В поредица от статии Truestory.bg ви среща с представители на прекрасната професия преводач на художествена литература. Разговорите ни с тях може да следите тук.
Днес ни гостува Даринка Кирчева, която е родена в Кърджали, прохожда в Турция, тръгва на училище в Египет, продължава образованието си в Италия и завършва френска гимназия и испанска филология в София. Работила е като щатен преводач в школа за подготовка на чуждестранни синдикалисти, а след това в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Владее португалски, испански, френски и италиански, ползва английски. Превежда литература най-вече от португалски, но има преводи и от испански, италиански и френски.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Даринка Кирчева: Поради езиковата си подготовка и полученото образование (френска гимназия и испанска филология) съвсем естествено се насочих към преводаческото поприще. През цялата си кариера съм била синхронен, консекутивен и писмен преводач в най-различни области от обществения живот. Обстоятелствта ми предоставиха възможност да се преквалифицирам и да стана един от малкото професионални преводачи от и на португалски. Но за литературен превод не бях и помисляла, струваше ми се, че подобно занимание не е лъжица за моята уста. Моя състудентка и много скъпа приятелка даде първоначалния тласък, като ме препоръча на издателство „Народна култура” и ме убеди да приема предизвикателството. Така навлязох в дебрите на художествения превод, но не като професия, а като любимо занимание в свободното време.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Даринка Кирчева: С литературен превод се занимавам от тридесетина години. Превеждам основно от португалски, но имам преводи и от испански, италиански и френски език. Превела съм двайсет и две книги (художествени творби). Толкова съм успяла в свободното си време.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Даринка Кирчева: Ще си позволя да цитирам големия португалски писател Жозе Сарамаго, Нобелов лауреат: „Писателите създават националните литератури, а преводачите създават световната литература. Без преводачите ние, писателите, бихме били осъдени да живеем затворени в собствения си език.” Чудесно определение. Общо погледнато е така, но в по-конкретен план преводачът не е само мост, посредник, изпълнител на възложена от издателство задача, макар това да е често срещана практика. Успее ли да се утвърди, той в значителна степен добива правото и привилегията сам да избира и предлага за превод автори и произведения. В този смисъл от неговата преценка донякъде зависи какво ще се появи на книжния пазар. Съвестният и взискателен преводач не е всеяден, не превежда на килограм, а подбира в съответствие с високи художествени критерии и по този начин внася скромния си дял във формирането на културната политика и на читателския вкус. Може да звучи претенциозно, но такава позиция всъщност е проява на себеуважение и уважение към читателя.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Даринка Кирчева: Какво значи успешен преводач? Този, който е успял да преведе пет произведения за една година? Или този, който е превел цяла поредица от нашумял автор на трилъри с много екшън и прости изречения? Струва ми се, че определението „успешен” има по-скоро количествен оттенък, докато „много добър” или „отличен” е по-точен за качествена оценка. За високостойностен превод се изисква, освен максимално добро владеене на двата езика, голяма ерудиция, тънка чувствителност, творчески потенциал (преводът всъщност е създаване на нов текст), огромно търпение, постоянство и работоспособност, малка доза отшелническа нагласа (преводът е занимание самотно).
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Даринка Кирчева: Да не отнема нищо от оригинала и да не добавя нищо към оригинала. Да поднася на читателя текст, който да звучи така, все едно е писан на български, без да е побългарен, и същевременно да запазва самобитността и колорита на автора и неговата култура. Вживяване и вглъбяване в оригиналния текст, внимание към най-дребните детайли, грижа за ритъма. Голяма доза вдъхновение и въображение.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Даринка Кирчева: Буквализъм, невежество, немарливост, нехайно отношение към необходимите всевъзможни справки.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Даринка Кирчева: Дали ще се окаже на висотата на автора, дали няма неволно да го осакати или принизи, дали ще долови всички тънкости, мисловни и емоционални, дали при няколко възможни тълкувания ще избере най-правилното, накратко – дали ще може да остане верен на оригинала. Винаги съществува опасност да допусне някоя глупава грешка.
Какво Ви дава професията преводач?
Даринка Кирчева: Творческо удовлетворение, духовно богатство, продължително пребиваване в света на словото и на идеите, във висшите сфери на битието, здравословно откъсване от злобата на деня.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Даринка Кирчева: Преди време попаднах на сборник с текстове на Умберто Еко. Той и няколко високоинтелигентни зевзеци, за да не заспят от скука на симпозиум или конференция по семиотика, се забавляват да съчиняват текстове с тематични словесни игрички и каламбури. Много находчив преводач би могъл да създаде някакъв подобен текст, но това няма да е превод, а далечен аналог. Някой може ли да преведе диалога между двамата брат’чеди (Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев) от „Шоуто на Канала“, които обсъждат актуалните политически новини?
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Даринка Кирчева: Всичките са ми много скъпи, но най-много се гордея с „Книга на безпокойството” на Фернандо Песоа. Първо, заради автора, добил посмъртно международна известност със своята уникалност и превърнал се в една от емблемите на Португалия. И второ, заради ласкавата оценка, изказана ми лично или косвено от видни български творци. Последният случай беше емоционално разтърсващ за мен: един голям български поет успял да издири телефонния ми номер петнайсет години след публикуването на книгата и ми се обади да ми благодари за това прекрасно произведение, което той подарявал на всичките си приятели. Докато превеждах тази книга, се чувствах като джудже, което се напъва и подскача в жалък опит да достигне ръста на един титан. А се оказа все пак, че чрез моя превод този знаков португалски творец е докоснал умовете и сърцата на немалко българи и е разширил нашия културен кръгозор. Каква по-голяма награда за скромния отруден преводач?
На водещата снимка: Даринка Кирчева (личен архив)
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
