Кристина Свиленова е олицетворение на думата „боец“. Една от най-добрите ни родни състезателки по карате се състезава за клуб „Ипон“ по шотокан карате, а в олимпийското направление – за СК Щит-Нови Искър, като в професионалния си актив може да се похвали с десетки отличия от републикански, европейски и световни първенства. Кристина показа, че титлите ѝ през годините не са случайни. На световното първенство по шотокан карате през 2011 г., което се проведе в Хале, Германия, печели златото на кумите при жените в индивидуалната надпревара, въпреки че на място не ѝ се получава много добре, тъй като във всички дисциплини жребият я поставя срещу може би най-титулования състезател в последните години на световните първенства – Тинка Джорджиана от Румъния.
„И аз направих нещо немислимо ми се струва за всички в залата – победих я. Помня, че съдиите не вярваха на очите си. Това стана в последната среща за цялото състезание и станах първата шампионка в тази дисциплина (2011 г.)“.
И ни разкрива какво стои зад успехите й на татамито:
„Труд, труд, труд и много труд. Силна вътрешна мотивация, а също така, разбира се, и помощта на семейството“.
А най-голямото вълшебство от извървяния път е правилно наученият урок: „Най-важно не е победата над противника, важно е да си доволен от себе си!“.
Здравей, Кристина, ще те върна към началото на твоята кариера. Кой те откри за каратето?
Кристина: Аз сама проявих желание, защото ми се стори интересно. Преди това не съм тренирала нищо друго. Двамата с брат ми заедно отидохме и се записахме. Първият ми треньор е Александър Славков, той ме запали по бойното изкуство, след това се преместих при друг треньор в спортен клуб „Ипон“, където започна състезателното ми развитие.
С каква нагласа тръгна към това занимание?
Кристина: Бях притеснена, защото отивах на ново, непознато място и среда, но в същото време имах голямо желание да се запозная от близо със света на бойното изкуство – карате.
А какво си спомняш от първото си състезание?
Кристина: Ооо, въобще не знаех какво е това състезание и ми беше много трудно да се ориентирам в обстановката. Беше едно вътрешно състезание на спортен клуб „Ипон“. Общо взето не знаех точно какво правя (смее се). Спомням си, че брат ми взе медал и едновременно се радвах и бях тъжна и плаках, защото той спечели сребро, а аз не успях да се класирам.
Разкажи ни малко повече и за световното първенство по шотокан карате през 2011 г., което се проведе в Хале, Германия. Там ти спечели златото на кумите при жените в индивидуалната надпревара. С каква нагласа замина за това състезание и очакваше ли отличие?
Кристина: За самото световно заминах много мотивирана, защото знаех, че съм много подготвена. Като цяло очаквах да се представя добре. За жалост там на място не ми се получи много добре, тъй като във всички дисциплини жребият ме постави срещу може би най-титулованият състезател в последните години на световните първенства – Тинка Джорджиана от Румъния. Изгубих във всички дисциплини, но накрая на състезанието се провеждаше една супер дисциплина „Мастър“, за първи път изобщо на световно първенство, където достигнах финала. И там – отново с Джорджиана. Там след една изключителна драма след нейна победа в ката и след моя победа в кумите трябваше да изиграем още една среща в кумите… И аз направих нещо немислимо ми се струва за всички в залата – победих я. Помня, че съдиите не вярваха на очите си. Това стана в последната среща за цялото състезание и станах първата шампионка в тази дисциплина (2011 г.).
Можеш ли да опишеш първото чувство след победата в двубоя за медала?
Кристина: Бях безкрайно щастлива!
А сега и за постигнатия изключителен успех на 53-тото европейско първенство по карате в Нови Сад, Сърбия. Какво е твоето обяснение за това постижение, в което България стана пета сила в Европа по карате при жените?
Кристина: Нямам обяснение… Може би индивидуалната мотивация на всяка една от нас беше причината това да се случи, излязохме без някакво по-специално очакване, но дадохме всичко от себе си и изненадахме в същото време не само себе си, но и всички в отбора… Може би дори и треньорите. Това е все пак най-доброто постижение на националния ни отбор в отборна дисциплина в историята на олимпийското карате. Можехме да станем дори и бронзови медалисти. Още ме е яд.
Може ли да дадеш малко повече технически детайли относно състезанието?
Кристина: На самото състезание имаше 32 отбора, съответно от 32 държави от Европа. Конкуренцията е убийствена, а за мен е още по-трудно да играя отборно, тъй като в много случаи се получава да играя срещу състезателка от тежката категория на даден отбор, а аз играя в най-леката.
Преди броени месеци ти отново се качи на почетната стълбичка, след като стана вицешампион в дисциплината Мастърс, възраст жени над 18 г., категория – опен на световното първенство по Шотокан Карате-До в Карлови Вари, Чехия. Какво не ти достигна за злато?
Кристина: Аз това го казвам на всички, през цялото състезание в тази дисциплина ме болеше адски много главата, бях настинала и не бях в кондиция… Стигнах до финала благодарение на натрупания си солиден опит, но там просто не успях да издържа и за около 4 секунди изпуснах титлата. Може би леко утешение за мен е, че в първия кръг победих старата си съперничка, за която вече стана дума – Тинка Джорджиана.
Какво като цяло е важно за теб в една битка и какви мисли и чувства минават през теб, когато се изпаравиш срещу опонента си?
Кристина: Важно е да покажа това, което съм тренирала и най-вече добра игра. Естествено, най-важното не е победата над противника, важното е да си доволен от себе си!
Кое от постиженията си цениш най-много?
Кристина: Може би балканското първенство за кадети през 2006 г. Това беше едно от първите ми състезания и първото ми излизане изобщо в чужбина. Никой не ме познаваше, никой не знаеше, че съм там, колкото и странно да звучи, много се притеснявах да не се изгубя някъде. На самото състезание играх без треньор, но въпреки това спечелих бронзов медал. Тогава естествено не осъзнавах какво съм направила, но в последствие… Трето място на балканско първенство, това дори и днес се случва много рядко на кадетските състезания за нашия национален отбор.
А какви са „тайните ти оръжия“ за всички тези отличия?
Кристина: Труд, труд, труд и много труд (смее се). Силна вътрешна мотивация, а също така, разбира се, и помощта на семейството ми.
Каква е следващата ти цел на татамито?
Кристина: Искам медал от голямо първенство по Олимпийско карате. Това е нещо, за което мечтая и ще дам всичко от себе си, за да го постигна.
В обществото се изтъква мнение, че в бойните спортове се обръща по-малко внимание на жените. Какво е твоето мнение?
Кристина: Моето мнение е напълно противоположно, тъй като в момента, особено в карате, жените са много по-успешни от мъжете.
Разкажи ни малко повече за твоята подготовка, график, режим. Каква част от времето си отделяш за тренировки?
Кристина: Много е важно да се отбележи, че аз спазвам категория – 50кг , т.е. налага ми се да поддържам килограми около 51-49, за да бъда в кондиция на самото състезание. А относно режима ми за тренировка – тренирам всеки ден, разбира се, съобразено с етапа на подготовка, в който се намирам и състезанието, за което се подготвям. Старая се да правя по 2 тренировки на ден, но за жалост в България ние не сме професионалисти и това по някой път възпрепятства процеса ми. Все пак колегите ми в клуба много ми помагат и където е наложително, ме отменят, взимат групите ми, а също така ми помагат и с тренировъчния процес.
Основно двама човека ми помагат с тренировките. Кондиционен треньор, който всъщност е приятелят ми Павел Стоянов и треньори по карате, единият, от който е брат ми Виктор Свиленов и отново приятелят ми Павел Стоянов.
Твоят съвет към читателите: Колко често е добре човек да тренира в седмицата, за да има положителен ефект върху тялото и духа му?
Кристина: Строго индивидуално. Върху духа ще повлияе по-бързо отколкото върху тялото, защото след всяка една тренировка, човек се чувства много по-зареден емоционално и психически. За тялото ще отнеме малко повече време.
Важно е да намерим това, което ни кара да се чувстваме добре и да го вършим с удоволствие. Когато човек прави тази физическа дейност с желание, той ще намира по-често време за нея.
Важно е и с какво се храни един човек, за да се чувства добре.
Кой е най-силният ти спомен свързан с каратето?
Кристина: Хмм, не съм приключила с каратето, за да кажа, кой е най-скъпият ми спомен. Всяко едно състезание или лагер оставят след себе си случки, моменти, които те карат да се усмихнеш като се сетиш за тях. Но може би е интересно да спомена, че през 2006 г. на балканското първенство, за което стана дума вече, се срещнах с приятеля ми,с когото 14 години по-късно всъщност живеем заедно.
На какво учи този спорт?
Кристина: Освен обичайните неща като дисциплина и уважение, ни учи, че в живота нищо не идва лесно и ако искаш нещо, то ти трябва да се бориш с всички сили за него.
Равносметката ти за изминалата 2019 г.?
Кристина: Тази година беше изпълнена с много хубави моменти, пътешествия, постигнати цели и сбъднати мечти, с много труд, работа, с разочарования, тъга, но най-важното е, че сме здрави и 2020 г. предстои!
Какво би пожелала да ти се случи в кариерата през настоящата година?
Кристина: Искам преди всичко да бъда здрава, за да мога да тренирам максимално пълноценно и ползотворно. Вече споменах и по-нагоре – да имам възможността да покажа това, което тренирам толкова много време и то да донесе медал от голямо първенство – европейско, а защо не и световно по олимпийско карате. Бих желала също така и децата, които тренирам и са около мен да бъдат по-мотивирани и да мога чрез своя пример да ги запаля да постигат добри резултати.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Скъпи читатели на ТrueStory.bg, бъдете здрави, поставяйте си цели и давайте всичко от себе си, за да ги осъществите, а не чакайте някой друг да го направи вместо вас! Нека новата година бъде още по-успешна от предишната!
Още интересни разговори ви очакват във нашите „Интервюта„.
