Снощи стотици хора протестираха в центъра на София с искане за радикална съдебна реформа.
А защо не хиляди? Или стотици хиляди?
Мотото на вчерашния протест беше „Ще метем“. Харесва ми – силен слоган, който обещава промяна и би трябвало да привлече народонаселението. Обаче не го привлече. Добре поне, че излязоха стотици, а не десетки протестиращи. Ако беше последното, то ситуацията щеше да е отчайваща.
Не че тя по принцип не е такава – както по отношение на гражданското самосъзнание, така и по отношение на държавата като единица.
„Има ли смисъл“
Разбира се, че хората са недоволни, разбира се, че им е писнало и искат не просто да изметат, а да изринат всички от Народното събрание. Но нищоправенето и подмитането на проблемите от страна на властимащите и властпрактикуващите доведоха до това да не се интересуваме. Не искаме да протестираме, защото ни призлява, като виждаме, че и след този напън няма да има промяна. Защото се чувстваме като болен от рак в последен стадий, когато вече няма спасение. Когато искаш просто да си поживееш за последно и да си затвориш очите. Затова хората си пътуваха в метрото и не отидоха на протеста в центъра на София. Въпреки че знаеха за него. И с радост биха измели всички от парламента.
Ние си затваряме очите и не протестираме, защото не сме полицаи, таксиджии, синдикално организирани работници. Ние сме просто граждани. А на гражданите никой не обръща внимание, нищо, че държавата е тук, за да ни служи, или поне държавата, която България твърди, че е. Става ясно обаче, че държавата България – тази, която всъщност е, е феодална структура, обслужваща интересите на привилегированите, които удобно контролират всички форми на власт. Защото ако на обикновен гражданин му потрябват съд, полиция или лекар, в най-добрия случай ще се надява да излезе жив. За да се оправяш тук, трябва да буташ пари или да имаш връзки, а и винаги ще се намери някой с повече пари и повече връзки. И няма какво да си говорим, че имало и читави в системата. Чист късмет е, ако попаднеш на читавия.
Въпросът е защо не протестираме? И не трябва ли все пак да го правим?! В Румъния по-рано през годината правителството подаде оставка след масови протести, в Сърбия тази седмица уволниха министъра на отбраната заради сексистко изказване. Ние по-смотани ли сме или градим отчаянието си на минали събития, като липсата на реакция (въобще не говорим за оставка) от правителството, когато започнахме да протестираме през 2013 г.? Тогава продължихме… И бяхме заметени с надеждата, че всичко ще се забрави, а представата, че „Няма смисъл“ добре ще се загнезди в съзнанието ни.
Обаче с отчаянието шега не бива. И е ясно, че сега властимащите трябва да са много, много внимателни. Защото вече знаят, че гражданската инициатива за протест е налице, а масовото народно недоволство се отключва от гаф (пример – Делян Пеевски и ДАНС). Може би и заради това премиерът се крие и не коментира ситуацията от последните дни. Трябва да е много внимателен, не се знае кого ще засегне. А дали ще го интересува, ако засегне гражданите?
Е, малко е студено, но и тази вечер ще има протест – може пък да събере хиляди, а не стотици. И дано вълната намери сили да измете мръсотията, защото тези, които са в нея, не просто трябва да са внимателни, трябва да се страхуват. А протестът е доказателство, че нещата не са наред.
TrueStory.bg предпубликува статията от Actualno.com. Заглавието е на TrueStory.bg.
Снимкa: Инициатива „Правосъдие за всеки“/ Facebook
