Бликс е необикновена старица. Тя е от онзи тип хора, които успяват да доловят вибрациите на другите около себе си, да усети кой има нужда от любов и къде ли ще я открие. Тя е чудата жена с голямо сърце и вяра в магията, в малките чудеса на ежедневието.
Коледно парти среща пътищата на Бликс и годеницата на племенника й – Марни. Марни е млада жена, която мечтае да подреди живота си, иска да чувства сигурност, а не изненади. И почти е успяла да го постигне. Но Бликс вижда в нея нещо повече, усеща, че двете са свързани на много и невидими нива… И тогава истинското приключение в живота на Марни започва. Животът й се преобръща с главата надолу, а разбитото й сърце я води по криволичещи пътища. Накрая, докато тя търси себе си и отговори на големите житейски въпроси, се озовава в къщата на Бликс в Бруклин и среща куп нови приятели, както и един мистериозен мъж с „рана вместо сърце”…
Прекрасна е книгата на Мади Доусън, издадена от „Изток – Запад” в превод на Валентина Рашева – Джейвънс. Тя е от онези книги, които ти стоплят душата и след последната прочетена страница искаш да ги затвориш, да ги гушнеш в себе си, да се усмихваш тихо и дълго… а след това настървено да ги препоръчаш на поне дузина приятели.
Роман за истинските неща в живота, които можем да пропуснем, докато се взираме в болките си, докато правим планове или се крием от страховете си. История за любовта – голямата любов, която може да ни намери във всеки един момент, дори когато най-малко го очакваме. Роман за промяната, която е неделима част от живота и която, ако се осмелим да живеем, а не само да правим планове, може да ни отведе до мястото, което е точно за нас.
Мади Доусън ни потапя в приятната атмосфера на бруклинските булеварди, малките магазинчета и паркове. И ни разказва една красива история – за красотата във всичките й форми, която обикновено е невидима за очите, но със сърцето си винаги можем да я почувстваме. И ни кара да вярваме – в невидимите нишки, които ни свързват с любимите ни хора, които се сплитат със съдбата ни и предопределят пътищата, по които ще поемем. За да се освободим от всички представи, които сме натрупали в умовете си за себе си и за света, и просто да приемем щастието – такова, каквото е.
