*Последно обновяване на статията – 13 август, 21:15 часа
Докато си сърфирахме лежерно из Facebook в днешната мързелива неделя, търсейки истински истории, които да ви разкажем, попаднахме на един пост в групата „Планински преходи“, който ни разтопи, умили и трогна. Планинарят Георги Трайков беше публикувал снимки на едно прекрасно куче – българска овчарка, с няколко думи над тях, гласящи: „Апел към всички, които ходят към Рила или околностите на Рилския… Това куче е планинар по душа, засичано е от много хора и ходи след всяка група. С нас измина тежък 15-километров преход, като допълнително тичаше след колите 10 км до къмпинга над манастира… Той иска просто малко внимание и малко храна. Уникално куче. Нека всеки, който го засече, отдели по малко от яденето си и го сподели с него….“.
Свързахме се с Георги, за да го попитаме дали може да използваме снимките му, за да ви ги покажем, а той не само че ни позволи на драго сърце, но и беше така любезен да разкаже повече за уникалното куче. Ето я и историята, която той споделя с вас от първо лице:
Автор: Георги Трайков
Здравейте, читатели на Truestory.bg, искрено се надявам следната история ви докосне право в сърцето… Тя е за едно куче, което броди самотно във величествена Рила.
Датата бе 31 юли 2016 г., с приятели се бяхме разбрали да направим преход, който започваше на около 10 км от Рилския манастир в посока хижа „Рибни езера“.
Паркирахме джиповете на около час път преди самата хижа до някаква вила. И така бавно и славно започнахме прехода. По пътя се засякохме с една двойка, с която имаше и две кучета. Спряхме и се заговорихме, стана дума и за кучетата – бяхме впечатлени колко са красиви.
Те ни казаха, че едното не е тяхно, а е на хижаря. Разделихме се с усмивки. По едно време усетихме движение зад нас и – хоп… въпросното куче започна да върви с групата ни. Зарадвахме се на приятната му компания и си казахме, че най-вероятно ще ни придружи до хижата и ще си остане там.
След известно време стигнахме до нея, седнахме да си вземем дъх и да хапнем. Четириногият симпатяга се разхождаше отстрани, а от време на време полягваше. След кратката почивка, която използвах, за да направя няколко снимки на кучето, тръгнахме по маршрута, който си бяхме определили. Кучето остана до хижата.
Не след дълго обаче нашият приятел се появи отново и тръгна с нас. Учудих се доста, заприказвахме се с хората от групата и стигнахме до извода, че той е бил изгонен или е избягал отнякъде. Стана ни жал, но нищо не можехме да направим.
Това прекрасно животно, което сякаш носеше човешка душа, ни накара да почувстваме, че имаме честта по-скоро ние да бъдем в неговата компания, а не то в нашата.
Преходът ни продължи около 15 км до колите. Във времето, в което приятелчето беше с нас, му давахме храна. Направи ми впечатление, че то познава отлично терена, понеже често изчезваше като мъгла, а после се появяваше ненадейно отнякъде.
Когато стигнахме до колите, раздялата с него беше мъчителна, сърцераздирателна и много тъжна. Аз и момичето в компанията едва сдържахме сълзите си. Но най-покъртителният момент бе, когато… той започна да тича след колите. Всички настръхнаме… Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Това куче, това уникално създание, този дух на войн, дух на българско куче, остави белег за цял живот в сърцето ми…
Тичаше след колите ни 10 км – докато не стигнахме до къмпинга над Рилския манастир.
Там се събраха много хора, всеки започна да му дава по нещичко от храната си. Малки деца, както и възрастни хора, усетиха енергията на кучето…
Оставихме го там, като си мислехме, че то ще се окопити около къмпинга и ще бъде гледано и хранено от местните, но след като пуснах снимките и апела си за кучето в групата „Планински преходи“, разбрах от споделени мнения на други хора в нея, че то просто е един истински самотен войн, който обикаля района заедно с хората, които правят преходи там.
Поклон пред такъв дух.
Това бе моята история, надявам се възможно най-много хора да се докоснат до нея, не само като я прочетат, но и като отидат на място и се срещнат на живо с този приятел.
*Допълнение 1:
След като публикувахме текста на Георги в групата „Планински преходи“, много нейни членове споделиха свои истории, свързани с такива уникални кучета. Цветомир Банков ни разказа за трикрако куче, което придружава туристите в триъгълника Лакатник – х. „Тръстеная“ – Бов, което е следвало неговата планинска група цели 23 километра! Повече за изумителното животинче може да прочетете тук. Лидия Божилова от групата също потвърди, че е виждала черния приятел: „И аз съм го срещала на х. „Тръстеная“, качи се с нас до Издримец и после ни придружи до Лакатник. Невероятно общителен и мил е“, сподели тя.
**Допълнение 2 (8 август):
Отзвукът, който разказът на Георги Трайков получи в интернет, беше огромен. Планинари и добри хора споделиха статията, както и свои предположения за това откъде идва прекрасната овчарка. В крайна сметка вчера мъж на име Георги Ранов разпозна кучето и обясни, че то отговаря на името Криско (или Крис). То било собственост на х-л „Дивите петли“ в местността Гюлечица. Избягало със свои другари, които впоследствие се върнали в хотела, но Криско останал някъде в планината.
Днес (понеделник, 8 август) допълнителна яснота по въпроса хвърли и потребител в групата „Планински преходи“ с псевдоним David Solomon. Той публикува снимки на Криско и санбернара Рони, който също е собственост на хотела.
Телефонът на собственика на пухкавите и любвеобилни красавци е +359 88 7240496. Повече контакти за връзка с него може да откриете и на сайта на хотела.
Според някои наши читатели и потребители във Facebook обаче, Криско най-вероятно се чувства добре на свобода и затова всъщност не се е върнал в хотела, след като е избягал. Вие какво мислите? Ще се радваме да споделите мнението си в коментарите под статията.
***Допълнение 3 (10 август):
На 10 август около обяд Силвия Недялкова публикува съобщение в групата „Планински преходи“, което гласеше: „Приятели, кученцето лежи пред сградата на община Сапарева баня. Ужасно миличък. Преди 10 мин. го снимах и му дадох филийки. Звъннах на посочения номер, но никой не ми отговори. Силно ме притеснява фактът, че може да пострада, тъй като доста изхвърлени бездомничета вече са ангели..🙁 Ще съдействаме за добрата инициатива да бъде върнат, тъй като тук е обречен…“. И скоро собственикът на Крис Георги Ранов отговори, че вече е на път към мястото. И отива да си го прибере!
Георги Трайков, който ни разказа историята на красивото и обичливо куче, бе категоричен, че това наистина е то, а не друго, приличащо на него.
Няколко часа по-късно научихме, че Крис се е прибрал благополучно в хотела, а на път за натам е спал спокойно в колата на собственика си Георги Ранов. После е бил доволно нахранен и пак е заспал. 🙂
Надяваме се скоро да можем да ви представим репортаж от мястото, което е дом на Крис, и да ви покажем как се чувства той там.
****Допълнение 4 (13 август)
Собственикът на Крис Георги Ранов съобщи на автора на статията Георги Трайков, че кучето е избягало отново. „Жорка, да ти кажа, че разбойникът се е развързал и пак е духнал нанякъде“, му каза той. Това стана точно един ден, преди Георги Трайков да посети хотела, в който се предполагаше, че кучето ще бъде обгрижено. Ще ни се да мислим, че бягането на Крис е естествен порив, а не целенасочено предизвикано действие от страна на Ранов. И че той е направил всичко възможно кучето да се чувства добре. Ако не е така, със сигурност истината ще излезе наяве.
След последните развития, не ни остава нищо друго, освен да се върнем към призива на Георги Трайков отпреди седмица (който стана повод за написването на тази статия) – ако срещнете Крис, погалете го и му дайте нещо за хапване. Той има нужда най-вече от любов и внимание!
Тази история ви хареса? Присъединете се към обществото на Truestory.bg във Facebook – там ежедневно си разказваме за нещата от живота и за света около нас!