Продължаваме със следващото интервю, част от поредицата на TrueStory.bg. В нея ви срещаме с представители на професията преводач на художествена литература. Разговорите ни с тях може да следите тук.
Ванина Божикова е асистент в специалност Румънска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, устен преводач и преводач на художествена литература от румънски език. Автор е на научни публикации в български и румънски издания в областта на съвременната румънска литература и превода на художествени произведения. През последните години е превела произведения на повече от 20 класически и съвременни румънски писатели.
Как и защо решихте да навлезете в дебрите на преводачеството?
Ванина Божикова: Във всички специалности на Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ в рамките на практическия курс по съответния език са предвидени много часове по превод, включително на художествени текстове. Ето как още от втори курс знаех, че притежавам известен талант и вече исках да стана преводач на художествена литература. След това, като докторант по съвременна румънска литература, тъй като пишех на български, трябваше да превеждам доста дълги пасажи от анализираните произведения. Така се появи първият ми „сериозен“ и цялостен превод – новелата „Играчът на руска рулетка“ на Мирча Картареску, която беше публикувана в сп. „Съвременник“ през 2002 г. След това нещата тръгнаха някак от само себе си и последваха множество заглавия, най-вече на съвременни румънски романи. Тук бих искала да изразя своята благодарност към моя научен ръководител, проф. д-р Румяна Л. Станчева, една от най-изтъкнатите преводачки на румънска и френска литература, която ме подкрепяше и окуражаваше да продължа с превода на художествени текстове.
От колко време се занимавате с превод? От какъв език/какви езици превеждате? Приблизително колко преведени книги имате зад гърба си?
Ванина Божикова: От тогава не съм спирала да се занимавам с превод на румънска художествена литература. Заглавията са вече почти 40. Всяка година превеждам най-малко по две книги, обикновено с обем от 300-400 страници. Не съм се замисляла колко от колегите от така наречените „по-редки“ езици са същевременно и устни преводачи, но за мен в тройната ми роля на преподавател, устен преводач и преводач на художествена литература, преводът на художествена литература е начин да изявя творческите си способности и да поддържам равновесието между динамиката на устния превод с всичките му особености – динамизъм, съвременен и до голяма степен клиширан език и т.н. – с филигранната изработка на художествените текстове.
В никакъв случай не бих нарекла превода на художествена литература „хоби“, но за мен той е жизнена необходимост, начин да се измъкна от баналното ежедневие.
Каква е ролята на преводача в дългия процес от написването на един роман до появата му на книжния пазар в различни точки на света?
Ванина Божикова: Когато говорим конкретно за езика, от който аз превеждам, в последните години все повече издатели започнаха да осъзнават, че съвременната румънска литература е много интересна, много близка до нас и притежава потенциал да грабне интереса на българските читатели. Ролята на преводачите в този процес е изключително важна, защото, когато говорим за България и рецепцията на румънската литература и на останалите югоизточноевропейски литератури, преводачите сме тези, които ги популяризираме. Издателите вземат под внимание художествената стойност на текста, до каква степен авторът би могъл да заинтригува широката читателска публика, но най-често разчитат на мнението на преводачите. Обикновено става въпрос за по-малки издателства, но открити към стойностната литература, в чието портфолио румънските автори намират своето достойно място.
Какви качества и умения трябва да притежава човек, за да бъде успешен преводач?
Ванина Божикова: Според мен две са ключовите думи, които обуславят добрия преводач: търпение и смирение. Търпение да възприемем превода като дълъг процес, един вид бродиране на огромен гоблен; търпение да отваряме речника и да правим по 100 справки за десет страници; търпение да направим втора и трета редакция, въпреки че само при мисълта да отворим за пореден път книгата или преведения файл ни идва да се разкрещим. И смирение, защото без значение дали става въпрос за писмен или устен превод, добрият преводач не бива да се забелязва; тази благородна професия просто отхвърля всякаква гордост и самоизтъкване, тъй като преводачът е нещо като въжеиграч, който на всяка цена трябва да запази крехкото равновесие между верността спрямо авторовия стил, атмосферата на творбата и т.н., но, от друга страна, не бива да забравя читателската публика, за да направи текста четивен и разбираем за нея.
Каква е рецептата, ако изобщо има такава, за качествен превод?
Ванина Божикова: Ще прозвучи банално, но на първо място това е изключително внимателният прочит на текста. От камилата и игленото ухо до стъклената пантофка на Пепеляшка, има безброй примери, които онагледяват именно грешки при прочита, а не при превода. Преводът е може би най-задълбочената форма на четене: преди да се опиташ да преведеш който и да било текст, трябва да го разбереш изцяло, след това напълно да го разрушиш, да го разглобиш, за да го построиш отново на друг език. Едва след това идва способността на преводача да пресъздаде езиковото богатство, да съобрази стиловия регистър, епохата, в която се развива действието, за да не допусне анахронизми, справянето с игрите на думи и всичко останало.
А за некачествен или направо отблъскващ?
Ванина Божикова: Превод, който „мирише“ на превод: оставен в съвсем груб вариант; без преводачът да е положил усилия да промени словореда, да потърси съответствия на някои идиоматични изрази и всички останали особености, които биха доближили текста до българския читател. Тук е мястото да споменем изключително важната роля на редакторите на художествени текстове, но и готовността на преводача да се съобрази с направените корекции. Колкото и да е добър един преводач, в процеса на превод той се разполага по-скоро в изходния текст, в чийто смисъл се опитва да вникне максимално, за да го предаде на родния си език. Това неизбежно води до механично пренасяне на синтактични конструкции и идиоматични изрази, които е трудно да се уловят при първоначалната редакция на текста от самия преводач, тъй като той все още „живее“ в оригинала. Ето защо е изключително важно да се преодолее този първоначален етап преди окончателното издаване на книгата.
Кое е основното предизвикателство, пред което се изправя един преводач?
Ванина Божикова: Мисля, че ги изчерпах в предходните подточки.
Какво ви дава професията преводач?
Ванина Божикова: Възможността постоянно да обогатявам общата си култура и да поддържам нивото на владеене на румънски език. Срещи и запознанства с колеги – преводачи от румънски език от целия свят, както и с колеги от страната – преводачи от различни езици. За една самотна професия, каквато е преводаческата, подобни срещи с цел обмяна на опит и най-вече на преводачески неволи – като се започне от намирането на подходящо издателство и изплащането на хонорарите, до специфичните трудности при превода на конкретно произведение – са изключително ценни и ползотворни. Участието ми в няколко преводачески ателиета в Румъния, както и неформалните срещи с български колеги, ми дават основанието да твърдя, че можем да си бъдем изключително полезни, колкото и различни да са езиците и авторите, които превеждаме. Като преводач на съвременна румънска литература, имам щастието да познавам почти всички автори, които съм превеждала – прекрасни хора и творци, с които едва ли бих се срещнала, ако не бях техен преводач. С мнозина от тях вече сме и добри приятели.
Има ли книги, които поради една или друга причина (специфичен диалект/хумор) не се поддават на превод?
Ванина Божикова: Не мисля, че има книга, която да не се поддава на превод. Друг е въпросът доколко си заслужава усилията и дали би предизвикала интереса на широката читателска публика.
Най-пресният пример, който ми хрумва, е епическата поема „Левантия“ на Мирча Картареску, в която той иронично пресъздава цялата история на румънската поезия. Вече е преведена на шведски и унгарски език. Не знам какви решения са намерили колегите, но ми се струва, че е превод, който трудно ще намери адекватна публика в двете държави, тъй като читателят, който би я оценил, трябва да познава изключително добре румънската поезия, което автоматично означава и добро владеене на румънски език.
Иначе съм сигурна, че всеки от колегите се е сблъсквал с проблеми, свързани с жаргонни или диалектни изрази, както и със специфични шеги и игри на думи, и съм убедена, че се е справил безупречно, макар и с доста главоблъскане. Според мен решението в подобни случаи е всичко да бъде с мярка, за да не се пресоли манджата, дори в случаите, когато самият автор се е поувлякъл или дори е злоупотребил.
С коя от преведените от Вас книги се гордеете най-много и защо?
Ванина Божикова: Книгите са като хората, някои говорят на ума, други – на сърцето ни, и всички те предизвикват различни чувства. Обичам всички книги, които съм превела, защото в продължение на най-малко половин година съм живяла със и във всяка от тях. И се гордея с всяка от тях, не защото съм ги превела на български – изключително взискателна съм към работата си и винаги ми се струва, че съм можела да се справя и по-добре – а защото са стойностни европейски творби, които ме карат да се чувствам горда, че съм преводач от румънски език.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към общността на Truestory.bg във Facebook – там си говорим за литература, музика, кино и вдъхновяващи личности, инициативи и проекти!
