След като прочетох шестте книги на Робин Хоб, включващи двете трилогии „Придворният убиец“ и „Шутът и убиецът“, помислих, че това е краят на завършената история на Шестте херцогства (и Хоб вероятно го е мислила, след като почва две други поредици). Заради това и бях много доволна да науча, че Робин Хоб се завръща с още една история за Фицрицарин и Шута, която се очаква да се превърне в трилогия. „Бард“* продължава с издаването на фентъзи поредицата и от миналата седмица „Убиецът на Шута“ (Fool’s Assassin) може да се намери на българския книжен пазар.
Героите, които виждаме в „Убиецът на Шута“, за първи път се появяват преди около 20 години (за българските читатели малко по-скоро – преди около 15). Сега ги виждаме различни, остарели, помъдрели или не, но променени. Времето е оказало влияние на Фицрицарин, Моли, Търпение, Сенч, но благодарение на добре изградените герои и връзката между тях, читателят с лекота може се върне към сюжета, който ги свърза. Хоб със сигурност създава персонажи и история, за които те е грижа.
Действието в новата творба за Фиц и Шута е може би по-спокойно, отколкото сме свикнали, макар че има много напрежение, а също и изненади. На някои може да залипсва стария придворен убиец с кралска кръв и неговата логична безскрупулност, но Фицрицарин е в края на 40-те си години и както всички нас е различен. Е, той остава все така силен, поддържан от магията, но яростно иска да защити своя нормален живот като Том Беджърлок и спокойното щастие на живота си с Моли. Шутът, разбира се, присъства, но в началото по-скоро като ярък спомен и неприкрита липса.
Корица: „Бард“
Началните сцени в „Убиецът на Шута“ са много добри и бързо успяват да те вкарват в новия живот на Фиц и Моли, като малко по малко обясняват за света на Шестте херцогства, Умението и Осезанието. Не мога обаче да пропусна да кажа, че определено би помогнало прочитането на предходните шест книги или поне част от тях, за да впуснеш пълноценно в новата история.
„Беше твърде изтощена, та съпротивата й да продължи дълго. Успя да ме одраска малко. Толкова отдавна не бях убивал някого.“
Колкото и да подчертавам, че в „Убиецът на Шута“ нещата са се променили, то няма как това да е напълно вярно. Все пак говорим за продължението на един живот, пълен с убийства и интриги, а ако живееш достатъчно дълго миналото те настига. Това се вижда и в книгата, като Фиц отново трябва да се научи да бъде твърд, решителен и с отлична преценка, макар този път да има да мисли и за нещо, за което никога преди не му се е налагало (няма да разкривам подробности, но е изненада).
Феновете на Робин Хоб няма как да пропуснат „Убиецът на Шута“, а книгата би ги накарала да прочетат отново предишните произведения. За тепърва запознаващите се с творчеството на Хоб, то мога да кажа, че историите на Фиц и Шута са запленяващи.
*Изд. „Бард“ е партньор на Truestory.bg.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще може да прочетете още ревюта на класики и съвременна литература.
