Представете си, че можете да създадете и обитавате собствен утопичен квартал по ваш модел – сплотена общност от чудати съседи, които да живеят заедно с вас, но поотделно в своите собствени светове. Всеки от тях е уникален по своему; със свое виждане за нещата, без задължително да го натрапва на другите. Точно това прави Гонсало Тавареш със своята книга “Кварталът”. Той създава свой собствен квартал и ни кани в него да се запознаем с неговите десет обитатели, кръстени на известни творци.
Господин Валери е дребничък перфекционист, който много подскача и обича да размишлява за скоковете. Той вярва, че става същият като високите хора, само че за по-кратко време. Той не е нито красив, нито грозен. Носи винаги черно, защото когато го видят облечен в черно, хората смятат, че е в траур и от съчувствие не го заливат с повече мъка.
Господин Анри е любител на абсента. Той смята, че ако човек смеси с абсент действителността, получава по-добра действителност, но въпреки това никога не ги е комбинирал, за да не влоши качеството на абсента. С радост може да обяснява за двутактовия двигател, проклятието, вечното, влаковете и небесната дъга. След като, разбира се, си е поръчал чашка абсент.
Господин Брехт пък обича да разказва своите истории за цвъртящи котки и лабиринти в празни салони, които впоследствие се пълнят с хора, дошли да слушат чудатите му словоизлияния.
Господин Хуарос, досущ като господин Анри, смята действителността за досадна материя, но за разлика от господин Валери, той не обича да скача и от мързел винаги ползва асансьора. Разсъждава обаче също така запалено за скоковете, тъмнината и сенките.
Господин Краус смята, че единственият обективен начин да коментираш политиката е сатирата. Той винаги проследява големите събития в страната и не спира да се омайва от собствените си идеи, които споделя със своите помощници.
Гонсало Тавареш
Господин Калвино сънува интересни сънища и снове из квартала с надут балон, поддържайки неизменни нормалните си делнични занимания. Някои дни обаче се чувства като странна птица и се вижда като пътник – без цел и карта.
Господин Валзер е доволен, когато се намира в своята къща и сред храсталаци, буренища и други проявления на природата. Сякаш се намира в свой свят. Обича да посреща и гости в него. Не винаги обаче гостите му идват с добро.
Господин Бретон обича да интервюира. Най-вече себе си. Задава и отговаря на безброй въпроси и познава и двете страни на нощта. Не обича обаче бъбривостта на господин Краус, но винаги изпитва потребност да си поговори с някого.
Господин Сведенборг свежда вътрешните си размисли до геометрични изследвания, които провежда по време на лекциите на господин Елиът. Господин Сведенборг смята, че животът е непрекъснато отключване и заключване на желания и за разлика от господин Хуарос и господин Анри той мисли, че действителността танцува.
А господин Елиът? Той, както споменахме, чете лекции, цитира Силвия Плат, Сесилия Мейрелес, Рене Шар, Марин Сореску, У. Одън, Йосиф Бродски и Паул Целан и потъва дълбоко в своите разсъждения, опитвайки се да дешифрира какво са искали да кажат всички те с това и онова изречение.
На пръв поглед мислите на тези обитатели звучат налудничаво. На първо четене историите им се четат леко и изглеждат лишени от смисъл. Обаче тези забавни и изпълнени с горчив хумор и със сладка болка истории, звучат абсурдно, но и актуално и всеки, който се взре по-добре ще види, че зад тях се крие много повече.
Подплатени и с илюстрациите на Рашел Кайано, чиито минималистични изображения допълнително засилват и отразяват същността на личните абсурди, в които героите се потапят, историите им няма да ви оставят безразлични. Елате в “Кварталът” и се уверете сами в това.
Надникнете и в останалите ни „Книги“!
