Всеки уикенд Truestory.bg ви среща с по двама представители на прекрасната професия преводач на художествена литература. Разговорите ни с тях може да следите тук.
Днес ни гостува Ангелина Александрова, която е родена преди 45 години в София. Завършва Руската езикова гимназия в Стара Загора, а после следва Английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 1995 г. работи като преводач от английски и руски. Междувременно учи езици, чете, пише и пътува. Смята, че всички тези занимания я правят по-добър човек и професионалист.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Ангелина Александрова: Така се случи, че първата книга в живота си прочетох на руски, „Корабът с алените платна“ на Александър Грин. Бях на 4 г. и въобще не направих разлика между езика, който се говореше около мен, и този, на който четох. Детският ми мозък не отчиташе факта, че за другите хора различните езици представляват ребуси. Заявих, че ще стана преводач в шести клас и се движа планомерно в тази посока оттогава. Освен това, когато съм сред чуждоезични хора, вроденото ми любопитство не ме оставя на мира и все искам да разбера какво точно си говорят. Но да превеждам на всички езици, които съм учила – не. Обичам руския, обичам английския и не мога да определя към кой от двата чувствата ми са по-силни.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Ангелина Александрова: Започнах да превеждам още в гимназията. Много исках прекрасните неща, които чета, да бъдат достояние на повече хора. В университета правех опити да интерпретирам рок поезия, която се публикуваше в студентския вестник. Още преди официалното си дипломиране започнах работа във военните заводи в Казанлък и на третия месец вече бях известна като „онази преводачка, дето превежда техническите текстове като художествени“. Оттам насетне работата ми е била свързана с много технически текстове, текстове на европейските институции, международни корпорации, но постепенно започна да се измества към научнопопулярната и художествената литература. Някак си заработих и като редактор, основно на преводна литература, но, ето, последната ми редакторска работа е на нашумелия роман „Убиец“ на Васил Панайотов.
Превеждам от руски и английски. Работя и като конферентен преводач и с двата езика. Последната книга, по която работих съвместно с проф. Тотка Монова, е „Време секънд хенд. Краят на червения човек“ на Светлана Алексиевич, Нобелов лауреат за 2015 г. Работата ми по тази книга е нищо по-малко от сбъдната мечта.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Ангелина Александрова: Изключително важна. Координацията на културологично, социално, ако щете антропологично ниво е в ръцете на преводача и ако той не успее да се справи с марионетката в ръцете си, книгата ще остане безжизнена, играта с нея няма да вълнува, да не предположа и по-тежки сценарии. Добрият превод води книгата към читателите си по същия начин, по който и авторът го прави.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Ангелина Александрова: Само да се разберем какво е успешен. Известен? Мисля, че преводачите са известни основно сред колегите си. Малко са читателите, които запомнят името под заглавието на оригиналния език. Богат? С друго освен с книги и знания? Повечето колеги ще се усмихнат криво. Влиятелен? Дотолкова, доколкото езикът и думите влияят, да, преводачите са успешни хора и колкото по майстори, толкова по-успешни са. Етгар Керет казва, че преводачите са като нинджите – ако ги забелязват, значи не са достатъчно добри. И в този смисъл, успешният преводач е самокритичен, космополитен, образован, обича думите и е емпатичен както към тях, така и към хората. Но нищо от това не е декларативно и само крайният текст подсказва колко успешен в невидимостта си е преводачът.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Ангелина Александрова: Вниманието към думите. Към историята. Към героите. Към времето. Към артефактите. Търпението да откриеш най-точното място за думата и най-точната дума за мястото. Смирението пред авторитета на писателя и дързостта да го изведеш на нова пътека пред нови хоризонти. Не на последно място, смятам, че към читателите трябва да се отнасяме с уважение и зачитане. И да не забравяме, че има редактори. Аз се кълна в тях и всичко, което правят за текста!
А за некачествен или направо отблъскващ?
Ангелина Александрова: Мога само да предполагам. Самонадеяност. Ограниченост. Липса на критичност. Поведение „всичко мога, всичко знам, аз професор съм голям.“ Нежелание за себепреодоляване и развитие. Пренебрежение към текста. Непознаване на автора.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Ангелина Александрова: Да предадеш авторовия глас, без да го заглушаваш. Да не се държиш като последна инстанция, но и да си готов да защитиш решенията си, дори и пред себе си.
Какво ви дава професията преводач?
Ангелина Александрова: Страшно широк поглед върху света. Учи ме на търпение и аналитичност, колкото и да е трудно това. Среща ме с хора, за които не съм вярвала, че могат да пресекат пътя ми. Най-ценната ми придобивка от професията, с която съм избрала да се занимавам, е любовта и вниманието към думите.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Ангелина Александрова: Не мисля. Трудно е, отнема време и се изисква точна преценка на силите и уменията, когато се заемеш с нещо такова, но за всяка врата си има ключ.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Ангелина Александрова: „Време секънд хенд. Краят на съветския човек“ на Светлана Алексиевич. Към Алексиевич и книгите ѝ изпитвам особено чувство на съпричастност не само защото тя е хроникьор на време и място, които са ми много присърце и са част от собствения ми живот, но и заради стила ѝ, заради начина, по който работи интертекстуално, заради невъзможността да се определи жанра… Аз съм много ревнива към Светлана Александровна и скачам като петле на всеки, който си позволи да я критикува, било то писмено или в разговор. Смятам, че от всичко нейно, което ще излезе на български, има изключителна нужда в момента и че книгите ѝ ще попаднат на благодатна почва сред българските читатели – както сред тези, които дума не дават да се каже срещу Русия, така и сред критикуващите я. По мое мнение тя ще запълни една празнина в историческото ни мислене, която, за съжаление, не е засягана от български автор до този момент и нямам очаквания да бъде.
На водещата снимка: Ангелина Александрова (личен архив)
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
