Неслучайно калоферската дантела е наричана „бяла магия“. Всяка нишка носи вълшебство и пази спомен за майсторка, която е вплела в нея частица от душата си. Зад всеки красив мотив – роза, житен клас или лале – стои символ на родината, на труда и на женствеността.
Днес това изкуство намира нов живот благодарение на хора като Рада Сейменова. Тя го пази, преподава и превръща совалките в мост между миналото и бъдещето. В ръцете ѝ калоферската дантела е жива традиция, която продължава да разказва българската история по най-нежния възможен начин.
Бихте ли се представили и разказали накратко какъв е вашият път до калоферската дантела?
Рада Сейменова: Казвам се Рада Сейменова, родом съм от град Калофер. Интересът ми към калоферската дантела се появи в юношеските години, наблюдавайки как плете една моя съседка – Ивана Скочева. За съжаление, тя почина млада и не успях да поема занаята от нея, но желанието ми да плета тази чудна дантела не изчезна. Години по-късно започнах да усвоявам занаята от Катина Узунова, една от тогавашните последни учителки по калоферска дантела. Благодарение на нея успях да овладея основите на плетенето, след което с лекота научавах тънкостите при изплитане на автентичните калоферски мотиви.
Този занаят има над вековна история. Какви са най-важните моменти в развитието му и как се е пренесъл през поколенията?
Рада Сейменова: Начало на калоферската дантела дава Донка Шипкова – младо момиче, което е изпратено в София, за да завърши курс по совалкова дантела. През 1910 г. в град Калофер се основава първото и единствено в страната училище по дантела. Донка Шипкова става първата учителка в дантеленото училище и заедно със своите ученички започва да разработва съществуващите модели за плетене и включва в тях мотиви от българската природа. Това е началото на калоферската дантела. В края на 30-те години училището затваря врати и дантелата се пренася в домовете на жените, за да бъде запазена и предавана от майка на дъщеря, от баба на внучка. През 2018 г. отваря врати Творчески център на калоферската дантела, в който вече няколко години редовно се провеждат кръжоци по плетене на дантела – с все по-голям интерес от деца и възрастни.
Калоферската дантела често се нарича „бяла магия“. Какво според вас е истинското ѝ магическо въздействие върху човека, който я изработва, и върху този, който я съзерцава?
Рада Сейменова: За мен магията на дантелата е в нейната способност да създава хармония и спокойствие. Човекът, който я изработва, може да се наслади на движението на совалките, на тяхната „песен“, и да се отдаде на вниманието към детайла, забравяйки за всичко останало. За този, който я съзерцава, магията е в красотата и изяществото, което излъчва. Дантелата носи усещане за чистота, нежност и женственост. Тя е и връзка с българския дух.
Кои са най-характерните мотиви и символи в калоферската дантела и какво разкриват те за българската култура и дух?
Рада Сейменова: В дантелата често присъстват флорални мотиви, като отличителни за калоферската дантела са розата, лалето, карамфилът, дъбовият лист и житният клас. Те са пряко свързани с красотата на природата и плодородието и я правят богата на геометрични орнаменти, които пък изразяват стремежа към ред и хармония. Мотивите, типични за нея, разкриват дълбоката връзка на българката с природата и нейния усет към красотата и изкуството.
Често се казва, че совалките „пеят“, когато се движат. Какво е вашето лично усещане за този звук и за състоянието, което той създава?
Рада Сейменова: За мен „песента на совалките“ е много въздействаща. Слушайки я, се връщам към моментите, в които съм се учила да плета, и към майсторките, които са ми предали своите умения – Христина Костова, Лалка Ушова, Куна Чонкова, Драга Коева, Мария и Тана Ватралеви. Свързвам всеки елемент от калоферската дантела с образа на всяка една от тези жени, а слушайки „песента“ на совалките и усещайки ги в ръцете си, се връщам в миналото с вдъхновение и усещане за топлина.
Вие организирате курсове за деца. Как реагират малките ученици при първата си среща с дантелата и какво ги увлича най-много?
Рада Сейменова: Да, всяка събота и неделя се провежда кръжок по плетене на калоферска дантела, на който съм ръководител. Забелязвам, че първоначално децата гледат с любопитство и дори недоумение – толкова много совалки и нишки! Но бързо се увличат от магията на движението и от това, че с ръцете си създават нещо ново и красиво. Дантелата ги вдъхновява и им носи чувство за гордост.
Какви качества развива у децата заниманието с калоферска дантела?
Рада Сейменова: От моя опит бих казала, че изработването на дантела учи децата на търпение, съсредоточеност и постоянство. Без да осъзнават, те развиват фина моторика и естетически вкус. С напредването им в кръжоците голяма част от децата желаят да изработват типични калоферски модели, което според мен разгръща в тях и уважение към традициите ни. И не на последно място – увереност. Всяка завършена дантела е резултат от техните усилия и труд, което ги прави горди със себе си.
Как виждате бъдещето на калоферската дантела – ще успее ли да остане живо изкуство и да привлече следващите поколения?
Рада Сейменова: Аз винаги казвам, че бъдещето на калоферската дантела е в децата. Ако им се предава с любов и вдъхновение, тя със сигурност ще остане жива и ще продължи да носи българския дух в следващите поколения. Важно е и да успеем да я направим част от съвременния живот. Калоферската дантела не трябва да бъде само музейна ценност, а живо изкуство, което присъства в интериора, модата и културата ни.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
