Петя Илиева е уникално, талантливо момиче с огромна харизма, което твори вълшебства с ръце. Тя изработва удивителни бижута, като търси вдъхновение в традициите. Запознавайки се с кодираната енергия и послание на българската шeвица, Петя създава своя проект – КИТНА. Така тя изразява своето желание да възроди българската шевица, да покаже че тя може да бъде модерна и че има място за нея тук и сега. Всичко това реализира по един модерен начин, красиво обединяващ минало и настояще, запазвайки цялата магия на ръчната изработка.
Бижутата на КИТНА са малко, но важно допълнение, което прехвърля върху човека, който ги носи, своята красота, жизненост, изящество и тайнственост, които носят народните носии, но без да се натрапват, позволявайки на модерния човек да запази или да подчертае своята индивидуалност и своя произход, завръщайки се по нов начин към своите традиции.
Хората, които се интересуват, знаят, че шевицата ни не е просто украса, а предназначението й е доста дълбоко. Тя е тайнството, поредна мистерия на още едно българско чудо, може би едно завещано ни от траките, славяните и прабългарите художествено наследство, или по-скоро кодирани послания за осъществяване на контакт със следващите поколения.
Коя е Петя Илиева? Разкажи за момичето извън „света“ на КИТНА?
Петя: Аз съм Петя Илиева 🙂 КИТНА е неразделна част от мен, защото аз я проектирах, създадох и й вдъхнах живот. По професия съм графичен дизайнер, а КИТНА бе моята първа дипломна работа в Нов Български университет (НБУ). Относно това коя съм аз, постоянно си задавам този въпрос, за да открия нови качества за себе си. Това, което знам със сигурност до този момент е, че съм много любопитна, креативна, трудолюбива и усърдна във всичко онова, което правя. Забелязвам красивите и стойностни неща около мен и това мое качество, според разказите на моите родители, съм притежавала още от съвсем малка. Още преди да се науча да чета, съм разглеждала с неутолим интерес т.нар. некермани, в които е имало прекрасни снимки на почти всичко, което ни заобикаля. Разбира се, аз внимателно съм отделяла частите от страниците, които са ме впечатлявали. Още в ушите ми звучи онзи звук, на разкъсваща се гланцирана цветна хартия 🙂 След това се научих да чета и оттогава спрях да отделям интересните части от книгите по този начин. Това се случи, когато бях на 5 години и бях горда ученичка в 1-ви клас, макар да бях най-малката сред останалите. Обичам да получавам нови знания и да се развивам непрекъснато. В момента КИТНА е моят свят. Изцяло съм посветена на нея и съм изключително щастлива от това. Все пак ми остава време да върша и дейности, в които пряко не е намесена КИТНА. Предстои ми да завърша втора специалност по графика и илюстрация в НБУ. Тази възможност получих, като подарък за отличен успех и в момента работя по илюстрирането на една прекрасна детска книжка.
Как се зароди интересът ти към българската народна шевица?
Петя: Един ден, преди десетина години, срещнах една непозната баба, която привлече вниманието ми с облеклото си. Тя беше облечена с бяла риза с шевици по ръкавите и деколтето. Заговорих се с нея и разбрах, че винаги носи тази бяла риза, защото както самата тя се изрази: „Тя ме пази!”. Този отговор успя да разпали моето любопитството и интерес към тази видимо пъстроцветна плетеница. Насочих своите усилия към написаното в старите антикварни книги и успях да разкрия част от структурата и дизайна на везбата. В хода на проучването си, започнаха да изникват, нови и нови въпроси за шевицата. Знаем ли какво е значението на българската фолклорна шевица? Наясно ли сме с технологията, необходима за нейното изработване? Защо българската везба, която се е развивала свободно в продължение на векове, чието умение се предавало от поколение на поколение, като плод на българския дух и българското художествено творчество, започва да изчезва? Това се оказа един въпрос без отговор. Не, че го няма отговора, а просто никой не иска и да го чуе. Много от тези произведения на изкуството са се изгубили и продължават да се губят под влиянието на така нареченото ново време. Живеем в епоха, която цени работата и ръчния труд, но по друг начин. Някогашната везба е заменена от фабрично изработени продукти, които излизат по-евтино и не отнемат много време, за да се изработят. Тогава за мен беше изключително трудно да намеря информация за българската везба, дори за запазени модели на шевици. Спомням си, че като всеки млад човек, започнах да търся информация първо в интернет, което се оказа почти безполезно тогава. Радвам се, че това вече не е така и вярвам, че аз и моите китни бижута имаме принос за това.
Какво те подтикна да започнеш да се занимаваш с изработка на бижута с българска шевица?
Петя: От малка обичам да майсторя разни неща. Провокациите бяха най-различни и се намираха навсякъде около мен, независимо дали разполагах само с лист хартия и ножица. След минута, в моите ръце те се превръщаха в животни, къщички, мебели за къщичката или съкровищници. В следващия момент те биваха изрисувани и преобразени в един малък свят, една нова малка Вселена, в която въображението ми не спираше да твори. Всичките тези игри навън, бяха не по-малко преобразяващи за самата мен. Превръщах листата в самолети или крила на феи, чиито телца правех от клечки и различни плодчета, които непрекъснато откривах. Може би до голяма степен за това са ми помагали летните ваканции, които прекарвах при баба и дядо на село, разположено в полите на Стара планина, в непосредствена близост до най-големия склад за всякакви материали – гората. С течение на времето, колкото по-голяма ставах, толкова по-сложни ставаха и нещата, които изработвах, а асортиментът от материали – все по-разнообразен. Още пазя първата си бродерия, която направих в училище. Тя изобразява стилизирана къщичка с комин, една врата, един прозорец и слънце, надничащо отдясно на комина. Истинско произведение на изкуството, след цял ден бродиране.
Още не ми беше хрумнала идеята за бижутата, когато случайно или не, попаднах на една книга, захвърлена или пък оставена точно за мен. Книга, в която са описани всички разнообразни бодове, използвани в българската шевица, както и последователни схеми за тяхната изработка. Взех я, като в онзи момент още не знаех колко ценна и важна ще се окаже тя за мен. С развитието на сръчността ми до този момент, в комбинация с книгата, за мен беше изключително лесно и приятно да започна да бродирам. И така се започна. Вдъхновението за създаването на КИТНА е и моето желание да възродя българската шевица, да покажа, че тя може да бъде модерна и че има място за нея тук и сега. Всичко това го реализирам по един модерен начин, красиво обединяващ минало и настояще. Запазвайки цялата магия на ръчната изработка, в комбинация с желанието ми да творя – да създавам нещо с ръцете си + страстта ми към бижутата, всичко това ме провокира да реализирам проекта КИТНА. Всичко започна да се случва толкова естествено и лесно, сякаш решавам уравнение без неизвестни, просто събрах 1+1+1=КИТНА.
Българската народна шевица е нещо много специално и не е случайно, че е украсявала дрехите на нашите предци. Хората, които се интересуват, знаят, че шевицата ни не е просто украса на дрехата. Предназначението й е доста дълбоко. Успя ли да разгадаеш кодираните послания на орнаментите?
Петя: Символиката е една от основните причини, която провокира интереса ми към шевиците. Още в миналото хората са се лекували, предпазвали и защитавали чрез символите в своето облекло. Постоянно откривам нови елементи, тайнства и символика, скрити в шевиците ни. Старателно ги описвам в малки книжки, които добавям към всяко едно бижу, за да може бъдещият му притежател да се запознае с енергията и посланието, които то носи. Въпреки това, символиката все още не е напълно разгадана. В това е тайнството, поредна мистерия на още едно българско чудо, може би едно завещано ни от траките, славяните и прабългарите художествено наследство, или по-скоро кодирани послания за осъществяване на контакт със следващите поколения. Сложната българската народна орнаментика все още крие свои тайни и ще продължава да бъде така. Надявам се, че моят проект ще продължава да провокира интереса у хората, за да се създадат условия тя – българската народна шевица, да разкрие цялата си тайнственост. На този етап силата на нашенските шевици е най-вече във вплетената в тях енергия на ръцете, които ги изработват.
Основна роля в българската шевица играят цветовете. Ще ни разкажеш ли какво символизира всеки един цвят?
Петя: Всеки един цвят има значение и своя собствена енергия и влияе на човек на подсъзнателно ниво. Може да имаме любим цвят, но понякога в зависимост от състоянието на ума имаме влечение към някой друг цвят. Така например червеният цвят укрепва силите и дава енергия. Символ на живота. Носи здраве, бодрост, жизненост. Предпазващ и защитаващ цвят.
Жълтият – това е най-топлият цвят. Символ на вечността, на златото. Носи мъдрост, знание, свежест.
Зеленият – носи успокоение, освежава и тонизира. Символ на прогрес, растеж и благополучие.
Синият – символ на вяра, чест, духовно израстване. Носи спокойствие и лекота.
За останалите цветове се старая да добавя значението им и силата, която всеки един от тях носи в описанието към всяко едно бижу в сайта на КИТНА.
А за какво говорят мотивите?
Петя: Всеки един мотив е една поучителна история. Те са като приказка, написана на друг език, който за съжаление вече отдавна е загубен. От една страна в тях са закодирани послания за хармония в семейството, дома и общността, съдържат символи за здраве, плодородие и благоденствие. От друга страна, тайнствените символи, причудливите форми и стилизираните образи провокират въображението и позволяват на всеки сам да ги пречупи през собствената си призма и да създаде своя собствена приказка.
Кое беше първото ти творение в тази сфера и какви мотиви включи в изработката?
Петя: Първото ми бижу беше вдъхновено от една стара шевица с произход от софийския регион. Изградено е на основата на слънчевата „Елбетица”. Това е орнаментът, който винаги много ме привлича заради симетрията на формите и образите, които изграждат шевиците.
Как взе решението да започнеш работа по твоята собствена марка „Китна“? И труден ли е пътят към постигане на нещо подобно?
Петя: КИТНА ме свари с прилични доходи, като графичен дизайнер, работещ на 2 места. Но създаването на първото бижу провокира в мен особено чувство, нещо различно, което накара сърцето ми да трепти от вълнение. Казват, че талантливите хора са неуверени и може би е така. Признавам си, че не беше лесно.
Желанието ми да се посветя изцяло на КИТНА ме доведе до решението да напусна двете ми работни места, да оставя сигурността и да поема риска да се захвана с едно ново и предизвикателно начинание.
От друга страна ми се наложи да се сблъскам и да се запозная с много корпоративни и счетоводни дейности и изисквания, както и закони. Все неща, които винаги съм чувствала много далечни и непознати. Но след като първото ми бижу вече беше готово и зае своето място, аз получих енергия и желание да преодолея трудностите по пътя към развитието на КИТНА.
Какви материали и инструменти използваш за изработката на едно бижу?
Петя: Старая се да използвам винаги естествени и качествени материали за изработката на моите бижутата, които не предизвикват алергия и не дразнят кожата. Самата аз съм с много чувствителна кожа, която не понася изкуствени материали. За повечето бижута използвам дървена рамка, която изработвам индивидуално за всеки мотив и която предварително обработвам и импрегнирам със специални лакове, които не дразнят кожата. Използвам ситна панама, конци и сребърни накрайници за обеците и много положителна енергия и настроение, които вярвам че предавам и на бижутата, докато ги изработвам 🙂
А колко време ти отнема да изработиш чифт обици или колие?
Петя: Колкото по-голяма и изпълнена с цвят е шевицата, толкова повече време ми е необходимо, за да я избродирам, но няма да лъжа – става бавно и отнема време. След като елементът е извезан, следва неговото вграждане в дървена рамка. Дълго съхнене на лепило, което отнема близо 24 часа. Идва ред на хирургически точно пробиване с микробормашина, за да прикача металните елементи, няколко прецизни огъвания и готово.
Любима част от работния процес?
Петя: Трудно ми е да определя, коя точно част от работния процес ми е любима. Всеки един момент по пътя към създаването на едно изделие на КИТНА носи своя чар и енергия. От връзката с клиента, изработката на бижуто, опаковането му, завързването на кутийката с червен конец до изпращането. Всичките тези моменти са ми любими. Истински се наслаждавам и на обратната връзка, която получавам от хората, които вече са получили своето китно бижу, затова че моите бижута са им доставили истинска радост, което радва и мен 🙂
От какво се вдъхновяваш?
Петя: Вдъхновение намирам от старите антикварни книги и от старите шевици, които събрах. Намирам вдъхновение навсякъде около себе си и в самата мен. Понякога се възползвам само от вътрешния си порив да създам нова шевица и се оставям на ръцете ми да ме водят. Отварям кутията с конците подбирам цветовете, които в този момент ми допадат, като съчетания и започвам да творя, без първоначален план.
Кое смяташ, че е най-красивото бижу, което си правила?
Петя: Всяко следващо бижу става по-красиво от предходното. Последно изработеното бижу на КИТНА е само една поредна стъпка към най-красивото. За мен и за КИТНА съвършенството винаги предстои.
Как успяваш да съчетаеш автентичното с новото?
Петя: Бижутата на КИТНА са малко, но важно допълнение, което прехвърля върху човека, който ги носи, своята красота, жизненост, изящество и тайнственост, които носят народните носии, но без да се натрапват, позволявайки на модерния човек да запази или да подчертае, своята индивидуалност и своя произход, завръщайки се по нов начин към своите традиции. Непрекъснато ме връхлитат и нови идеи за нови аксесоари, които да приютят на сигурно място българската везба. Една от най-новите ми и различни идеи са аксесоарите за яка на риза, които се прикрепят към плата посредством много силни магнити, за да не го нараняват.
Когато избираш бижу за себе си, кое е водещо при избора ти?
Петя: За мен водещото е стилът и начинът, по който съм облечена. Бижуто трябва да ми пасва не само цветово, но и като форма, съдържание, произход и качество на материалите, от които е изградено.
Твоят стил с 3 думи?
Петя: Автентичен, модерен, спортно-елегантен.
Петя: Какво научи за времето, в което работиш по КИТНА?
Петя: Не знам дали ще ми стигне времето да опиша това, на което ме научи работата ми по КИТНА досега. Най-вече ме научи да бъда по-отговорна, по-организирана и да вярвам повече в себе си.
Би ли характеризирала КИТНА с три думи?
Петя: Нека да бъдат пет: Красива, Изящна, Тайнствена, Необятна, Автентична.
Какво е твоето послание към читателите на TrueStory.bg?
Петя: Да са усмихнати, мъдри и отделящи повече внимание на малките радости, които ги срещат. Да преодоляват с лекота трудностите, които ги застигат. Пожелавам на всички читатели да са Красиви, Истински, Талантливи, Неповторими, Амбициозни, да са КИТНА!
Още интересни разговори ви очакват във Facebook страницата на TrueStory.bg!
