България е единствената страна в ЕС без авиационна помощ. Този факт си припомняме след всеки фатален инцидент в планината и при всеки случай на спешна нужда от транспортиране на пострадали/нуждаещи се. Липсата на въздушна линейка не застрашава само живота на претърпелите злополука, а и този на спасителите. Без подобна услуга, акциите в планината могат да се удължат с повече от 10 часа и да включват безброй допълнителни рискове, намалявайки драстично шанса за успешна развръзка.
За сравнение – съседна Румъния разполага с над 20 въздушни линейки, а Северна Македония (държава 4 пъти по-малка по територия от България) има две. Въпреки че от години слушаме за спешната нужда от авиационна помощ и за намеренията да бъде осигурена адекватна такава, все още тя остава илюзия.
За да покрие европейските изисквания за качествена въздушна помощ, страната ни трябва да разполага с 6 машини, които да обхванат цялата ѝ територия, осигурявайки бързи и навременни действия. Тук включваме и добре обучен персонал – всеки хеликоптер трябва да има екип от поне трима души – пилот, спасител и техническо лице.
Освен очевидно непосилния финансов аспект през годините за закупуването на въздушни линейки, сред основните притеснения за осигуряването на авиационна помощ в България се изтъква въпросът за поддръжката на летателните средства и правилното им съхранение. В това число – хангари, площадки, база, обучени кадри. Поради отказа на държавата да осигури средства за тези необходими ресурси, единствените ни въздушни ленейки до 2018 г., собственост на „Хели Ер” от няколко години са предоставени за ползване от друга държава. Колкото и абсурдно да звучи, за авиокомпанията се оказва по-лесно да участва в хуманитарни мисии на ООН в държави с военни конфликти в Африка, отколкото да помогне на планинското спасяване у нас.
Над 50 са инцидентите в планините на България за последните 3 месеца. Десетки са загиналите в планински райони само за 2021 г. Една голяма част от тези животи са могли да бъдат спасени, ако в акцията по издирването им са участвали въздушни линейки и ако хората са получили медицинска помощ в по-кратък срок от случването на инцидента.
Последното уверение е, че до 2024 г. България все пак ще разполага с нужните 6 въздушни линейки и ще бъдат изградени две площадки за машините, които да обслужват 20 лечебни заведения в страната. Тоест в най-оптимистичния вариант, още „само” три години хора ще губят живота си в планината или в нуждата си да бъдат транспортирани бързо до лечебно заведение.
Колко живота струва въздушната помощ у нас? Тъжните сметки може да си направи всеки от нас.
Водещо изображение: airmethods.com
Подкрепете ни в Patreon!
