Витоша планина е с куполовидна форма от вулканичен произход, с най-висок връх – Черни връх, 2290 м. Нейното образуване е резултат от бурни тектонични процеси, в следствие на които се е получила интересна структура. Днес Витоша е наричана „белият дроб на София“. И това не е случайно. На територията на планината се срещат над 1800 вида висши растения, а приблизително 150 вида дървесни и храстови видове покриват над 50% от нейната площ.
В подножието на планината е построена, преди стотици години, Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“, разположена на територията на днешния софийския квартал „Бояна”. Намираща се под дебелата сянка на вековни секвои, тя е един от малкото средновековни паметници, които можем да разгледаме в пълна цялост. За нея се носят легенди и от дълго време планувахме да открием и посетим това място с мой съученик. Моментът настъпи и в един слънчев ден се отправихме към подножието на Витоша.
Снимка: Крум Янков и Трайчо Дамянов
Храмът е със статут на паметник на културата със световно значение, под егидата на ЮНЕСКО от 1979 г.
От разказа на уредника разбрахме, че Боянската църква е изградена на три етапа: първият в началото на далечния Х в., вторият етап – в средата на ХІІІ в. и третият – през ХІХ в. Изцяло е изографисана с 89 сцени и композиции, които съдържат 240 образа на светци, ангели и български владетели. Уникално е, но вътре снимането не е позволено.
Снимка: Крум Янков и Трайчо Дамянов.
Храмът е едно от християнските места на вярата, както и едно от местата, свързани със Свети Николай Мирликийски Чудотворец.
Красивият двор на църквата е аранжиран по проект на цар Фердинанд. По негова поръчка през 1907 г. са засадени три секвои, внесени от Северна Америка, а между тях е разположен и гробът на втората му съпруга Елеонора.
Сега в двора тези секвои вече са на повече от 110 години.
Снимка: Крум Янков и Трайчо Дамянов
Засадени са от цар Фердинанд, и са достигнали диаметър от около 5-6 метра.
Гигантските клони на тази секвои пазят сянка в целия двор на Боянската църква.
Снимка: Крум Янков и Трайчо Дамянов
А иначе секвоята е вечнозелено иглолистно дърво, живеещо до над 2000 години и се счита за най-високото дърво в света в наши дни. Може да достигне до над 115 метра височина и до над 7 метра диаметър в основата. Счита се, че наименованието „секвоя”, произлиза от името на вожда на индианското племе чероки „Sequoyah”.
В заключение на изследването ни за това място ще кажа, че то е неповторимо и заслужава да бъде видяно – не само заради историческото си и културно значение или за това, че е един от символите на българската столица – София, но и заради чудната средновековна атмосфера и възможността да се докоснем до нещо сътворено стотици години назад във времето, което е останало и до днес и което ние трябва да опазим за следващите поколения след нас.
Автори: Крум Янков и Трайчо Дамянов, ученици от 11 „В” клас на ПГТКИ – София.
