В TrueStory.bg сме изкушени от литературата и сме благодарни на тези, които я правят достъпна за нас, за вас, за всички четящи хора в България. Изпитваме голямо уважение към труда на преводачите на чуждоезикови текстове. Ето защо решихме, че трябва да ви ги представим.
В продължение на няколко уикенда ще публикуваме интервюта с преводачи на художествена литература, които разкриват изкуството на превода на базата на личния си опит. Зададохме им еднакви въпроси, но получихме невероятно разнообразни и смислени отговори, които ви представяме с огромно удоволствие.
Започваме с Росица Цветанова. Тя превежда скандинавска литература, като до момента е работила по книги на Софи Оксанен, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Катри Липсон, Том Егеланд, Йон Айвиде Линдквист и др.
Насладете се на любопитния ни разговор с нея:
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Росица Цветанова: Стана спонтанно, след като ми предложиха да се заема с първия си роман. Близките ми ме окуражиха, понеже нямаха представа какво ме чака, а аз самата се зарадвах на предложението, макар да не смятах, че обучението ми по езика е било достатъчно. Впоследствие си набавих още учебници и речници и напреднах до започването на практическата работа по превода. Не съм планирала „да стана преводач, като порасна“, но сега този развой ми изглежда доста естествен за един филолог.
От колко време се занимавате с превод? От какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Росица Цветанова: Започнах през 2008 г. с превод от фински, след това се добавиха шведски, датски и норвежки творби и понастоящем в списъка са се натрупали немалко заглавия.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Росица Цветанова: Ролята на преводача за мен е далеч по-обхватна от това да седнеш над един текст и да го преведеш от.. на… Всъщност владеенето на определен език е само малка брънка в целия процес. Преводачът следва да познава и съответната култура, социалната среда, историята на конкретната държава, която определя и езиковия развой, и т.н. Нерядко в оригиналния текст се съдържат реалии, които трябва да бъдат поднесени по адекватен начин на често нищо неподозиращия читател. Тази връзка с изходната култура, жива и активно поддържана, поражда и редица контакти с издатели, автори, агенти и др., а чрез тях възникват и нови идеи за преводи.
За мен текстът, който превеждам, трябва да носи някакъв заряд, нещо, което предизвиква ентусиазъм у мен. Иначе преводът би бил просто къртовски труд. Защото ролята на преводача се състои и в педантичното издирване на точни словесни еквиваленти, в изпипването на крайния текст, в четенето по няколко пъти на една и съща книга (съсредоточено!) – аз дори един филм не мога да изгледам два пъти, но това е отговорност към самата творба. Нерядко преводачът пише анотации, предговори/послеслови, за да доразшири представата на читателя за обстоятелствата, при които е възникнал и битува оригиналът, защото литературата не съществува във вакуум. Може би за заглавия от англоезичния свят и др. е лесно да се намери допълнителна информация в интернет, но ако става въпрос за по-екзотичен език, никак не е излишно преводачът да способства за подбирането на данни от съпътстващи текстове, за да се обогати цялостното преживяване на местния читател и новата книга да се включи в местния дискурс. Иначе има риск да увисне в пространството. По същата логика преводачът участва и в представяния на автори/книги, в литературни четения и пр.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Росица Цветанова: Тук сигурно всеки би сложил на първо място „владеенето на езика“, като не бива да забравяме, че е много по-важно да владеем родния си език в далеч по-висока степен от изходния (защото речници всеки има под ръка и неизбежно ги използва с повод и без повод, но ако усещаш смисъла в себе си, трябва да си в състояние да го изразиш и на езика, на който превеждаш). Аз бих изтъкнала като най-необходим индивидуалния порив, онова, което те подтиква да се ангажираш с текста и да му отделиш непредвиден брой седмици. Търпение и старание, за да провериш всичко и да намериш – сам или чрез консултации със специалисти – точните термини, защото художествената литература може да запрати преводача в най-невероятни сфери на науката, техниката, дори на самия ежедневен живот, който обаче изобилства от практики, непознати в еднаква степен на всеки от нас. Качеството, което обединява всички гореизброени елементи, може би е всеотдайност.
Росица Цветанова. Снимка: Личен архив
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Росица Цветанова: Тук навярно ще се повторя, но не пречи: търпение, старание, усърдие, но най-вече вдъхновение и отдаденост на конкретната творба. Важно е и да се вметне, че един превод не представлява сам по себе си простата съвкупност от думи на нов език. Тук е от значение и как се усеща готовата книга, как е напечатана, какво е графичното оформление – защото в крайния продукт личи колко труд е вложен (или колко усилия са били спестени) от цял един екип. Случва ми се да купувам книги, за които не знам нищо, но уважавам преводача и обичам да чета точно неговите творения, както се случва и да избера дадени книги заради уникалното им художествено оформление. Жалко е обаче да купиш творба с мисълта „знам, че преводът не струва, но тези илюстрации са оригинални“ – такива примери не липсват на пазара, а трябва да липсват. Степента на комерсиализираност, броят награди и средствата, хвърлени за реклама, не са част от рецептата и поне на мен не ми влияят в подбора.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Росица Цветанова: Тъй като пиша от позицията на преводач, следва да разделя въпроса на две. Ако съм читател на чужд превод, отблъскващи са буквализмите (там, където нашият език има какво да предложи като алтернатива), недоредактираните текстове, куцащата намеса на коректора, липсата на вникване и творчески усилия и като цяло уещането, че работата е свършена през просото, а то си личи. Понякога, ако знам езика на оригинала, ми идва да издиря непреведения текст и да проверя даден израз.
Като преводач, четящ свой собствен превод, ме вбесяват (буквално) поправки, за които не са питали мен, а просто са решили, че нещо съм си измислила – защото аз се ръководя на първо място от авторовия замисъл и съм склонна да пренебрегна някое строго правило в името на придържането към идейното богатство на автора. Ако някъде присъства нещо изненадващо/шокиращо или просто непривично, авторът има право да подходи така, а ние нямаме право да го тушираме и нивелираме до онова, с което сме свикнали, и то от страх да не би книгата да не се харчи, защото е „странна“. Спорът дали преводът е творческа дейност е сходен с този за яйцето и кокошката, но е факт, че всяка творба е езиков продукт, а езикът е необятен и предлага неограничени възможности за експериментиране и сътворяване на въздействащи текстове. Не приемам редактор, който не познава изходния език, да драска наред, без да провери дали всъщност няма заложен смисъл в написаното от преводача. Защото и преводачът допуска грешки, но ключът е в комуникацията и в намирането на решения там, където е престъпление индивидуалната нагласа или недостатъчната информираност на трето лице да нормира и то строго и неадекватно на моменти.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Росица Цветанова: Като основно предизвикателство всъщност не бих определила конкретните трудности с някои видове текстове и стилове, а по-скоро сработването с някои издатели и тяхното отношение към работата. Има прекрасни хора, с които сме направили не една и две книги, и съм щастлива, че професията ни е събрала, но не всички са такива.
Какво ви дава професията преводач?
Росица Цветанова: Дава ми това, което от самото начало ме тласка да продължавам: възможността да открия и прочета творба или част от нея в оригинал и да усетя, че искам да я претворя на моя език, да я препоръчам на издател и известно време след това да я стисна в ръцете си в мой превод. Това е единственото, което ме кара да превеждам. Поривът, който не може да се опише с думи. Срещите с писатели, колеги, издатели, читатели и др. по трасето са само бонус. Дава ми и достъп до купища нови книги.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Росица Цветанова: Човек би казал „да“ на прима виста, но аз съм убедена, че всеки език предлага неподозирани възможности, богат е по свое му и начинанието зависи от усилията, начетеността и таланта на преводача. Мисля, че почти всичко може да се преведе по някакъв начин, въпросът е как. Естествено, различните езици изобилстват от реалии, които други не са сметнали за необходимо да си присвоят (знаете примера за многообразието от думи за лед и сняг в ескимоските езици). Въпреки това предпочитам да гледам на езика като на един вид мека глина, на която можеш да предадеш всякаква форма, но никога няма да си способен да го правиш перфектно. По-скоро бих отказала даден текст с думите „аз не мога“, отколкото да кажа „невъзможен е“. След това е важно и читателите да са рецептивни за новото, разбира се. Да, диалектите винаги са трудни, може би дори невъзможни за „превеждане“, защото моментално и неизбежно създават нови, „местни“ асоциации у читателя, но всяка една дейност в даден момент те изправя пред трудности и трябва да се вземе решение как да се продължи напред. Два идентични превода няма и няма как да има, но има примери за творби, превеждани по няколко пъти на един и същи език. Тогава става видно доколко качествата на преводача са от решаващо значение дори за книги, които се смятат за „неподатливи“ на превод.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Росица Цветанова: Може би най-много се гордея с „Крава и бреза“ („Фабер“, 2015), 71 избрани стихотворения от Хели Лаксонен. Тя е типичен пример за поетеса с оригинален почерк в стила и образността, но специфичното при нея е, че твори на своя диалект от югозападните провинции на Финландия – приема това за мисия, важна за съхраняването на своеобразната култура от родния й край. Когато за първи път прочетох стиховете ѝ, дори стандартният фински ми се стори много лесен и понятен език в сравнение с нейния собствен. Наложи се да чета езиковедски материали, да си намеря речник на точно този диалект, да дешифрирам орязани до неузнаваемост думички и падежни окончания, а в крайна сметка и да задавам редица въпроси на самата Хели, което обаче се оказа извънредно приятно и обогатяващо занимание. Горда съм с книгата, защото се получи много красиво издание и отзивите от Финландия не закъсняха. Усещаш смисъла, когато виждаш авторите да споделят снимки на преведените си творби във Facebook и почитателите им, макар и да не владеят твоя език, все пак забелязват най-малкото старанието в графичното оформление. Затова е важно целият екип да работи от сърце. Така книгите добиват живот, вместо да прашасват в някой склад – или поне ми се иска да вярвам в това.
Интервю с преводача Алеко Дянков може да прочетете ТУК.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим ежедневно за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
