Мария Оряшкова е носителка на пет световни и девет европейски титли по самбо. Тази година тя донесе първия златен медал за България от европейските игри в Минск. Именно на този форум за първи път български състезател стартира в два различни спорта едновременно. Мария представи страната ни в категории самбо и борба.
За пътя до най-високото стъпало тя ни споделя, че е плод на дългогодишен труд, а формулата, която я превръща в победител, е способността й да бъде отдадена с цялото си сърце и душа на това, което прави.
“Нищо не е било напразно. Всички онези хиляди часове целогодишно и всяка капка, всяка болка, която съм прежилява”. “Научих, че трябва да се бориш за всичко, което искаш да постигнеш…”.
И най-вече: “Всеки ден се будя с мечта и я преследвам”, защото човек стига там, докъдето стигат мечтите му!
Здравей, Мария! За пореден път доказа своите качества и се завърна от световното първенство по самбо в Чонгжу (Южна Корея) със златен медал в категория до 80 кг, след като се наложи с 2:1 точки във финала над японката Риу Такахаши. Как се чувстваш след големия триумф? Какво е да покориш световния връх 5 пъти? Какви мисли минават в главата на един спортист след такива успехи?
Мария: Здравейте! Първо да ви благодаря за интервюто! За мое щастие се завърнах със златен медал от световното в Южна Корея. Тази година беше доста натоварена и интересна и се радвам, че последното състезание от годината премина така добре. Щастлива съм, дори и да бях толкова далеч от България, всички мои близки гледаха състезанието и ми даваха сили. Може би на момента не осъзнаваш, че се качваш на върха. След като минат няколко дни, тогава осъзнаваш колко хора в целия свят тренират този спорт и искат да са на най-високото стъпало.
Би ли ни разказала за целия път до най-високото стъпало? Как премина състезанието?
Мария: Колкото и да е беше трудно, поне видях, че всичко си заслужаваше. Голямата борба беше с часовата разлика (7 часа). С годините и опита намираш как се чувстваш най-добре на състезание. Ако на състезание покажеш това, което можеш и правиш в залата на тренировка, тогава крайният резултат е много по-добър, а не да се затормозяваш, че си на световно първенство. И може би това състезание беше точно такова. Приех го за една тренировка и след като се качих на стълбичката си казах “Аз станах световна шампионка“.
Коя беше най-трудната ти среща и как протече тя?
Мария: Най-трудната ми среща беше на финала с представителката на Япония. За момент дори бях от губещата страна и минута преди края успях да преобърна резултата в моя полза, с помощта на техника от борбата 🙂
Също така тази година ти донесе първи златен медал за България от европейските игри в Минск. Пътят ти до златото?
Мария: Това беше едно от най-запомнящите и грандиозни състезания за мен. Пътят беше труден, бях на Белмекен с националния отбор по борба и веднага заминах за Минск. Още в първата среща трябваше да се изправя срещу състезателка на домакините, която ми отмъква златото в последните две години. За щастие успях с огромни усилия да я победя с 3:2 точки. Дадох всичките си сили, защото знаех, че няма да е лесно. След това победих Украйна в полуфинал с 2:0 и финал с Русия. Знаете, това е държавата създател на този спорт и там, освен 1 място на състезание, всичко друго е провал за тях. Затова и съперничката ми искаше буквално да ме прегази. Аз пък не можех да си представя да мина през всичко това и накрая, точно накрая да се предам и да не взема това, за което съм отишла.
Колко време се подготвя за това европейско и как се готвиш по принцип за състезание?
Мария: Подготовката е още от дете 🙂 Не е само един лагер или една година. Всичко това е плод на много дългогодишен труд. За тези европейски игри имах щастието да се готвя с националния отбор по борба на Белмекен, в Япония и Франция.
Какви бяха мислите ти преди и по време на последния мач, обади ли се на някого за подкрепа непосредствено преди самата среща?
Мария: Много рядко държа телефона си при мен по време на състезание. Чувам се само с най-близките ми.
На финалната среща в самата схватка ти реализира техническа точка, която първоначално не бе зачетена, но след преразглеждане на ситуацията, титлата бе присъдена на теб. В бойните спортове понякога ставаме свидетели на субективност от страна на реферите. Случвало ли ти се е да бъдеш ощетявана?
Мария: Наистина не искаха да признаят точката ми, но вече има доста напреднала техника и камерите позволяват преразглеждане на срещите и моментите до стотни. И разбира се, не на последно място, ние имаме доста добро лоби от към съдии – Иван Нетов е един от най-добрите съдии в света и мой личен треньор. За това бях спокойна, че ще ми дадат и отсъдят това, което заслужавам.
Ти бе и единствената ни спортиска в Минск, която взе участие в два вида спорт – самбо и борба. След надпреварата в самбото ти стартира и в турнира по борба, като трябваше да свалиш 4 кг., за да влезеш в категория до 76 кг. Как протече схватката в тази теглова група?
Мария: Имах привилегията да участвам и на самбо, и на борба след спечелването на квота и в двата спорта. Състезанието беше доста трудно. В борбата имах също труден жребий, но не се отчаях. Исках да излезна и да покажа, че аз вървя стъпка по стъпка напред.
Как реши да започнеш с този спорт?
Мария: Просто реших да участвам на републиканското първенство, имам много познати треньори там, от доста години. Те ми предложиха да започна подготовка с националния отбор. Това нещо изигра огромна роля в живота ми и с такава страст и интерес започнах да го правя, че всеки ден беше и продължава да бъде едно голямо предизвикателство.
Преди броени седмици ти излезе на тепиха на световното първенство по борба в столицата на Казахстан – Нур Султан и загуби от представителката на Киргистан Айпери Мдер Кизи с 0-10. Какво не ти достигна?
Мария: Борбата, както знаете, е много динамичен спорт. Може би и не случайно е толкова древен. Там, на тепиха, е като и в живота, стотна невнимание може да ти коства всичко. Загубих с техника, която нямаше как да предотвратя, но беше един голям урок и затова всеки ден работим заедно с треньорите и момичетата точно да не се стига до там.
Мотивира ли те тази загуба?
Мария: Мотивира ме! Може много пъти да съм ставала първа, но и много пъти съм падала и точно тези загуби те карат да тренираш два пъти повече.
Кое е най-трудно за достигането на световна класа в борбата?
Мария: Може би не мога да ви отговоря в момента на този въпрос. Да има на кого да вярваш, за да си всеки ден отдаден с цялото си сърце и душа на това, което правиш.
А кои са известните борци, чиято игра ти допада и има какво да научиш от тях?
Мария: О, аз имам доста примери в залата по борба. С удоволствие се боря с тях, уча се и „крада“ от всекиго по нещо. От всяко момиче от отбора съм се научила и продължавам да уча, както и от треньорите.
Кой е най-големият урок, който си получила от успехите и загубите в спорта?
Мария: Научих, че трябва да се бориш за всичко, което искаш да постигнеш и това много ми помага в живота. Затова винаги съм казвала, че какъвто си в залата, такъв си и навън в живота.
Няма как да не си доволна от постигнатото, но осъзнаваш ли в действителност какво направи за българското самбо? Ти си носителка на пет световни и девет европейски титли в този спорт. Как постигаш тези успехи? Кое ти дава сила?
Мария: Наистина може би не осъзнавам, защото има още върхове, които искам да изкача. Но най-голямата победа би била за мен повече хора да чуят и да се занимават с нашия спорт, да се докоснат до тръпката, която изпитваме ние спортистите, когато слушаме българския химн.
Какви чувства се преплитат у теб в момента, в който зазвучава българският химн?
Мария: Чувство на гордост и че нищо не е било напразно. Всички онези хиляди часове целогодишно и всяка капка, всяка болка, която съм прежилява.
Любим спомен от състезание?
Мария: Всяко състезание го помня, но може би игрите в Минск са един от най-ярките и запомнящи се състезания. Когато се прибрах в хотела, чух близките си и видях как плачат от радост, това е най-невероятното чувство.
За теб спортът е?
Мария: Начин на живот и смятам, че ме е направил по-разумен и добър човек.
Какви цели си поставяш за идващата 2020-а година?
Мария: Здраве, късмет, когато ми е нужен и може би сбъдване на една мечта – квота за Олимпиадата.
За какво мечтаеш?
Мария: Всеки ден се будя с мечта и я преследвам. Така, че мечтите ми са много и когато постигна дадена мечта, започвам да мечтая за друга.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Мария: Да са здрави, да не спират да мечтаят и разбира се, да четат TrueStory.bg – истински истории за истински и достойни хора, каквито сме ние българите 🙂 Благодаря!
