Данило е от Сърбия, а Алба – от Испания. Той веднага би ви предложил сръбска ракия, за да се стоплите в минусовите температури, а тя все още не може да повярва, че „леле, вода в твърдо състояние пада от земята, трупа и е студено, каква е тази зла магия!?“. Той вече мисли начини как да остане да работи и учи в България, а тя намира историята и културата ни за очарователни. Двамата са доброволци по програмата Еразъм + към Европейска доброволческа служба (ЕДС) и от вече няколко месеца са в страната, като част от екипа на българската неправителствена организация „Фондация 42“.
Като истински доброволци те напълно доброволно, че даже и с ентусиазъм, се съгласиха да ни разкажат за впечатленията, премеждията, първите си сблъсъци с България и за интересния си проект Survival BG.
На първо място – как се решихте да станете доброволци?
Алба: Истината ли искаш? Стандартният отговор би бил: „защото исках да бъда доброволец по тази програма, още откакто научих за нея“. Завърших, започнах да работя и все си казвах, че имам време до 30. (бел. ред. В програмата могат да участват младежи от 18 до 30 години). В този смисъл не беше нещо случайно. Грозната истина, обаче, е, че реших да го направя точно сега, защото нямах идея какво да правя с живота си оттук нататък.
Данило: В Събрия пък знаем твърде малко за Еразъм+ и когато разбрах, ми прозвуча много интересно. Завърших висше образование и реших, че това ще е супер момент да променя живота си, да изляза от зоната си на комфорт и да подобря всички възможни умения – езикови, житейски, да срещна нови хора и да бъда напълно сам в нова ситуация.
Алба: „Много beautiful”. (бел.ред. интервюто се проведе на английски език, с някои много симпатични българо-английски вметки от Алба).
А защо точно България?
(смеят се) Давайте, грозната истина!
Алба: Истината даже не е грозна истина. Често ме питат „Защо?“ и отговарям „А защо не?“ Исках интересно място и България ми прозвуча супер. Пък и не знаех много за страната.
Данило: Oт страна на майка ми аз имам български произход. Исках да опозная България и ми изглеждаше много подходящо.
Какви бяха първите ви впечатления – от хората, от храната, от София?
Алба: Хората? (замисля се)
Данило: Студени?
Алба: Е, не, не чак толкова. Българите, които срещнах, са много отворени и приятелски настроени. Да, ясно е, че ги има онези, традиционалистите, които приемат странно моите испански навици за целувки и прегръдки, но тези, с които аз се заобикалям, са доста готини. За храната – на мен много ми харесва, че слагате сирене на много неща и определено това, че ядете мнооооого месо. Колкото до града – чувствам се комфортно тук. Голям град е, но не огромен като Париж или Лондон. Честно казано даже малко се разочаровах, защото очаквах нещо по-съветско… но тук, тук е така модерно. (смее се). Преди да кандидатствам проверих София в google, видях града и си помислих „Брей, има доста история, географски е на доста хубаво място – ще мога да пътувам много и съм убедена, че ще е интерсен от културна гледна точка“.
Данило: О, да, аз много харесвам как планината „прегръща града“. Храната прилича много на сръбската храна, но аз пък мразя слагането на чубрица във всичко. Останалите неща са ми доста познати – балканска кухня. Градът – о, не знаех нищо за София преди това. Най-хубаво беше, че идвам от по-малък град (бел. ред. Бор) и ми хареса, че имаш много неща за правене – история, спорт, музика. Винаги можеш да си намериш нещо. Харесва ми ритъмът на живот. От хората бях леко изненадан – много са различни едни от други, срещнах и от двете крайности. От една страна – с много позитивни хора, които искат да ти помагат, а от друга – срещнах се и с големи идиоти.
Алба: Да, определно не можеш да генерализираш, навсякъде има идиоти.
Имате доста як проект – организирате събития, в които чужденци разказват как „оцеляват“ в България? “Survival BG”, нали така? Дайте ни малко повече информация за него.
Алба: Да, събитията се казват „Survival BG” и са замислени като поредица. Имаме си „говорители“, 4-ма на брой, които подбираме след срещи с тях. Единственото условие е да са чужденци, които живеят в България и имат интересна история за престоя си тук. Идеята на събитията е, че даваме възможност на чужденците да се съберат на едно място, да разчупят ледовете и да си изградят общност. Първото издание беше на 2-ри ноември в Dada cultural club, а следващото предстои януари месец, защото правим кратка пауза за празниците. Между събитията, обаче, пускаме постоянни ъпдейти за интересни неща, случващи се в София – културни, музикални мероприятия, както и интересни за чужденците неща, като например – нашият опит да си направим баница или рецептата ни за таратор.
Ако трябва да опишете събитието с по 1-2 думи?
Алба: Забавно.
Данило: Интересно. Полезно.
Алба: Създаване на общност. Срещане на хора.
Данило: Споделяне.
Разкажете ни някоя ваша история от престоя ви тук.
Данило: Доброволческите купони. (смее се). О, и влаковете ви. Онези, които пътуват примерно от Горна Оряховица до Ловеч. Те са тоооолкова стари.
Алба: О, да, помня влака до Варна – той илюстрираше цяла епоха – беше толкова стар. За мен всеки ден, който прекарвам с доброволците, е много забавен, научавам много. С Дани, например, научих, че ракията служи за всичко – за промивки, за готвене, за пиене… (смее се).
Данило: А и всички тук сме голямо семейство.
Алба: Да, аз тук се чувствам много сигурна – хората от организацията ни, доброволците. Знаеш, че можеш да разчиташ на всички тях и че не си сам. А ако вас ви интересуват интересните събития, които предстоят, следете ни.