Пола Негри е американска актриса от полски произход. Нейната снимка бе представена в предизвикателството на TrueStory.bg, наречено „Да се вкараме във филма“. Това е и поводът да ви разкажем за нея днес.
Тя е звезда в ерата на нямото кино.
Родена е през 1897 г. в Липно, Полша, под името Барбара Аполония Халупек. Когато е още дете, семейството й се премества в столицата Варшава. В тийнейджърските й години двете с майка й живеят в голяма бедност. Тогава Пола се явява на прослушване и е приета да учи в Императорския балет. Болест обаче я принуждава да прекрати танцовата си кариера. Тя се прехвърля във Варшавската императорска академия на драматичните изкуства и става актриса.
Когато е на 17 години, тя вече е звезда на варшавската сцена, но Първата световна война (1914 – 1918) до голяма степен блокира театралното изкуство и затова Пола се насочва към киното. С новата си филмова кариера и след успеха на постановката „Арабска нощ“ (Sumurun), тя отива в Берлин, където започва да работи с немския режисьор Ернст Лубич (Ernst Lubitsch). Тяхното сътрудничество е много ползотворно, а ролите, в които Пола се превъплъщава, са на силни и екзотични жени.
Един от нейните филми – „Мадам Дю Бари“ (Madame DuBarry) (1919), е представен на кино панорама в Америка под името „Страст“ (Passion). Той жъне толкова голям успех, че през 1922 г. Пола и Лубич сключват договори за работа в Холивуд.
Филмите й там се харесват, но това, което я изстрелва във фокуса на общественото внимание, са медийните публикации, според които тя има любовни афери с великия комик и режисьор Чарли Чаплин и с италианския актьор и всепризнат секс символ Рудолф Валентино.
„Забраненият Рай“ (Forbidden Paradise) от 1924 г. и „Хотел Империал“ (Hotel Imperial) от 1927 г. са два от най-успешните й филми. Нейната кариера в Холивуд обаче е обречена. Причините са няколко. На първо място – в обществото се загнездва мнението, че тя не е искрена в скръбта си по Рудолф Валентино (които умира през 1926 г. от усложнения след операция), въпреки че Негри го описва като любовта на живота си. На второ място е моралът, за който се застъпва т.нар. Hays Office (организация на филмовите продуценти и дистрибутори в САЩ) – оттам не одобряват фриволното й поведение и имиджа й на секс символ. На трето място е силният й полски акцент, който й пречи да се включи в новите озвучени филми след ерата на нямото кино.
Пола Негри се завръща в Европа малко безславно. Тя започва да прави филми за немската кино компания UFA, тогава под контрола на нацистите. През 1941 г. актрисата остава без никакви пари и търси убежище в САЩ. Участва във филма Hi Diddle Diddle (1943) и става американски гражданин през 1951 г. Следващият й (и последен) филм е The Moon-Spinners (1964).
Пола има тумор на мозъка, от който отказва да се лекува. Умира на 90-годишна възраст през 1987 г. от пневмония в Сан Антонио, Тексас. Има звезда на Алеята на славата.
Участвайте в предизвикателството ни „Да се вкараме във филма“. Повече информация за него ще откриете тук.
За още интересни истории, посетете и страницата на TrueStory.bg във Facebook!