Queen и нощ, която просто те приканва да си отвориш компютъра и да напишеш абзац, два, три…
Майка ми ми е казвала, че когато съм била бебе често си е пускала плочи на Queen. Благодаря ѝ, че от 6-месечна слушам качествена музика. Няма да забравя и как, когато бях на около 3-4 години често ходихме на гости на един състудент на нашите, който имаше плакат на Фреди, залепен на вратата си. Не разбирах кой е този човек, но изключително много се впечатлявах от него. Чаках да затворят вратата, за да го видя отново – застанал така, сякаш всеки един момент ще изскочи оттам.
Колко уникален и въздействаш трябва да си, за да привлечеш вниманието на едно съвсем малко дете върху хартия, залепена на врата? Трябва да си много повече от човек – трябва да си Фреди. В един по-късен момент, разбира се, научих и реално кой е интересният образ от плаката. А всеки почитател на творчеството на Queen знае, че музиката им не се описва с думи, защото именно думите в текстовете им описват живота ни.
Рядко си позволявам да обичам или да си създавам идоли. Обаче този Фреди го обожавам. Гласът му, емоцията му, фактът, че не можеш да спреш да го гледаш, че те разплаква, разсмива, че е един-единствен човек, изпълващ цялото пространство. Че е нереален и вечен.
Благодаря му, че се е появил в света ни, за да го направи по-ценно място. Благодаря му, че след смъртта си ни остави безсмъртието си, което да ни учи на живот.
Защото всеки има своята бохемска рапсодия.
Защото приятелите ще си останат приятели.
Защото сме свободни и никой няма да ни спре.
Защото винаги някъде някой ще кара колело и ще слуша радио.
Защото всеки ще намери някого за обичане. И ще усеща онова лудо, малко нещо, наречено любов.
Защото винаги ще искаме всичко и ще вярваме в чудеса.
Защото шоуто трябва да продължи.