Разказвали сме ви за 5kmrun – свободното, но организирано бягане, което всяка събота се състои в София, Варна, Бургас и Пловдив. То е за всички, които имат страст към движението – независимо от възрастта, включително и за хора с двигателни или зрителни увреждания, родители с детски колички, както и с кучета на повод. 5kmrun e много повече от бягане – участниците в него са общност от тичащи и общество от хора, което оказва подркрепа, дава стимул, помага за откриването на нови цели, съхранява доброто настроение и сякаш в основата му е заложен простичкият принцип „предай нататък“.
В 5kmrun до момента са взели участие близо 21 000 души в 1505 организирани бягания. Заедно те са навъртяли близо 770 000 км.
Сега съботите отново ще бъдат очаквани, не само защото са част от уикенда, а защото уикенда се завърта около сутрешните съботни бягания в парка – петъчните прибирания са „по-навреме“, планираните пътувания са изместени с няколко часа, а приятелските виждания са по-често, защото има допълнителен повод за тях – общите крачки, които се превръщат в метроном на истроиите, които можете да си разкажете в движение и ако не бързате особено за хронометъра, който отчита времето на всеки на финала.
След голямото прекъсване заради COVID-19 идва голямото завръщане на 5kmrun. Първият нов старт ще бъде даден на 13 юни на традиционните му трасета в четирите града – Южен и Западен парк в София, Гребния канал в Пловдив и Морските градини във Варна и в Бургас.
Разговаряме с главния организатор на 5kmrun Георги Станоилов:
Вълнувате ли се вече за „новия сезон“? С какви чувства се завръщате?
Георги Станоилов: Тука до преди седмица – две, бяхме доста оклюмали, но с първия лъч на просветление, еуфорията ни заля и настроението се ободри до ниво предстартова трeска. 🙂
Липсваха ли ви съботите на вас като организатори? От 7 години това бяха и първите съботи, които можехте да посветите на себе си – без бързане за старта, без отчитане на времена, без подбор на снимки, как усетихте това време, хареса ли ви тази „нова свобода“ във време на ограничения?
Георги Станоилов: Моят живот се простира от събота до събота и за събота. 5kmrun ми е легнал толкова на сърце, такава дива тръпка ми е срещата с хората на старта, че изпитвам някаква физическа зависимост, абе направо да си го наречем пристрастеност – истинска. През това време на пандемия, като нямаме 5kmrun, гледам часовника в събота сутрин и си казвам: „Сега тъкмо се приготвяме да даваме старта, после – сега вече първите почват да финишират, после – децата стартират, в 12:30 гледам часовника – тъкмо вече сме събрали и тръгваме на обратно от Южен…“. 🙂 Та така е в съботите без 5kmrun. 🙂
Появиха ли се нови идеи за бягането, които искате да реализирате? Какво да очакваме от „новия сезон“?
Георги Станоилов: Точно след като се разбра, че прекъсването ще бъде по-задълго, си казах „сега е време да се мислят стратегии, нови неща, та ако щеш и нов бизнес“. Обаче просветление никакво не идва, добре че имахме започната реализация на новата идея за 5kmrun Selfie. По проект Селфито трябваше да стартира август 2020 и ние не си давахме хич зор. В момента, в който забраниха бягането в група, ние се „изядохме“: Гледай сега, ако бяхме готови с това приложение, то в този момент щяхме, както се казва „да изтрепем рибата“:) Събрахме екипа, съгласувахме със спонсора и натиснахме педалите. Тук изказвам моята благодарност към нашите програмисти Емил Табаков, Мишо Клисарски и Сашо Вакрилов – невероятни, нямаше ден, нямаше нощ! И на спонсора, разбира се. 🙂
Как възприе ти целия период на епидемията?
Георги Станоилов: Ох, хич не ми се коментира, направо ми дотегна всичко по и около темата. Ама, за да отговоря на въпроса, ще използвам само една дума – преувеличено.
С кое най-много се гордееш като главен организатор?
Георги Станоилов: Този въпрос е подвеждащ към нескромност, хич не обичам, когато някой вземе да ме хвали, а още повече аз сам. 🙂 Обаче същия въпрос аз съм го поставил в интервюто „5камаран на седмицата“ и сега не става. Затова вместо отговор, ще разкажа една случка: Преди две години сме на представление в Младежкия театър и до мен сяда едно девойче. Има време до завесата и тя се обръща към мен: „Ти ли сии…?, Ама нали ти си…? Ти нали си…?“ Аз съм гушнал раницата в скута и тя явно съзря извезаното лого на бягащата петица – „Да – ти си“ :)) Засмяхме се и двамата, побъбрихме за 5kmrun и бягането. С други думи казано, беше ми приятно, че ме разпозна… 🙂
Иска ли ти се понякога да си от другата страна – на бегачите? Тичаш ли все още ти? Кога, къде?
От другата страна по време на 5kmrun – никога! Бягам два пъти през седмицата по 5 км, сега в пандемията и по-често. Отделно ходя и на народни танци, пак два пъти. Живеем в къща в провинцията и удобство за бягане дал Господ. Не помня коя година беше, но знам, че беше на рождения ми ден и бягахме с мустаци на „Мустак рън“. Тогава ме дръпнаха и малко насила ме принудиха, да се пусна и аз веднъж на 5kmrun. Тогава си викам: „Брех, то наистина е хубаво – браво!“. 🙂
Спомняш ли си момента, в който се появи идеята ти да организираш 5kmrun в България – какво си каза, какво очакваше, доволен ли си от резултата?
Георги Станоилов: Идеята ми се появи още в Англия през 2012 г., когато за две години живеехме със семейството ми в Лондон. Там посещавахме уникално-световния Паркрън, за наше щастие, точно в меката на 5-километровите бягания – „Буши парк“. Всяка събота В Буши бягат между 700 и 1100 души. От този парк е тръгнало 5 км бягане, начело с Пол Хюит. Преди да си тръгнем, се видях с Пол и му предложих, да направим Паркрън и в България (София), тогава за съжаление, той ми отказа. Казах си „Върнем ли се един ден в България – правя го, та ако ще турско… “ 🙂 Сега се радвам, че Пол не се съгласи 🙂
Кое е най-ценното като емоции, които ти остават от съботните и неделните бягания (ХL сериите)?
Георги Станоилов: Обичам хората на 5kmrun, радвам им се, усмивките им ме зареждат с енергия и настроение. Няма нищо по-хубаво да преминеш през лицата на хората, застанали в очакване на сигнала на стартовата линия! Адреналин ли е, тестостерон ли му викат, хормон ли – аз не знам, обаче такава енергия хвърчи от там, че направо ти отвява главата… 🙂
Чувства ли се понякога умората на организатора?
Георги Станоилов: Най-ми идва така, като кача резултатите след бягането или XL и да си седна на масата с едно питие, салатка или мезе. И ми е едно отмаляло-уморено, ама толкова хубаво, ама толкова благо, че потъвам – потъвам, разтапям се. Честно да кажа, емоционалната умора ми е по-голяма и по-много от онази физическата… След 5kmrun главата ми е изсмукана, чувствам се като изстискан лимон. 🙂
Кои са твоите най-забавни или запомнящи се случки от 5kmrun?
Георги Станоилов: Ох много са, а и аз съм разказвал не една и две – има ги на сайта.:) Много дълго ще стане интервюто и ще дотегне, усещам. Обещавам обаче, по друго време, да разкажа още някоя, наистина има какво да се сподели, ще се посмеем…
Какво е твоето седмично ежедневие, с какво се занимаваш?
Георги Станоилов: От една-две години изцяло и само с 5kmrun. Чета много – по книга на седмица, а от миналата година редя мозайка, бих нескромно казал – професионално. Сега покрай пандемията тия две неща заедно, ме докараха до… очила. 🙂
Какво искаш да кажеш на участниците в 5kmrun?
Георги Станоилов: Искрено, че ги обичам и никога няма да ги предам. Чакай, че се насълзих малко и аз като Тити Папазов. 🙂 Не, за какви предателства сега, просто исках да кажа, че каквото правим за 5kmrun, то е с любов и страст – наистина безкористно. И когато има някакъв бъг или нещо не сработва или какъвто и да е проблем, неточност, то и аз страдам наравно и давам всичко от себе си и не пестя сили, средства и енергия, за да изчистим нещата веднага, по-бързо и всичко да е наред.
А на спонсорите, които стоят зад организацията?
Георги Станоилов: Какво да им кажа пък сега и на тях, че ги обичам? 🙂 Шегата настрана! Естествено, няма да съм много далеч от истината, ако кажа, че ги обичам или по-скоро уважавам. Е да, понякога се изтощавам от тези безкрайни съгласувания, съображения, откази, изисквания, преговори, уговорки и договорки, но каквото и да е, то това е част от нашата работа и не крия, ние си я вършим с радост, постоянство и вещина. Аз изпитвам дълбоко уважение към всички спонсори – и минали, и настоящи! Няма спонсор, с когото сме се разделили, и да не сме в контакт и добри отношения – няма.
Безплатно събитие, над 300 бягания за година в едно с детското бягане, ами че то как да стане без спонсор? Имаме честта да работим и партнираме заедно: от световни и национално представени брандове, до най-мъничките, като един прохождащ Иван Граховски. Всички те са ни важни и затова с ръка на сърцето, благодарим!
Накрая, благодаря и за това интервю и предоставената възможност. Благодаря на всички 5камаранци, приятели и близки. До скоро в парка, обичам ви. 🙂
Още интересни разговори ви очакват в нашите „Интервюта“!
