Трилогията „Синовете на Великата мечка“ на германската авторка Лизелоте Велскопф-Хенрих заема видно място в семейната библиотека и е една от книгите, които ми направиха дълбоко впечатление, докато растях. Романите от поредицата „Харка — синът на вожда“, „Топ и Хари“ и „Синовете на Великата мечка“ могат да запленят всеки, който харесва приключенска литература.
Книгите разказват за съдбата на младия индианец Харка Нощното око от ловджийското племе дакота (или още сиукси) и неговото израстване през циничен юноша до суров, но пламенен индиански вожд. Творбите включват богатство от герои и достатъчно сюжетни линии, което прави „Синовете на Великата мечка“ много повече от книга за героичните приключения на поредното индианско момче. На фона на поредица от събития, включващи изгнаническия живот на Харка и баща му Матотаупа сред белите, Велскопф-Хенрих описва пагубното влияние на западния живот върху индианската култура, както и завоевателските стремежи на белите, които разрушават и капсулират индианците в Америка.
Лизелоте Велскопф-Хенрих (родена Елизабет Шарлот Хенрих) успява да създаде три силни и увлекателни творби, които имат малко общо с произведенията на Карл Май, ако говорим за историческа точност или развитие на персонажите. А това е така, защото Велскопф-Хенрих, по професия историк, представя много задълбочено индианския бит и вярвания отвъд мистичната героичност, за която пише Карл Май. Тя влага и стабилна доза трагедия – абсолютно необходима, за да се опише в качествен роман историята на индианците в Северна Америка.
Снимка: Издателство „Народна младеж“, 1983 г.
Периодът, през който се развива действието в романите, е втората половина на XIX век – време, през което в Съединените американски щати активно се провежда политиката на изтласкване на индианците в резервати. През този период има и няколко войни между обединени индиански племена срещу американската армия, включително Войната на дакота (наричана още Въстанието на сиуксите) през 1862 г. и Голямата война на сиуксите през 1876-1877 г. Военните действия на индианците остават безуспешни, като те губят почти всичките си територии. След Голямата война на сиуксите резерватите за индианци се утвърждават за постоянно. Действието в „Синовете на Великата мечка“ се развива на този фон, без да се впуска в големи исторически описания, а по-скоро улавя усещането на времето. Харка, който като мъж получава името Токай-ихто, се опитва да брани племето и индианския си начин на живот, въпреки че е загубил всякаква романтична представа за съдбата и бъдещето на народа си.
Но все пак „Синовете на Великата мечка“ е приключенски роман, който дава на читателя смели и честни герои, които успяват да победят въпреки несправедливите обстоятелства. А Харка прави това умело и с достойнство. Освен това Велскопф-Хенрих създава и силни женски персонажи, които не отстъпват по издръжливост и добре балансират историята.
Препоръчвам трилогията „Синовете на Великата мечка“ на всеки, който иска да прочете хубава история за Дивия запад отвъд приключенията на Винету (на Карл Май). Освен това, като любител на фентъзи, мога да кажа, че добрата героична история може да се намери и в роман за нашия свят.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще може да прочетете още ревюта на класики и съвременна литература.
