В поредица от статии в Truestory.bg ви срещаме с представители на професията преводач на художествена литература. Разговорите ни с всички досегашни наши гости може да прочетете тук.
Днес на въпросите ни отговаря Таня Попова, която е родена на 22 юли 1966 г. в Костенец, а днес живее и работи в София. Тя е писател и преводач от сръбски, македонски, хърватски и босненски. Произведенията, по които е работила до момента, включват „Венецианският печатар“ („Изида“, 2016) на Катарина Брайович, „Вишнева хроника“ („Персей“, 2015) на Фросина Пармаковска, „Цариградски друм“ („Персей“, 2014) на Братислав Петрович, „Татко и Отец“ („Български писател“, 2010) на Трайче Кацаров и др. В свободното си време Таня Попова обича да шие, да готви и да пътува.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Таня Попова: Към това поприще ме тласна желанието да направя нещо повече за популяризиране на литературата от съседните балкански държави, защото се чувстваше липса на такива книги на нашия пазар. Първоначално това беше с цел да помогна на приятели, а след това се превърна в постоянно мое занимание.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Таня Попова: Занимавам се с превод на художествена литература от 2009 година. Превеждам от всички езици в бивша Югославия, по-точно сръбски, македонски хърватски, босненски. Досега имам преведени дванайсет книги, две пиеси и един сценарий за филм, както и множество преводи за литературни списания, вестници и антологии.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Таня Попова: Всяка книга има свой живот, след като излезе изпод перото на автора. Как и дали ще стигне до читателите, каква ще бъде съдбата ѝ, дали ще бъде одобрена или отхвърлена, това не знае никой, дори нейният създател. Обикновено, за да бъде преведена една книга, тя трябва да покрива ред литературни критерии, да бъде забелязана и от критиката, и от читателите, да е получила литературни награди. Повечето от книгите, които превеждам, са именно такива, но има и изключения, когато съм откривала и препоръчвала на издателя някой роман на не дотам известен автор, който след това е имал успех на българския книжен пазар.
Иначе основната роля на преводача е да поднесе на читателя максимално точен и четивен превод, на правилен и приятен български език, за да бъде приета книгата радушно.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Таня Попова: На първо място, трябва да владее отлично езика, от който и на който превежда. Освен това трябва да притежава солиден речников запас и широка обща култура, защото при преводите се налага да познава не само световната литература, а и историята, географията, философията, а понякога дори физически и математически понятия.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Таня Попова: Упорит и съвестен труд. Да възпроизведеш съдържанието на текста, който превеждаш, като се стараеш максимално точно да пресъздадеш идеята и духа на произведението, така че то да звучи почти както в оригинал.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Таня Попова: Когато се „претупа” един превод, това със сигурност личи и го прави първо жалък и смешен, а после и отблъскващ. Когато има недоглеждане или невнимание по отношение на някои идиоми или фразеологизми, не се вниква добре в съдържанието, не се отчита епохата, в която се развива действието, се получават доста грозни преводи. Например: не може да сложиш в речта на герой от средновековието дума, употребявана в съвременния език, или да опишеш детайли от облеклото и обстановката, без да се съобразиш със съответния стил на времето.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Таня Попова: Основното предизвикателство е да влезеш в стила на автора, в идеята на самото произведение. Всеки творец има характерни думи, които употребява, начин на конструиране на текста, своеобразни изрази, които формират този стил. Преводачът до известна степен е и съавтор, защото трябва да претвори текста на съответния език, така че читателят да го чете, без да се спъва или да се чуди за какво става дума.
Какво Ви дава професията преводач?
Таня Попова: Да съм преводач, е удоволствие за мен, защото преводът е творчески процес, територия, на която се чувствам свободно и комфортно. А когато видя труда си в завършен вид, тоест като книга, която държа в ръцете си и мога да я сложа в библиотеката си, да я препоръчам на приятели, тогава се чувствам и удовлетворена.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Таня Попова: Всяка книга може да бъде преведена. Понякога по-трудно, за по-дълъг период или с помощта на колеги или самия автор, ако е сред живите. Друг е въпросът, че в някои случаи тя губи от качествата си, от характерните нюанси и колорит на звучене, които неизбежно се размиват или дори изчезват при превода. Превеждала съм такава книга – хумористична и на местния диалект от родното място на автора. Не че не звучи смешно и на български, но когато чуете как самият автор чете откъси от нея, се чувства разликата.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Таня Попова: Може би с предпоследната – „Венецианският печатар” на Катарина Брайович. Положих не малко усилия да издиря и адаптирам всички исторически факти, имена, градове и събития, вплетени в сюжета на книгата. Още повече, че за доста от тях нямаше информация на български. Мисля, че се получи. Не мога да не спомена и една книга, която съм превела с огромно удоволствие и която имах шанса да представя на българския читател заедно с нейния автор в едно турне из цяла България. Това е романът „Цариградски друм” на сръбския писател Братислав Петрович.
На водещата снимка: Таня Попова (личен архив)
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
