Автор: Rocket_Rackoon
Третият филм от киновселената на WB/DC – Suicide Squad („Отряд самоубийци“), изначално нямаше шанс. Нито да бъде огромен кино блокбъстър (въпреки възможността за прилично представяне в боксофиса), нито да бъде панацея за проблемите на филмовото студио WB и нейната дъщерна компания DC, изникнали след хладното посрещане от публиката и критиците на предишното приключение „Батман срещу Супермен“ (Batman v Superman: Dawn of Justice).
Крайният резултат в Suicide Squad е една огромна бъркотия, приличаща на ситуацията в онзи епизод от сериала „Приятели“ (Friends), в който Рейчъл се опитва да сготви нещо, но вятърът преобръща непрекъснато страниците на книгата с рецепти… и в крайна сметка се получава смесица от несъвместими вкусове.
Първо – режисьорът и сценарист Дейвид Айер (David Ayer), видимо е бил оставен да се оправя сам в обстановка, която не познава. А именно – създаването на голям холивудски хит, изпълнен със специални ефекти. Това не е силата на Айер, който е далеч по-полезен и на място във военни или ганстерски филми, които са заснети в почти документален стил.
В случая този стил се явява голям минус на филма, който струва 175 млн. долара (според boxofficemojo.com). Гледайки Suicide Squad, човек системно си задава въпроса: „Мамка му (извинете! – бел.ред.), тези пари само за реклама ли са отишли?“. Просто защото филмът е заснет от близко и средно разстояние и съответно – на кадрите им липсва дълбочина. Може би режисьорският стол е трябвало да бъде даден някой друг, който се справя по-добре с мегапродукции.
Второ – студийната намеса. Ех, WB, защо тръгнахте да правите нещо, без да имате ясна идея какво искате да постигнете? Проблемът е повече от очевиден в Suicide Squad. Малко преди филмът да излезе по кината, из различни новинарски сайтове се появи информацията, че WB са наредили заснемането на нови кадри и изразването на вече готови такива.
Намесата си личи. Много. Сюжетната линия между Joker (Джаред Лето) и Harley Quinn (Марго Роби) е орязана почти „до кокал“. И ако не знаеш за какво става дума – надали от филма ще ти стане ясна историята зад насилническата и токсична връзка между двамата.
Връзката между Joker и Harley Quinn не е развита добре в „Отряд самоубийци“ (Suicide Squad), но въпреки това актьорите, които се превъплъщават в тези персонажи, се справят добре
Говорейки за самия Joker, той е с почти нулево присъствие. Очевидно някъде другаде (е) има(ло) доста повече кадри с участието на Лето, които обаче не са попаднали в крайния продукт. Този факт прави оценката на това доколко и дали той се е справил с ролята почти невъзможна.
Но студийната намеса и желанието да бъде представен един „по-лек“ и „забавен“ филм в сравнение с Batman v Superman: Dawn of Justice не спират дотук. Част от героите са оставени почти без история, а в други случаи тонът между отделните сцени се променя толкова рязко, че човек лесно би получил изкривяване на вратните прешлени. Да не говорим, че атмосферата във филма е толкова… търсено депресивна, че някои опити за хумор изглеждат като разказване на мръснишки смешки по време на погребение. И в тези случаи зрителят, не без основание, се пита – „Как ли изглежда оригиналната версия на филма, преди намесата на студиото?“.
Трето – Suicide Squad болезнено зле се опитва да улови магията на излезлия преди около 2 години филм на Marvel Guardians of the Galaxy („Пазители на Галактиката“). В резултат на това в първите 10-15 минути зрителят бива бомбардиран отвсякъде с песни, които се сменят през 1-2 минути. Постигнатата реакция е… досада… и мисли, ала: „Моля те, бъди филм, стига си се опитвал да бъдеш музикален клип или нещо подобно“. В други моменти музиката кънти толкова силно, че тя краде „шоуто“ от случващото се на екрана. Кой е виновен за това – не знам. Но предположенията ми отиват в посока WB.
Четвърто – с риск да се повторя, но Suicide Squad седи странно по отношение на DC-киновселената. Ако се беше появил, да речем през 2018 или 2019 г., когато част от „строителната работа“ е приключена, може би щеше да проработи. Но сега просто всичко изглежда като упражнение по стил (несъществуващ) и правене на опити за плуване надълбоко.
Но да не бъдем толкова черногледи! Не всичко е загубено и негативно по отношение на Suicide Squad. Най-малкото, във филма има живец и чар – нещо, с което не можеха да се похвалят двата филма от поредицата досега.
А актьорският състав (с малки изключения) е невероятен.
Виола Дейвис (в ролята на Amanda Waller) е невероятна. Тя е безскрупулна, зла, манипулативна и не „цепи басма на никого“. Дори бих стигнал дотам да кажа, че в случаите, когато Дейвис се усмихва, тя успява да бъде страшна. Уил Смит (Deadshot/Floyd Lawton) се връща към изпълненията, които го издигнаха до една от най-големите звезди в Холивуд за последните 15-20 години. Смит успява да придаде човещина и дълбочина на образа си. Двамата с Джоел Кинаман (Rick Flag) имат приятна buddy cop химия, която определено помага на филма да „диша“.
Само суперлативи заслужава и Марго Роби (Harley Quinn/Harleen Frances Quinzel). Австралийската актриса успява да блести в доста поокастрената и на моменти твърде сексистка версия на персонажа си, който дори не е и толкова интересно развит. Големият проблем е, че героинята се разхожда из сцените с едни ненужно изрязани панталонки, вместо с класическия си арлекино-костюм (Харли Куин – арлекин…). За отношенията й с Joker и как този сценарий не прави нищо, за да ги разкаже правилно, говорихме по-рано. Последно, но не по важност – Роби и Уил Смит отново имат чудесна химия (след спорния филм Focus от 2015 г.).
За споменаване е, че Джай Кортни (Captain Boomerang) е един от най-добрите поддържащи персонажи в Отряда, а Джей Ернандес (El Diabolo) е една от скритите кандидати за MVP (most valuable player – най-добър играч – бел.ред.) на филма с малкото си екранно време. Да, има други персонажи и герои, но те са просто там и се колебаят между „зле“ и „ок“.
Малките роли на Езра Милър (The Flash) и особено Бен Афлек (Bruce Wayne/Batman) придават малко дълбочина на вселената. Особено Афлек – в малкото моменти, в които той участва, филмът става страхотен. Стискам силно палци носителят на „Оскар“ и новият отговорник за DC в WB Джоф Джоунс да успеят да завършат скоро сценария за нов филм за Батман. А след това да получим по-читава версия на историята на Супермен… Но всичко по реда си.
Един от официалните постери на Suicide Squad („Отряд самоубийци“)
Suicide Squad („Отряд самоубийци“) е малка гара в усилията на WB да вкарат в релси DC-киновселената си. Да, филмът определено е разочараващ (на фона на доста добрата рекламна кампания), но определено не е най-лошата комиксова адаптация на всички времена, каквито мнения се чуха. След като шумът утихне и нещата се поуталожат, изводите могат да бъдат разделени в две групи.
Добри – WB чуват феновете и се опитват да им дадат това, което те искат. Защото Suicide Squad е много малка, но правилна стъпка в исканата посока, в сравнение например с Batman v Superman и ненужно депресивната обстановка.
Лоши – когато си начертал един нереално дълъг план без обосновка, корекциите се случват мъчно и отнемат време.
Искрено се надявам нещата да започнат да се подрежат и успокяват догодина с появата на следващите две заглавия от поредицата – Wonder Woman и Justice League.
А дотогава – ако ви е залипсвала епохата на добрите стари b-movies (нискобюджетни филми, появяващи се още от „златната ера“ на Холивуд, голяма част от които не блестят с особени качества), идете и вижте Suicide Squad. Но го направете в някой ден с евтини билети. Повечето опити за хумор уцелват целта, а чарът се лее като потоп от екрана. Единствено и само – не очаквайте много, защото вероятно няма да го получите.
Още авторски ревюта за филми, музика и литература ще откриете в Truestory.bg. Заповядайте и в страницата ни във Facebook!
