели. Изостреното осъзнаване на нашата уязвимост може да озлобява и ужасява, но тя може да бъде вдъхновяваща и да пробужда. Изграждането на силен характер е работа, цел, отговорност на всеки. Можем ли да изградим от себе си човек, на когото да разчитаме и в добро и в лошо. Разбира се, но повече светлина по темата – търсете в правилата на Питърсън. И не на последно място – ценното на този труд е, че в рамките на 400 страници ще намерите есенцията на човешката мъдрост, трупана през вековете, в резюме са представени идеи и концепции на най-светлите умове на човечеството…
Приятно четене!
Надникнете и в останалите ни „Кинги“!
