Полина Галинова е само на 18 години, но вече успешно е изградила име на ринга. По думите й, всичко започва откакто се помни. А искрата по този иначе мъжки спорт и дава баща й – Галин Методиев – главният треньор на клуба по кикбокс „Шуменска крепост“. Тя е златно момиче с впечатляваща спортна визитка – носителка на редица медали от национални, балкански първенства и е двукратна световна шампионка по кикбокс за юноши и кадети. Правото й да бъде на върха се дължи на много труд, усилия, воля и характер. А това е само началото, защото както казва Полина: Едва сега започвам!
Здравей, Полина! Разкажи ни малко повече за себе си. Кой те запали по кикбокса – този иначе мъжки спорт?
Полина: Откакто се помня, аз съм в залата. А по кикбокса ме запали моят баща, който е и треньор на СК ”Шуменска крепост”.
Имало ли е колебание у теб в началото да се насочиш към това бойно изкуство, или към друг спорт?
Полина: Тренирала съм различни спортове преди да започна с кикбоска, като лека атлетика, хандбал, волейбол. Трябваше да пробвам и други видове спорт, за да разбра, че моето място е там, където съм израснала.
Имаш златни медали от редица национални, балкански първенства и световни купи. Би ли ни споделила за първенството, на което за пръв път се качи на световния връх след успех над състезателка на „Дружина полска“? Вярваше ли, че ще се върнеш, като шампион, или имаше доза съмнение у теб?
Полина: Винаги, закъдето и да тръгна, отивам за златото!
Имаше ли напрежение преди и по време на старта?
Полина: Имаше голяма доза притеснение. Не бях толкова уверена в себе си. Тук е моментът да кажа кой е човекът, който винаги вярва в мен, дори когато аз не вярвам – МОЯТ БАЩА!
Как се чувстваше след финала?
Полина: След финала доста дълго време не можех да разбера какво съм постигнала. Всичко се случи много бързо, но винаги след победа, както казва баща ми, си шампион една седмица, после забравяш за титлата и продължаваш да работиш за следващата.
А сега към втората ти световна купа. На световното първенство в Италия ти спечели златния медал в стил К-1 при девойки старша възраст, като на финала надигра съперничка от Полша. Трудно ли беше или се чувстваше подготвена за ринга?
Полина: Определено втората ми световна титла беше по-трудна от първата. Да, бях много подготвена, но и съперниците ми бяха. Първият мач срещу Бразилия победих 2 на 1 гласа, а вторият срещу Полша с 3 на 0.
Успехът ти повече на тактика ли се дължеше, на издържливост, на психика, на какво?
Полина: От всичко, но най-вече успехите ми се дължат на подкрепата на МОЕТО СЕМЕЙСТВО. Семейство са и всички момчета в залата, те винаги са до мен. А когато знаеш, че толкова хора вярват в теб, се раздаваш за тях.
А повишеното ниво на адреналин помага, или пречи в такива моменти?
Полина: С времето се учим да го контролираме, но определено може да изиграе лоша шега.
Тази година представи достойно България и на Европейското по кикбокс, което се проведе в Гьор, Унгария. Какво се случи в мача за титлата?
Полина: На европейското играх три мача: четвъртфинал с Румъния, полуфинал с Беларус и финал с Полша. На финала дадох всичко от себе си както всеки път, но загубих по точки, не обичам да се оправдавам, беше загуба, но понякога една загуба учи много повече.
Помниш ли какво ти каза треньорът, преди да влезеш в последната среща?
Полина: Тате преди всеки мой мач, докато вървим към ринга, ми пее: “Боят настана” и ми казва, че ние сме българи, а по-силни от нас няма! Още на първото световно до мен на ринга беше треньора на СК ”Боил“ – Красимир Кирилов. Той ми каза, че иска да направя така, че да чуе любимата си песен – химна на България.
В случая твоят треньор е и твой баща. По-трудно или по-лесно е да те тренира баща ти?
Полина: Определено е трудно и за двама ни. Преди състезание треньорът и състезателят са във война, но при другите това си остава в залата, докато при мен продължава и вкъщи. Но ако не беше да ме мъчи толкова, нямаше да съм постигнала дори малко от това, което съм. На него дължа всичко! Както казва тате: “Мразете ме в залата преди състезание, за да ме обичате на ринга като ви вдигат ръката“.
Полагаш изключително много труд, а наградите ти са многобройни. Има ли такава, която е по-специална за теб?
Полина: До този момент най-специалната титла е втората ми световна купа.
Каква е тайната на успехите ти?
Полина: Тайната на успеха ми са хората, които стоят зад мен, когато съм на ринга!
Какво те мотивира да тренираш?
Полина: Мотивира ме това, че искам още много да постига и много върхове да покоря. Едва сега започвам.
Какви качества трябва да имаш, за да си добър състезател по кикбокс?
Полина: ВОЛЯ! В нашия спорт има много тежки контузии, загуби и трябва да имаш характера да продължиш напред.
Ако ти оставяше един двубой, срещу кого би искала да бъде и защо?
Полина: Бих искала отново да играя с представителката на Полша, с която играх на последното световно за жени, но за щастие има още много състезания и все някога ще се срещнем отново.
Имаш ли идол в този спорт – някой, на когото да се възхищаваш?
Полина: Моят идол е баща ми! Той иска да ни научи не само да бъдем добри спортисти, а и добри хора, да имаме уважение, да се подкрепяме. На него му е най-трудно, притеснява се двойно повече от нас, когато сме на ринга, но никога не го показва. И каквото и да става, усмивката винаги е на лицето му.
От кого получаваш най-силна подкрепа?
Полина: От моето семейство. Семейството за мен са не само роднините ми, а и моите съотборници.
Какво е за теб спортът и по какъв начин кикбоксът промени животът ти?
Полина: Спортът е дисциплина, уважение и ме изгради като човек.
А какви са целите, които си поставяш в бъдеще? За какви върхове мечтаеш?
Полина: Бих искала да взема световната титла и при жените, но и това ще стане.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Полина: Да са живи, здрави и да спортуват, защото спортът е здраве!
Още интересни разговори ще октриете в нашите „Интервюта“!
