Българските народни танци са живителна сила, която тупти в тялото на танцуващия, разиграва сърцето му, преминава през нозете му и се вкоренява в земята с всяка стъпчица, подскок или движение. Те са извор на чиста българска енергия – така древна и вълшебна, че оставят следа по всяко парче земя, върху което някога са танцувани. Те ни свързват по един изключително силен начин, непризнаващ граници и разстояния. И съборът „На мегдана на другата България“ е категорично доказателство за думите ни.
Тази година светът се събира „На мегдана на другата България“ на 3 и 4 юни в Прага, Чехия! За осмото поредно издание съборът приема на едно място българи от цял свят, обединени от любовта към родината и нашенските танци. Как ще затупти българският ритъм в сърцето на чешката столица ще ни разкаже Тодор Ралев – хореограф в ансамбъл „Българи“, Прага – организатори на тазгодишното събитие.
Здравейте! С удоволствие ви каним да ни разкажете повече за събор “На мегдана на другата България 2023”!
Тодор Ралев: През 2015 г. се заражда идеята да се даде възможност на всички български фолклорни формации, творящи извън границите на България, да се срещат всяка година на различно място, да се запознават, да обменят идеи и информация и най-вече – да се повеселят заедно на мегдана на нашата друга България и да станат приятели не само в социалните мрежи. Целта му е всички заедно ръка за ръка да се съберем, да танцуваме на импровизирания мегдан, да се повеселим заедно, да обменим информация и опит и да си тръгнем от там със стотици нови приятели. Идеята ни е този събор да се провежда всяка година на различно място, от различна група и по този начин да направим света мегдан за нас, танцьорите от другата България. Общите условия и идеен замисъл на събора не се променят независимо от мястото и организаторите.
Представете ни вашата танцова школа – ансамбъл „Българи“, Прага – организатор на събор “На мегдана на другата България 2023”!
Тодор Ралев: Ние сме ансамбъл „Българи“ от Прага – една група, творяща вече 19 години в пределите на Чешката република. С много хъс и с много пот, благодарение на хубавата българска музика и народните танци, успяваме да пленим сърцата не само на българските граждани в чужбина, но и на много други народности. В ансамбъл „Българи“, Прага сме събрали на едно място, ръка за ръка, хора на различна възраст, с различни професии и интереси, обединени от обичта към българското.
Каква е вашата мисия?
Тодор Ралев: Съхраняване на българската култура и фолклор и тяхното разпространяване извън границите на България в сърцата на различни поколения и народности.
Вече 19 години обучаваме любители на хорá от всички фолклорни области на България, а с групата от напреднали танцьори представяме фолклора ни в Чехия и света. Занимаваме се с най-различни дейности, които все по-силно ни сплотяват през годините. Участваме в различни предизвикателства – уъркшопи, семинари, обменни програми и фестивали.
Ще ни познаете по усмивките на лицата и отдадеността в сърцата. Отличаваме се с нашата енергия, постоянство и единство. Организирали сме най-различни фестивали и културни мероприятия. С нашия всеотдаен екип приемаме с отговорност да организираме най-големия събор до момента – „На Мегдана на Другата България“ – Прага 2023.
Как се мотивирахте да поемете ролята на организатори на тазгодишния събор “На мегдана на другата България”?
Тодор Ралев: Изборът е по-скоро едно голямо предизвикателство. Ако дадена група има опит през годините и е весела и активна, приема поканата от Анита Eкенова, която е основател и координатор на пътуващия събор. Наричаме го пътуващ, защото идеята е всяка година да се организира в различна държава или град, където талантлива група, приела да бъде домакин на събора, ще запази идеята му, но ще допринесе и с нещо ново и така познатият ни събор е винаги изненадващ и нов дори за групите, които участват от години.
Съборът „На мегдана на другата България“ тази година ще се радва на силния дух на ансамбъл „Българи“ към сдружение „Заедно“, творящ в Прага. Аз съм от тракийския край и затова решихме с групата, че и тазгодишната тема на събора би била подходяща да е от там: Празник на Розата – розобер в долината на розите. Ще участват 80 групи от различни държави, ще има гости хореографи, жива музика, хоротека и много други изненади, които подготвяме съвместно с целия ни екип. Всеки може да потърси повече информация на страницата ни, която често актуализираме.
Колко държави ще се включат в тазгодишното издание на събора? Кои са те, както и представителите им?
Тодор Ралев: Участие в събора тази година ще вземат 15 държави, сред които Франция, Великобритания, Испания, Белгия, Германия, Нидерландия, Дания, Италия, Швеция, Полша и др. Подробности за участниците можете да видите тук.
Как се подготви за участието си вашият ансамбъл? Има ли по-специални хореографии, които ще включите в представянето си?
Тодор Ралев: Подготовката започна още преди близо година! Наистина е доста тежка и се изискват усилия и време, затова не искахме да я подценяваме, защото знаехме, че ще бъдем домакини на тазгодишния събор. Искаме да се представим подобаващо и разбира се, исках да бъдем и пример за другите групи-участници, които също полагат изключителни усилия!
Всяка година съборът има различна тема, която мотивира всички участници да подготвят нещо ново. Предизвикателството е голямо, но пък хубавото е, че няма никаква надпревара. По-скоро си даваме подкрепа и повдигаме взаимно духа си, за да може групите да се представят с нещо уникално. Тази година, както споменахме, темата ще е „Празник на розата“, тракийски край. Тук са характерни елемнтите на розобер, избор на царица на розата, работа със земята и трудът, който се полага за нея! Вярвам, че ще видим и ще се зарадваме на много тракийски ръченици, джиновски движения, копаници, трите пъти и прочие.
Има ли интерес към българските народни танци от чужденци? Кое им е любимото нашенско хоро?
Тодор Ралев: Да, има доста голям интерес. Бих казал, че техният интерес се поражда от нас самите. Те виждат колко сме отдадени на фолклора и как изживяваме всеки един момент, докато танцуваме. Когато пък разберат, че всичко си има история, голяма специфика и че една сравнително малка държава може да покаже толкова много, това е нещо уникално за тях! Енергията, която предаваме чрез танца, се усеща и наистина много чужденци имат желание да изучават нашите народни танци. Любимите им хорá са предимно по-бързите от шопската етнографска област.
Трудно ли е да се поддържа българският дух зад граница?
Тодор Ралев: Много зависи от човека и неговата среда. За нас лично – не е. Тук се организират много дейности от различни български сдружения и институции. Има откъде да се черпят сила и знания, които да пазят българския дух.
Гледайте „На мегдана на другата България“ на живо на 3 и 4 юни 2023 г.!
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
