Продължаваме със следващото интервю, част от поредицата на TrueStory.bg. В нея ви срещаме с представители на интересната професия преводач на художествена литература. Сега може да се запознаете с Надежда Радулова.
Тя се занимава с писане, редакция и литературен превод от английски език. Авторка е на пет поетически книги: „Онемяло име” („Лице“, 1997), „Алби” („Жанет 45“, 2000), „Памук, стъкло и електричество” („Жанет 45“, 2004), „Бандонеон” („Жанет 45“, 2008), „Когато заспят” („Жанет 45“, 2015). Авторка е и на книгата за деца „Чудна азбука” („Просвета“, 2012) , както и на изследването „Литературни палимпсести: Хилда Дулитъл, Джийн Рис, Марина Цветаева”. Сред превежданите от нея автори са Джийн Рис, Реймънд Карвър, Дж. М. Кутси, Филип Рот, Линда Грегърсън. Радулова е носителка на наградите за поезия „Иван Николов” (2001) и „Николай Кънчев” (2015), както и на наградата за литературен превод от английски език „Кръстан Дянков” (2009). Нейни стихотворения и разкази са превеждани на английски, руски, турски, чешки, хърватски, словенски, полски, немски и гръцки.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Надежда Радулова: Нямам отговор на този въпрос. Спомням си, че възможността да чета книги в оригинал и да превеждам от английски беше част от мотивацията ми да кандидатствам в езикова гимназия.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Надежда Радулова: Първите ми опити да превеждам от английски език са от времето, когато учех в езиковата гимназия в Пазарджик. Като студентка в СУ съм публикувала преводи в „Литературен вестник” и сп. „Витамин Б” – стихотворения на Хилда Дулитъл и Алан Гинзбърг, откъси от романи на Тони Морисън и т. н. Сериозно се занимавам с превод от 2004 г. Не съм броила преведените книги – около двайсетина са.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Надежда Радулова: Преводачът представлява едно малко, макар и съществено звено в целия този дълъг и трудно обозрим процес. Ще се позова на Морис Бланшо, който в есето си от 1971 г., посветено на превода, твърди, че всеки оригинален текст е създаден като нестабилен и незавършен „текст в преход”, зависим от своите преводи и само в тях намиращ цялостност.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Надежда Радулова: Търпение, скромност, любопитство, въображение, толерантност.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Надежда Радулова: За да направи качествен превод, преводачът трябва здраво да държи юздите на приемащия език. Но заедно с това да е лоялен и чувствителен към света и езика на оригинала. И в нито един миг да не създава излишен комфорт за читателя.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Надежда Радулова: Ако даден преводач е ленив и повърхностен като читател, няма начин да не се провали в преводаческите си начинания.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Надежда Радулова: Привидната самота, в която преводачът работи. При положение, че е част от екип, чийто лидер – авторът – почти винаги отсъства.
Какво ви дава професията преводач?
Надежда Радулова: Възможността и привилегията да пребивавам в ивицата ничия земя между различни езикови съзнания, да контрабандирам парчета от светове през границите на родния си език, да увеличавам житейското си време и опит с времето и опита на героите, чиито истории превеждам.
Има ли книги, които поради една или друга причина не се поддават на превод?
Надежда Радулова: Да, не споделям мнението на доста преводачи, че всеки текст е преводим. Разбира се, преминаването от език в език винаги в някаква степен променя и изменя (на) оригинала. Но съществуват текстове, „ендемични” за езика, на който са създадени. „Миграцията” им би била тежък компромис, който рискува да унищожи идентичността им.
С коя от преведените от вас книги се гордеете най-много и защо?
Надежда Радулова: Имам още много да уча и постигам, така че ми е трудно да се гордея с постигнатото дотук. Но определено има книги, преводът на които ме е направил щастлива – романите „Безкрайното Саргасово море” на Джийн Рис и „Живот и страдания на Майкъл К” на Дж. М. Кутси, поезията на Линда Грегърсън…
Фотограф: Свобода Цекова
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
