„Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигна Земята“, казал древногръцкият математик Архимед преди повече от 2 000 години.
Дайте ѝ кауза, и тя ще работи за нея със сърце и душа, бихме казали ние за Розалина Лъскова.
„Каквото и да подхвана, имам нуждата да го чувствам като кауза, да работя за нещо повече от своето лично изхранване и [това на] моето семейство“, казва Розалина.
Ако може да прави това в България, още по-добре.
„В България има много такива възможности. Ако ще работя за обществена кауза, защо да не е за моята родна страна?“
Розалина Лъскова. Снимка: Личен архив
Родена в Котел, Розалина завършва средното си образование във Варна, след което следва право в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. След пет години, изпълнени с огромно академично натоварване, но и с отлични резултати, Розалина се завръща в България. Прави стаж в държавната администрация няколко месеца преди страната ни официално да се присъедини към Европейския съюз.
„Екипът беше малък и супер мотивиран“, спомня си Розалина. „Заедно разработвахме една от първите оперативни програми, „Добро управление“, точно в десетката спрямо моите интереси. Атмосферата и интензивността на работата ми допаднаха [и малко по-късно] реших да остана на работа.“
Междувременно прави магистратура по бизнес администрация в УНСС. По-късно изниква прекрасна възможност: обменна програма на Robert Bosch Stiftung. Така Розалина се връща в Германия, където за една година трупа професионален опит в две различни министерства.
„Беше много интересна програма“, казва Розалина. „Помогна ми да проверя възможностите за кариерен път в една друга държава. Като се върнах, ми отне още няколко месеца, докато реша финално, че [работата в държавната администрация] не е точно за мен, че всъщност имам нужда от една идея повече свобода, по-малко йерархия, повече инициатива, а и открих други свои интереси и стимули.“
Розалина напуска държавната администрация с ясното намерение да се прехвърли в сферата на културата и изкуствата. Междувременно започва сериозна инициатива, посветена на културните и творческите индустрии, като си партнира с Обсерваторията по икономика на културата и „Гьоте институт“. Почти веднага след като напуска администрацията, Розалина получава и предложение да стане изпълнителен директор на Фондация „Танцово изкуство – Илиев“. Остава на позицията до началото на тази година, като отговаря за цялата организационна и административна работа на фондацията.
Розалина напуска държавната администрация с ясното намерение да се прехвърли в сферата на културата и изкуствата. Снимка: Личен архив
„Фондацията се ангажира в сферата на танца и професионалното танцово образование“, казва Розалина, която и днес е в борда на организацията. „По един от ключовите ни проекти водим наложени американски хореографи от най-известните училища в САЩ и доквалифицирахме наши професионални танцьори.“
Следващият преломен момент в живота ѝ е в края на миналата година, когато прекарва известно време в САЩ като български стипендиант на Marshall Memorial Fellowship. След завръщането си тук си дава кратка почивка, за да реши по кой път да продължи.
Розалина пътува често до чужбина, използвайки международната си мрежа от контакти в подкрепа на културни и образователни инициативи, важни за българското общество. Снимка: Личен архив
Тъй като се отличава с неизчерпаема енергия, Розалина търси нови предизвикателства, но същевременно остава активна в културния сектор. Подпомага множество каузи в областта на независимото изкуство, работи като независим експерт по проекти, основава организацията „Шар Жар“, за да обедини тези свои ангажименти, а от лятото членува и в Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). Наскоро Розалина официално встъпи в длъжност като изпълнителен директор на „Образование без раници“ (ОбР), сравнително млада неправителствена организация, която организира дейността на Khan Academy в България.
Розалина е активна и на международната сцена. Тя е член на борда на немската организация MitOst, която стимулира културния обмен и активното гражданство в Европа и съседните региони. Поради спецификата на този ангажимент, Розалина редовно прелита между София и Берлин. Гледа на честите пътувания и смяната на обстановката като на зареждащо преживяване и възможност да си сверява часовника относно случващото се в Европа. Главната ѝ цел е да използва международната мрежа от контакти, която е изградила през годините, в подкрепа на културни, образователни и всякакви други инициативи, които са важни за българското общество.
„Смятам да продуцирам и да подпомагам културни проекти, които са ми на сърцето, в които виждам потенциал, а и в България все още има нужда от арт мениджмънт на високо ниво, особено в сферата на независимите изкуства“, казва Розалина. „Каузата ми е да помагам на хора на изкуството, които имат нужда от тази подкрепа и правят нещо иновативно. Също така искам да допринасям с опита си в управление на неправителствения сектор там, където мога и усещам, че си струва.“
„Ако мога да си подредя чисто битийно и финансово нещата, предпочитам да живея в България“, казва Розалина. Снимка: Личен архив
Розалина оценява опита, който е натрупала в чужбина, защото животът далеч от родината е „една голяма школовка откъм дисциплина и начин на мислене“. Признава, че харесва уредения живот в Германия, но иска да остане тук, защото вижда редица смислени каузи, за които може да допринесе с познанията, опита и контактите си.
„Ако мога да си подредя чисто битийно и финансово нещата, предпочитам да живея в България. На мен ми харесва страната. Ядосвам се на политическата ситуация, ядосвам се на това, че някои неща се случват прекалено бавно, но като цяло виждам страшно много потенциал за развитие. Аз съм сигурна, че и в България има достатъчно много вълнуващи работни места. Това зависи от екипа и от теб самия.“
И допълва:
„Особеното в моя случай е, че аз гледам сама да си създавам работа и това ми допада. Занимавам се с неща, които са в началото на развитието си, или пък с неща, които тепърва тръгвам да развивам, и това за мен е много вълнуващо.“
*TrueStory.bg препубликува горната статия от сайта на сдружението на българите с опит в чужбина „Тук-Там“. Тя е част от поредица на организацията за историите на българи, следвали и/или работили зад граница, които впоследствие са се завърнали у нас, за да живеят и да се развиват тук. TrueStory.bg си партнира с „Тук-Там“ и ще препубликикува текстовете от поредицата с изричното съгласие на организацията. Считаме, че те са логично допълнение и продължение на активно поддържаната ни рубрика с истории на българи, живеещи в чужбина.
Заповядайте и в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още вълнуващи истории за света около нас.
