Автор: Ивета Бебова
„Щеше ми се всички дървета да раждаха толкова красиви плодове“ – това е реплика, която би разтопила сърцата на повечето момичета, особено ако е произнесена на френски и е отправена лично към тях. Но Нанси Уейк не е повечето момичета. Защото едва ли са много тези от тях, които се озовават в клоните на дърво някъде из Франция след скок с парашут по време на операция на Британските тайни служби през Втората световна война. „Не ме занимавай с френските си глупости“ е единственият отговор, който получава нещастният ухажор. Бедното момче едва ли е имало представа, че пред очите му е една от най-решителните, своенравни, смели и непредвидими хулиганки, били някога в редиците на Френската съпротива и Британските тайни служби. Помните ли героинята на Тарантино от филма „Гадни копилета“ (Inglourious Basterds) – Шошона Драйфус – френската еврейска, заклела се, че ще отмъсти за смъртта на семейството си, като избие елита на нацистка Германия. Историята на Нанси Уейк е подобна – новозеландката също се заклева, че ще направи всичко по силите си, за да унищожи Хитлер. Съдбовната закана Нанси прави след интервю, което взима от Фюрера през 1938 г. във Виена.

Момичето, обичащо да се весели наравно с мъжете – с джин с тоник в ръка, постепенно остава в миналото, за да се роди една легенда, разтърсила Третия райх. Снимка: Theaustralian.com.au
Нанси Уейк се ражда през 1912 г. в Нова Зеландия в семейството на Чарлс и Ела Уейк. Две години по-късно те се преместват в Австралия, а скоро след това бащата зарязва съпругата и шестте си деца. Притисната от бедност и мизерия, 16-годишна Нанси бяга от дома си и се премества в Сидни, където няколко години работи като медицинска сестра. Наследство от 300 долара отвежда бъдещата тайна агентка в Ню Йорк, където учи журналистика. В преследване на детската си мечта да посети Париж, Нанси заминава за Франция. “Дойдох в Париж само за един уикенд, но се влюбих за цял живот“, споделя десетилетия по-късно тя. Момичето е запленено от красивите сгради, елегантните хора и свободните нрави. Във френската столица Нанси си намира работа като журналистка на свободна практика за амeриканското издание Chicago Tribune. Порочно красивата новозеландка мигновено си спечелва репутацията на абсолютна хулиганка – пие и ругае наравно с мъжете, а често без свян се прибира и с някой непознат хубавец.
Фаталната й красота е и една от предпоставките за бъдещото й вербуване в британското разузнавателно-диверсионно Управление за специални операции (Special Operations Executive – SOE), известно с това, че назначавало само атрактивни жени. През 1938 г. вестникът на Нанси я изпраща в командировка до Виена, където да вземе интервю от новия германски канцлер – някакъв мъж на име Адолф Хитлер. По време на посещението си в австрийската столица тя става свидетелка на бруталните издевателства на ордите от нацистки войници над еврейските жители на града. В този момент красавицата от баровете, известна най-вече с любовта си към чашката, решава, че ще направи нещо, за да спре това безумие. „Омразата ми към нацистите беше много, много дълбока“, споделя години по-късно шпионката.

Нанси Уейк интервюира Адолф Хитлер във Виена. Едва ли той е очаквал, че по-късно тя ще се превърне в един от много големите му проблеми…
През 1940 г. Германия нахлува във Франция. По това време Нанси и съпругът й – милионерът Анри Фиока, живеят в Марсилия. „Той беше висок. Умееше да танцува танго. А ако танцуваш танго с красив, висок мъж, знаеш какво ще се случи в крайна сметка, нали“, споделя шеговито Нанси. За съжаление семейната идилия не трае дълго, Франция е окупирана. Идва моментът, в който новозеландката да изпълни заканата, отправена преди години – време е да спре нацистите. „Не виждам защо жените трябва просто да стоим и гордо да помахваме за довиждане на съпрузите си, а след това да се върнем към плетките си“, отсича Нанси, записвайки се като доброволец. Това е моментът, в който момичето с вечната чаша с джин с тоник в ръка остава в миналото, за да се роди една легенда. От бляскава красавица от френските локали, която не обича нищо повече от „силно питие“ и някой хубавец, „особено французин“, тя става най-издирваният от нацистката полиция Гестапо човек на територията на Франция.
Нанси превръща огромното имение на съпруга си в скривалище за ранени британски летци. Тя прекарва следващите три години, кръстосвайки Франция като куриер на Съпротивата.
„Беше много по-лесно за нас да пътуваме из Франция. Жените могат да се измъкнат от много проблеми, от които мъжете не могат“, разказва тя. Благодарение на смелостта и очарователната й усмивка покрай пунктовете на окупаторите безпроблемно преминават оръжия, части от радио приемници, секретни кодове и пари. Добре облечена и изискана – тя е пълната противоположност на врага в очите на нацистите.

Гестапо нарича Нанси „Бялата мишка“ и обявява щедра награда за главата й. Десетки години по-късно тя издава автобиографична книга, носеща това име. Снимка: Guardian.co.uk
Заниманията на Нанси не остават незабелязани, скоро красивият й и промъкващ се между сенките силует е забелязан. Гестапо поставя на мистериозната жена кодовото название „Бялата мишка“ и комплимента – награда от 5 милиона франка за главата й. „Знаех, че търсят някого, когото наричат „Бялата мишка“, но нямах представа, че това съм аз“ – необходими са няколко месеца, докато Нанси и Анри осъзнаят, че именно тя е човекът, оглавил листа на най-издирваните хора във Франция. Три години по-късно изглежда, че играта на котка и мишка е към края си. Нацистите са все по-близо до разкриването на мистериозната „тъмнокоса жена“, която работи за Съпротивата. Анри успява да убеди съпругата си, че е време да напусне страната и да изчезне във Великобритания. Самият той настоява да остане в Марсилия и да се погрижи за семейния бизнес.
„С малко грим и един коктейл, преминавах през нацистките постове с едно намигване – Искате ли да ме претърсите? Господи, каква флиртаджийка бях.“
Нанси пътува няколко месеца из страната, затвърждавайки статуса си на неуловима. Момичето, осребрявало някога усмивките си само срещу няколко питиета, сега хладнокръвно преминава пред погледите на стотици нацистки войници, без да трепне. В традицията на най-добрите шпионски филми пътуването на Нанси сменя няколко пейзажа, докато в крайна сметка, тя е заловена след опит да избяга от влак. За неин късмет, арестувана и задържана е Нанси Уейк, но не и „Бялата мишка“. Нацистите я измъчват четири дни, но новозеландката не разкрива самоличността си. Кокетството на Нанси отново я спасява с набързо скалъпената история, че напуснала съпруга си заради любовник. Мнимият любим се появява няколко дни по-късно, в ролята – член на Съпротивата – който я измъква от затвора. Няколко седмици по-късно Нанси заминава за Лондон, където се присъединява към Управлението за специални операции. За съжаление, съпругът й няма този късмет. Анри е заловен, измъчван и убит от Гестапо. През април 1944 г. тя скача с парашут и се връща в окупирана Франция. Задачата й е да подготви партизанска групировка, която да започне въоръжено въстание. Нанси участва във взривяването на железопътни релси, фабрики и пътища. При едно нападение тя убива нацист с голи ръце, за да му попречи да повика подкрепление. При друга атака на Съпротивата нахлува в местната централа на Гестапо в Монлюсон, Франция, хвърля няколко гранати и убива 38 членове на прословутата тайна полиция на Райха. Нанси е човекът, който отговоря за заловените вражески шпиони. Тя е човекът, който решава дали те ще живеят или ще умрат.

През 2001 г. излиза филмът „Шарлот Грей“ (Charlotte Gray). Съдбата на главната героиня, изиграна от носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет, е вдъхновена от историята на Нанси. На снимката: Нанси и Кейт. Фотограф: Dave Benett
„Германия беше врагът и трябваше да се елиминира. Но, разбира се, французите бяха много галантни и казваха – „О, не мога да го застрелям“. Но аз казвах – „Аз пък мога“, разказва години след края на войната Нанси. Смелото австралийско момиче никога не се страхувало да си изцапа ръцете.
„Тя беше една от най-женствените дами, които познавах, преди войната да започне. След това тя се превърна в петима мъже“, разказва един от бойните й другари. Самата Нанси е очарована от трансформацията си от разглезена красавица в страшилище за нацистите. Новозеландката е напълно наясно с решението си да се включи във войната, не като някакъв каприз или в търсене на приключение, а като дълг. „Не бях много добър човек“, споделя без притеснение в интервю за австралийски вестник през 2001 г. Уейк и допълва: „Но това не ми пречеше да закусвам“.
Нанси определя като своя най-важна мисия епичното си пътешествие с колело, когато изминава маршрут от 500 км за 71 часа, за да замени кодове, използвани от Съпротивата за доставка на оръжия и провизии, унищожени при атака на германската армия. По време на велоездачната си мисия Нанси преминава през десетки пунктове на нацистите.
До пълното освобождаване на Франция нейните 7000 партизани се борят срещу 22 хил. нацистки войници и убиват 1400 от тях, като дават само 100-тина жертви.
След войната заслугите й са възнаградени в пълна степен. Нанси Уейк е удостоена с британския орден St. George, американския Mедал на свободата, френския Военен кръст. Опитва да се впише в мирния живот на Нова Зеландия, като на няколко пъти пробва да влезе в политиката. Но бойните й подвизи не й помагат да спечели сърцата на избирателите. До 1985 г. Нанси Уейк живее със съпруга си Джон Форуърд ту в Англия, ту в Нова Зеландия. Накрая се установява за постоянно в западноавстралийския град Порт Макуори, където пише и издава биографичната книга „Бялата мишка“.
До края на живота си Нанси остава същата хулиганка, очаровала някога нощен Париж. Най-издирваната от нацистите агентка не изгубва нито капка от самоувереността и пиперливия си нрав.
В интервю за британски всекидневник Уейк с насмешка се възмущава от абсурдния портрет, който й прави телевизионен сериал. „В една от сцените ме караха да правя яйца и бекон, за да нахраня мъжете. Боже Господи, заради това ли Съюзниците са ме върнали във Франция, за да пържа яйца и бекон за мъжете. Нямаше яйца нито срещу пари, нито срещу любов. Но дори и да имаше, защо аз бих ги пържила. Имах мъже, които да правят тези неща.“… Колко наивно и глупаво е да допуснеш, че хубавицата, оглавила отряд от 7000 бойци на Съпротивата, ще губи времето си с английски закуски и разговори около масата.

Кадър от документалния филм Nancy Wake: Gestapo’s Most Wanted („Нанси Уейк: Най-търсеният човек от Гестапо“), посветен на смелата новозеландка. Снимка: Tvnz.co.nz
Нанси Уейк, жената с най-много бойни награди в света, умира на 7 август 2011 г. в Лондон малко преди да навърши 99 години.
Тази история ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще ви разкажем за още личности от историята и от съвремието, с които си струва да се запознаете!