Огън, лед, вулкани, горещи минерални извори, девствена природа, наследство от епохата на викингите, солидна културна традиция, тежка финансова криза през 2008-2009 г., гарнирана с протести срещу политическия и финансовия елит на страната, комедиант, който управлява столицата Рейкявик в периода 2010-2014 г., принудителна оставка на министър-председателя през април след публикуването на „Досиетата от Панама” – едва ли бих могъл да си мечтая да посетя по-екзотично място от Исландия на този етап от моя живот.
Колкото повече наближаваше заминаването ми (14 юли) и с него началото на първото издание на лятното училище по креативно лидерство в XXI век в Bifrost University, толкова повече се вълнувах. Вълнението ми нарасна допълнително в резултат на международната еуфория около впечатляващото представяне на исландския национален отбор по футбол на Европейското първенство във Франция.
Близо месец, след като стъпих на острова, съм обратно у дома с онова чувство на удовлетвореност, което се появява, когато потенциално добро решение се окаже отлично.
Даниел Пенев прекара близо месец в Исландия, като стана част от лятното училище по креативно лидерство в XXI век в Bifrost University, и доби страхотни впечатления от страната, нейните нрави и дух. Снимка: Личен архив
Хората, които по стечение на обстоятелствата са имали щастието да учат и работят извън родината си и да участват в различни международни проекти, обменни програми, обучения, летни училища или езикови курсове, знаят добре, че тези преживявания оказват силно влияние върху личността и светоусещането им. Те са още по-ценни и приятни, тъй като човек учи във и извън класната стая, без дори да полага особени усилия. Единственото, което трябва да направи, е да отвори сетивата си, да има куража да задава въпроси и да споделя мисли, идеи и впечатления с хората наоколо.
Нека бъда пределно ясен: Исландия в никакъв случай не е утопия. Както всяка друга страна по света, Исландия има своите недостатъци. Да, характерът и мащабът на проблемите на исландците се различват от тези на милиони други по света, но те все пак съществуват.
В същото време исландците имат много положителни черти, от които само можем да се учим. Именно затова реших да обобщя част от личните си впечатления от исландците и тяхното отношение към живота и заобикалящия ги свят.
Урок 1: Всичко тръгва от възпитанието, скромността и взаимното уважение
Исландия, подобно на четирите скандинавски страни, е известна със стремежа си към равенство, свобода и толерантност. Общуването между хората е подчертано неформално, независимо от тяхната възраст, пол, социалноикономически статус, образование и професия. Исландците обикновено се обръщат един към друг с първи имена, което придава на комуникацията топъл егалитарен привкус.
Лятното училище в Bifrost University, в което имах привилегията и удоволствието да участвам, ми позволи да видя лично как исландците общуват както помежду си, така и с чужденци (например студенти и туристи). В основата на отношенията между хората и в двата случая са възпитанието, скромността и взаимното уважение. Попаднали в Исландия, ние, хората от Източна Европа, известни със своята емоционалност и избухливост, преминаваме през тежък период на адаптация, в който трябва да се справяме със стреса от липсата на стрес. За разлика от нас, българите, които обожаваме да се делим и сме привикнали към всякакви прояви на лошо възпитание, необосновано високо самочувствие, надменност, агресивност и дори простотия, исландците водят спокойни и уравновесени разговори на базата на взаимно разбирателство. За повече от три седмици в страната не чух някой да повишава тон, да се кара или да нагрубява.
Потвърждение на думите ми са и взаимоотношенията между преподаватели и студенти. Обратно на много български университетски преподаватели, които се държат като богове и третират студентите си като по-низши същества (а често и като банкови касички), исландските преподаватели съзнават своята човешка същност, стремят се да общуват интензивно със своите студенти (по всякакви канали), с радост споделят своя опит и познания, отговарят на въпроси, но и самите те задават такива, защото разбират, че има какво да научат от студентите. Във или извън класната стая, преподаватели и студенти общуват и си помагат в преследването на няколко общи цели: взаимно опознаване, интелектуално и духовно израстване и професионално усъвършенстване. Преподавателите в Исландия не гледат на титли и звания като на крайна цел, а като на инструмент, с който могат да станат още по-добри в своята работа. Четат, интересуват се от теми от различни области на познанието, търсят обратна връзка от студентите относно учебния процес и постоянно адаптират методиката си, за да отговарят на социалните, икономически, културни и технологични промени в заобикалящата ги среда.
Урок 2: Доверието стои в основата на благоденствието на едно общество
Когато прекарате само няколко дни в Исландия, започвате да разбирате как страна с население от малко над 330 000 души и сравнително ограничени ресурси съумява да се развива повече от успешно в икономически, политически и социален план. Където и да отидете и с когото и да говорите, неизбежно попадате на думата „доверие”. Към доверието добавете взаимно уважение, качествено образование и желание за обмяна на знания и опит, разбъркайте внимателно сместта и получавате оптимални условия за устойчив начин на живот, бизнес и политика.
Поглед към столицата Рейкявик от върха на катедралата Hallgrímskirkja. Снимка: Даниел Пенев
Ще ви дам колкото елемантерен, толкова и красноречив пример. Посетителите на лутеранската катедрала Hallgrímskirkja, най-високата църква в Исландия, имат две опции. От една страна, могат да разгледат приземния етаж напълно безплатно. От друга страна, срещу сумата от 900 исландски крони (близо 7 евро) могат да се качат с асансьор до върха на катедралата, откъдето да се насладят на панорамен изглед към столицата Рейкявик. Билетите се продават в магазина за сувенири, който се намира след асансьора. Никой никъде не проверява дали посетителите са си закупили билет. Когато усетихме този „пропуск”, аз и някои от останалите участници в лятното училище повдигнахме въпроса пред кординатора на програмата. Реакцията му: учудване и кратък отговор „Да, никой не проверява, но всички си купуват билети.”
Ето още един пример, този път от света на политиката. През април исландският министър-председател Сигмундур Гунлаугсон подаде оставка, след като „Досиетата от Панама” (Panama Papers) показаха, че съпругата му има офшорна компания с големи искове към местни банки, които правителството спаси след срива на банковата система през есента на 2008 г. Причината за оставката е конфликт на интереси, тъй като Гунлаугсон не е декларирал наличието на компанията при съставянето на кабинета.
След като информацията стана обществено достояние, хиляди исландци призоваха Гунлаугсон да подаде оставка. От информацията в медиите изглеждаше така сякаш исландците са ядосани единствено или най-вече от факта, че семейството на Гунлаугсон притежава офшорна компания. В действителност причините са гнева им са малко по-комплексни. Въпреки че гледат на връзките между премиера и офшорна компания като на тема, изискваща сериозно обществено внимание, много исландци поискаха оставката му заради болезненото усещане, че са предадени. При съставянето на правителството Гунлаугсон е укрил информацията за офшорната компания на съпругата си, с което е нарушил неофициалния обет за взаимно доверие.
Доверието (или по-скоро загубата на такова) изиграва ключова роля и в тежката финансова криза в Исландия през 2008-2009 г. Разследването на пазарните манипулации и измами от страна на исландски финансисти завършва с присъди за 26 души, сред които и няколко високопоставени банкери. Както казва Стефан Олафсон, професор по социология в University of Iceland, в интервю за Bloomberg: „Политиците се провалиха. Те позволиха това да се случи, цялата необузданост, лакомия и трупане на дългове. Нещо се пречупи по отношение на доверието.”
Урок 3: Откритата и честна комуникация подпомага развитието на едно общество
Отчасти като следствие от значението, което отдават на взаимното доверие и отчетност, исландците обичат честната и открита комуникация. Техният подход към съществуващи предизвикателства и трудности е повече от директен: имаме проблем, трябва да обсъдим причините, да помислим за потенциалните последствия и възможните решения и да обърнем сериозно внимание както на положителните, така и на критичните мнения на всички заинтересовани страни, така че да вземем най-правилното решение.
Исландците подхождат по същия начин не само при трудности, а и при успешни начинания, защото доброто винаги може да стане по-добро и дори отлично.
Лятното училище в Bifrost University ми показа как този подход работи в действителност. Към края на обучението всички участници, четирима от шестте преподаватели и кординаторът на програмата проведохме открит разговор под формата на кръгла маса, в който обсъдихме положителните и отрицателните аспекти на проекта. Преподавателите целенасочено ни окуражаваха да споделяме както добрите си впечатления, така и критиките си, защото така могат да усъвършенстват програмата за в бъдеще. Час и половина по-късно те знаеха кои неща са сработили и къде могат да направят конкретни подобрения.
Участниците в лятното училище по креативно лидерство в XXI век в Bifrost University, сред които има хора от България, Германия, Австрия, Ирландия, Белгия, Финландия, Унгария, Кипър, Япония и Сингапур. Снимка: Даниел Пенев
Откритата и честна комуникация оказва благотворен ефект и върху правенето на бизнес. Обратно на неохотата на много българи да предават знанията, опита и идеите си на други хора, защото гледат на тях като на конкуренти и потенциална заплаха, исландците виждат в сътрудничеството и взаимопомощта най-добрия начин да постигнат растеж и иновации.
Урок 4: Чувството на лична отговорност води до щастие и просперитет
Въпреки че през последните години на няколко пъти им се налага да изразяват разочарованието си от управляващите, повечето исландци разбират, че политиците не могат да бъдат винени за всичко. Те притежават силно изразено чувство на лична отговорност и осъзнават, че спокойствието, щастието и удовлетворението им от живота в голяма степен зависят от собствените им решения и действия. Тъй като са малко на брой, исландците се опитват да си помагат и да правят компромиси, защото знаят, че личното и колективното благоденствие са пряко свързани.
Ако искаме да живеем в безопасен, мирен и щастлив свят, определено можем да почерпим опит от исландците точно по отношение на чувството им на лична отговорност. Вместо постоянно да търсим вина за неуспехите и грешките си някъде другаде, трябва да обърнем по-сериозно внимание на собсвените си ценности, действия и цели. С постоянно оплакване няма да стане. Безразличието и апатията също няма да ни помогнат. За да създадем условия за устойчиво развитие и благоденствие, трябва да сме здраво стъпили на земята, да съзнаваме своите задължения и отговорности, да имаме реалистични очаквания, ясна визия за бъдещето и план за нейното осъществяване.
Ако не друго, Исландия категорично доказва, че качеството е по-важно от количеството, че страна с малко на брой жители, сравнително ограничени ресурси и неблагоприятни климатични условия (особено през зимата) може да постигне висок стандарт на живот, да има носител на Нобеловата награда за литература (Халдор Лакснес, 1955 г), да има изпълнител от ранга на Бьорк и да създаде национален отбор по футбол, който да достигне до четвъртфиналите на европейско първенство.
Изглед към кампуса на Bifrost University. Снимка: Даниел Пенев
Урок 5: Любовта към родината и любовта към света могат да вървят ръка за ръка
Както споменах по-рано, исландците наброяват малко над 330 000. За да съхранят своето национално самосъзнание и култура и да се развиват, те се стремят към сътрудничество както помежду си, така и с останалия свят.
Със своите възгледи и поведение исландците показват, че любовта към родината (патриотизмът в най-чист вид) и любовта към света могат да вървят ръка за ръка. Исландците тачат всичко родно, полагат грижи да го опазват и развиват и се гордеят с наследството на предците си. В същото време тази любов към родината изобщо не им пречи да се чувстват като част от глобална общност, в която култури, мирогледи и ценности се допълват и обогатяват.
Ето само няколко примера в подкрепа на твърденията ми. Исландците полагат огромни усилия да съхранят и развиват своя език, но заедно с това мнозинството владее английски на сравнително добро ниво, а някои владеят и датски, френски, немски и други езици. Исландските власти активно подкрепят местните писатели, но заедно с това подпомагат превеждането на качествена световна литература на исландски език. Много исландци решават да следват в чужбина, като у дома не гледат на тях като на изменници, а като на богатство, защото тези хора могат хем да добият ценни познания и умения, с които да допринесат за развитието на Исландия, хем да я рекламират пред останалия свят.
На водещата снимка: Гледка от Исландия. Автор: Даниел Пенев
Още от Даниел Пенев за Исландия:
Исландия: Страната, в която четенето и писането са начин на живот
10 любопитни факта за Исландия
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още интересни, вдъхновяващи и авторски истории за света около нас!
