Салих Алишов колекционира спомени от пътешествия. Той е само на 23 години, а вече има завидно богатство от уникални находки от колоритни и интригуващи кътчета. Младият програмист е обиколил 32 държави на 4 континента, но това са само цифри, защото пътуването не се измерва в километри. Истинският плод на пътуването е в намирането на онези вълнуващи парченца от света, напълнили очите ни с чудеса, в срещата с нови хора и с намерените приятели и разгаданите тайни, които всъщност разкриват самата същност на пътешественика. Защото именно пътуването е пътят, в които търсим и намираме себе си. То е промяна, дълбока и постоянна, промяна в идеите на живота, която ни кара да гледаме с нови очи.
Салих умело добавя в дневника си, историята на безвремието, породено от любопитството на кипящата кръв, заради жаждата за живот да докосне една малка галактика, една мини вселена, да открие себе си!
Ако трябва да се представиш на непознат, какво ще кажеш – програмист или пътешественик е Салих?
Салих: Трудно ми е да се огранича само в тези две понятия, дори невъзможно. Често, когато се запознавам с нови хора не бързам да използвам определение за себе си, оставям човека срещу мен сам да прецени какъв съм.
А кога реши, че именно пътешествията ще имат водеща роля в живота ти?
Салих: Не е имало конкретен момент. За мен пътуването е начин на живот (макар че в последните няколко месеца съм в застой и това доста ми тежи). Знам само, че нещата се случиха много плавно. Всичко започна с кратки уикенд пътувания до по-големи европейски градове. По късно осъзнах, че колкото повече пътувам, толкова повече ми се пътуваше. След това започнах да избирам една идея по далечни и непопулярни места за бъдещи пътувания и така до ден днешен.
Залез над Акаба – Йордания.
Колко континента и държави си успял да посетиш към момента?
Салих: Континенти 4, държави – около 32, но цифрите са нищо. Не харесвам да ги използвам, когато говоря за пътувания. Те придават чувство за фалшива завършеност. Това, че съм бил в Москва, не означава, че съм усетил напълно Русия, това че, съм бил само в Париж или Лондон, не означава, че съм приключил с тези държави. И точно поради тази причина съм се връщал отново и отново в не малка част от държавите, в които съм би и ще продължа да го правя.
Как би щриховал с няколко думи тези континенти, до които си се докоснал?
Салих: Много трудно, дори невъзможно. Всеки континент е като една мини вселена и всяка държава – малка галактика.
В едно свое интервю казваш, че си посетил много места по света, но истински обичаш Иран. Коя беше първата ти крачка към това пътешествие и какви са причините за нея?
Салих: Това пътуване се роди на няколко метра от кулите Петронас в Куала Лумпур – Малайзия. Бяхме в един традиционен малайски ресторант с един нов мой местен приятел, споделяхме опит за пътуванията си до момента, за държави и преживявания, спомена се и държавата Иран – мигновено вниманието ми бе грабнато. Усетих емоцията и пламъка в очите на моят събеседник. Разбрах, че има нещо, което аз явно не виждам – заслепен от моите предразсъдъци. Беше въпрос на време да организирам това пътуване. Така и направих!
Кулата Азади, Техеран, Иран.
Сигурно е имало интересни случки. Разкажи ни за пътуването си до тази страна? Къде беше, какво видя?
Салих: Ще се опитам да побера 2 седмици в няколко изречения, но ще е много трудно. Тръгнах без план, знаех само, че искам да стигна от Техеран до Персийския залив (и обратно) за 2 седмици. Е, успях! Обикалях из острови в Персийския залив, ходих из долини, пустини и солни пещери. Бях в местни ресторанти, където за първи път опитах камилско месо, бях на гости заедно с моя гид на баба Фатима в селцето Бандар-е Лафт, изпращах залез на лодка в морето. Пътуването с влак от Бандар Абас до красивия Исфахан пък беше едно от най-запомнящите се преживявания. Цяла вечер прекарана в раздумка с местни младежи, пихме чай, пяхме тайно в купето, играхме дори на “Камък, ножица, хартия”. Купето беше като капсула на времето – куп млади хора, радващи се на добра приказка и на “малките неща”, предложени ни от живота. Няма как да забравя и сладоледа, и големия пазар на Исфахан, джамиите, хората, излезли на пикник на площад Накш-е Джахан. А селото Верзанех в безкрайната пустиня, до което се добрах по-трудно, отколкото очаквах, се е връщало в сънищата ми не веднъж. Точно там срещнах Мухаммад – момче, учило в университет в Благоевград, днес собственик на хостел в селцето. Малък свят, нали? Ако имате път натам, непременно посрещнете изгрев в пустинята – цветовете ще се запечатат дълбоко във вашето съзнание. А град Язд – изваден директно от приказките за 1001 нощ, е нещо извънземно… нереално! Тесни улички с високи “дувари”, супер ресторанти и кафенета с гледки над града, за които не сте си и мечтали. Мога да говоря много и все нещо ще изпусна, затова спирам до тук.
Баба Фатима, остров Кешм.
Какви са хората там?
Салих: На първо място – човечни. Хората са гостоприемни, добри, изключително възпитани и интелигентни. Такива, готови да жертват своя комфорт в името на госта. Такива бях поне хората, които аз срещнах. Трудно е да не се влюбиш в такова място с такива прекрасни хора. А усмивките им са запечатани дълбоко в моето съзнание – особено тези на занаятчиите в Исфахан и Язд.
Сподели ни онзи кратък епизод от това пътуване, който ще помниш винаги?
Салих: Де да беше само един :). Ще споделя един изненадващ за мен момент – парти в покрайнините на Исфахан. Там не е законно да има всеобщи партита, така че за мен беше доста интересно да попадна на едно такова място. Забавата беше голяма, хората танцуваха и се веселяха, а аз бях “звездата” на вечерта и постоянно имаше поздрави за “човека, дошъл чак от България” от диско водещия. Хората се забавляваха и живееха в момента. Със сигурност това е едно от най-уникалните партита, на които съм бил.
Местни жени от остров Хормуз, Иран.
А кои са другите твои любими дестинации и защо?
Салих: Ще дам само няколко примера, понеже те са наистина много:
Мексико – заради красивото море и сенотите, заради хората, яхнали гребена на вълната на живота, заради безвремието на ривиерата на маите.
Мароко – заради чувството, че пътувам във времето, заради историята, заради подредения хаос.
Средиземноморие – кипяща кръв, вкусна храна, жажда за живот.
Израел, Палестина, Йордания – гостоприемство, човечност в най-висша форма, Мъртво море.
Югоизточна Азия – любопитство за тези далечни на нас култури, красиви плажове, вкусната храна.
Кое е мястото, което буквално ти спира дъха?
Салих: Няма да забравя изгрева, който посрещнах на вулкана Батур в Индонезия. Гледката, която се откри от него към вулкана Агунг и остров Бали от птичи поглед. Няма да забравя и Етна – как “кихна” огромен стълб от пепел веднага след като слязохме от един от най-високите кратери на вулкана и последвалото погалване от звуковата вълна. Дъхът ми спря и когато бях в сенота “Rio secreto” в Мексико, това бе най-бистрата вода, която съм виждал, самата мисъл, че си метри под земята спира дъха – така или иначе.
Ако трябва да опишеш себе си с някое място, кое ще е то?
Салих: Ичеришехир, Баку, Азербайджан – Душата на град Баку (Старият град). Потаен, но отворен за всички, готови да се вслушат в него. Готов да сподели своята Пахлава с всеки. 🙂 “Сангвинистично” място, излъчващо радост и заразително спокойствие.
Пустиянта край Верзане, Иран.
Запознал си се с толкова много места, това е уникално, но пътувайки срещаш и много хора. Кой е най-вълнуващят човек, с когото пресече път?
Салих: Всеки човек, който съм срещал, е специален, всеки с неговата си история. Един от най-специалните за мен хора, които съм срещал обаче, остава Фуркан от Измир. Запознахме се случайно в един ресторант в Пукет. Зароди се едно силно приятелство от нищото. Имах шанса да се запозная с неговото прекрасно семейство в Измир, където ме бяха поканили на гости. След това имахме общи пътувания както в Турция, така и извън нея. Обиколихме няколко държави заедно, споделихме трудностите и радостите от пътуванията си, които само закрепиха това приятелство.
А кой разговор ще помниш винаги?
Салих: Беше точно няколко часа преди мой полет до Мексико сити с мой приятел, родом от Сирия в един ресторант в Амстердам. Говорихме на дълго и широко за ситуацията в близкия изток и за това през какво е преминал той и неговото семейство. Беше един от тези разговори, които влизат през ушите и жегват душата. Разговор за уязвимост и сила, препятствия, семейство, взаимоотношения.
Какво си носиш от света у дома?
Салих: Само и единствено спомени и снимки. Не обичам да трупам предмети, които не ползвам. Един от малкото материални спомени, които имам от места, са някои чужди валути (само ако са ми останали излишни монети или банкноти) и някои карти на градове, дадени ми в хотел или хостел.
Мислиш ли, че пътуването е променило теб и твоя възглед за живота?
Салих: Вярвам, че е така. Пътуването отваря нови хоризонти и начин на мислене. Без значение, колко далеч пътуваш. Може да е в съседна държава или дори пътуване в България. Всяко пътуване е пътуване само ако си научил нещо ново – за себе си и/или за околния свят.
А кои са онези три думи, които описват живота на пътешественика?
Салих: Жажда за живот.
Виенско колело, Припят, Украйна.
Коя е следващата ти дестинация?
Салих: Предвид ситуацията, в която се намираме, в момента не смея да правя планове. Обмислям пътуване в съседна Турция. С влак от София до Истанбул, пак с влак от Истанбул до Анкара и после “Източният експрес” до Карс и границата с Грузия на бавни темпове. Но кога… един Господ знае. Бях планирал пътуване до Армения и Грузия до края на годината, но и за него от сега нищо не мога да кажа.
Кое е мястото, за което мечтаеш?
Салих: Не са 1 и 2, но да кажем Нова Зеландия, Фиджи, Хаваи…
А кои места в България би предложил на чужденците задължително да посетят?
Салих: Пловдив! Също да се повозят на теснолинейкта от Септември до Добринище, да отделят ден два за някоя българска планина.
Не бих могла да завърша интерюто с теб, без да те попитам – кое е любимото ти кътче в родината?
Салих: Рила, Пирин, Родопи. Не мога да опиша защо, просто така го чувствам! Вярвам, че всеки ще ме разбере. 🙂
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg.
Салих: Пожелавам на драгите ви читатели да бъдат живи и здрави! Останалото се купува с пари – а те се изкарват. И да мечтаят! Да мечтаят много и силно! Да работят за мечтите си и да не се отказват от тях. Да се върнат в детството си, ако трябва – там едва ли някой е мечтал да стане счетоводител, секретар или мениджър в голяма компания. И да чуят какво кара душата им да пее. После смело да тръгнат след мечтата си – днес! Утре може и да не дойде!
