Животът е твърде кратък,
за да се тръгнеш със сълзи.
Ако можеше само да видиш
това, което правиш с мен.
О, ревност, ти ме препъна.
Ревност, ти ме бутна.
Носиш ми тъга, причиняваш ми болка.
Ревност, кога ще ме пуснеш?
Най-вероятно всички сме слушали тази песен на гениалните Queen и сме изпитвали това чувство. Неприятната стара ревност се появява като неканен гост всеки път, когато любовта започне да се прокрадва в сърцето ни. Изгаря ни, боли ни, подчинява ни на често безпочвени мисли и страхове. Фактите и опитът обаче доказват, че ревността, когато е неоснователна, не води до нищо добро. Затова да отделяте енергия и време да се справите с нея, наистина си заслужава.
Разберете и приемете реакциите на тялото си. Не се поддавайте на първичните сигнали, проявление на ревността, а анализирайте какво се случва във вас – в стомаха, ръцете, гърдите ви. Гореща лава се разлива по гърлото ви и закипява в стомаха ви, крайниците ви изтръпват, чувате пулса в главата си? Каквато и да е реакцията ви, разберете, че тя е самоунищожителна и заглушава хубавите чувства, които изпитвате към човека до себе си.
Независимо дали изразяваме усещанията си бурно, или избираме тихо да страдаме, ревността наранява преди всичко нас самите. А след това неизбежно рефлектира върху връзката ни.
Осъзнаването и анализирането на емоциите ни помага да притъпим силата им. Приемете ги, изплачете ги дори, и ги пуснете от себе си, защото нямате нужда от тях. Оставете ги върху лист хартия, прочетете ги, за да ги разберете. А после ги отпратете от тялото си с музика, танци, спорт или друг вид практика. Намерете своя начин да ги осъзнаете и да се разделите с тях така, че следващия път да не ви връхлетят със същата сила. Или поне да сте подготвени с антиотрова.
Замислете се дали зад чувствата ви стоят реални факти, или са плод на горчивия ви опит. Но дори и да нямате подобно неприятно минало, най-сигурният предвестник на ревността е липсата на самоуважение – към тялото, личността и индивидуалността ни. Всеки един от нас е уникален и докато не оценим сами собствената си стойност, няма как да получим от другите отношението, което искаме и заслужаваме. Осъзнавайки неповторимостта си, ще разберем, че нито трябва да се сравняваме с другите, нито сме заменими сами по себе си.
Ако след всичко дотук, не успявате да намерите утеха, спокойният разговор за чувствата и страховете ви винаги е по-добрият вариант пред мазохистичните съмнения. Ако човекът до вас наистина ви обича и цени, ще намери начин да ви успокои.
А да обичаш някого, означава да се довериш и да дадеш криле. Пожелавам на всички силата да разсеят сянката на ревността от живота си. Защото със спокойна душа, земята изглежда много по-светла.
