Автори на статията, съпреживели историята с много емоция: Георги Трайков, Лили Бончева
Нали помните Крис – овчарското куче, с което ви запознахме на 7 август благодарение на разказа и снимките на планинаря Георги Трайков? Тогава четириногият красавец бродеше самичък из величествената Рила и си търсеше човешка компания. И често я намираше. А после човеците – планинари и туристи, когато трябваше да си тръгнат, се чувстваха самотни и тъжни без него. Защото той, заради одухотворените си очи и достойната си осанка, някак си успяваше да открадне сърцата им.
След като Георги призова всеки, който срещне бродещия Крис в планината, да го погали и да му даде нещо за хапване, хиляди хора в социалните мрежи започнаха да споделят историята му и да търсят собственика му (по-късно стана ясно, че той се казва Георги Ранов).
Накрая го намериха! А той от своя страна намери Крис. И си го взе – в хотел в местността Гюлечица. Оказа се, че кучето е избягало от там преди време заедно със свои другари. Те се върнали, но то останало да броди из природата. След като Ранов си го прибра, палавникът успя да избяга отново (на 13 август)…
Седмица по-късно (в събота, 20 август) ние – планинарят Георги Трайков и част от екипа на Truestory.bg в лицето на Лили Бончева, решихме да посетим хотела, за да проучим защо и как Крис е предпочел пак да бъде скитник. Нямахме огромни надежди, че ще разберем къде е в онзи момент, но за всеки случай му взехме лакомства под формата на консерва с кучешка храна и гранулки. Натоварихме се на колата и потеглихме от София към Рила.
Пристигайки до крайната дестинация, не видяхме Крис. Около хотела бяха завързани няколко от неговите другари, с които си играеха децата, гостуващи там.

Този красавец, изглеждащ досущ като известното вярно куче Хачико, е част от другарите на Крис в хотела. Снимка: Георги Трайков
Полюбувахме им се и тъкмо се готвехме да се връщаме, когато изненадващо една от служителките на хотела ни каза, че търсеният от нас Крис… е там.
Беше се прибрал два дни след последното си бягство. А собственикът му този път явно беше решил да го пази повече и го беше вързал далеч от най-оживените части на комплекса, най-вероятно за да не бъде притесняван.
Открихме красавеца под навес за дърва за огрев. И… можете да си представите каква радост настана, какво говорене и гушкане. Част от децата от хотела се присъединиха към компанията ни и наблюдаваха целия процес.
Очевидно Крис си беше хапвал добре през последните дни, защото прие нашата консерва малко резервирано, въпреки че след известна доза размисъл, все пак я унищожи.
Час по-късно потеглихме по пътя за София.

Срещнахме се и с други рилски приятели. Те даже постояха на пътя на колата, за да се огледаме добре взаимно:). Снимка: Георги Трайков
И честно да ви кажем – май го направихме със смесени чувства. От една страна се радвахме, че сме открили Крис и че той си е у дома. От друга страна – сякаш ни се стори, че въпреки всичко, той може би се чувства не по-зле и когато е далече – сред природата, тичайки на воля и общувайки по своя си завладяващ начин с хората, които са влюбени в планината, точно както него.
Така че ако Крис отново потегли на път и го срещнете… нали знаете – малко хапване и много обич, той има нужда само от това.
Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още интересни истории за света около нас!