Ако преди две години сме обръщали ненужно много внимание на проблеми, които да носят допълнителна драма в живота ни, към днешна дата, вярвам, те са доста по-сериозни и нежелани за всички ни – на глобално ниво. Тук няма да се фокусираме върху тях, а само ще отбележим две обстоятелства. Факт е, че се търсят и предлагат всевъзможни начини да се лекуваме, предпазваме и останем. Факт е обаче и че в опитите да запазим физическото си съществуване, се отдалечаваме все повече от споделеността и близостта, които ни правят хора. Които ни дават усещането за щастие и топлина. За пълноценен живот. И за любов.
Любовта ще спаси света, така ли беше? Само че ми се струва, че в света, в който живеем днес, остра нужда от спасяване има именно любовта.
Помните ли я?
Ето такава…
Сладка и вкусна, която се разлива през гърлото ти и попива в цялото ти същество. Ефирна като дъх в тъмнина, който те обгръща с нежна сила. Любов, която прави лицето ти по-красиво, земята по-светла. Душата ти придружена. Сърцето ти чуто.
Липсва ли ви?
Любовта, която е и еуфория, и мир. Топла като слънчев лъч, волна като вятър. Звън на треви, пролетен дъжд, ухание на роза.
Крилца на пеперуда. Усещаш ги в стомаха си.
Зреещи череши. Поруменяват по бузите ти.
Планински водопад. Прелива от душата ти.
Бистри езера. Приличат на очите ти.
Буен огън. Играе в зениците ти.
Конски бяг. Препуска като сърцето ти.
Сладка ягода. Ухае като устните ти, целувани.
Такава е човешката любов. Най-красивата. Описана, представена и усетена с най-чувствените проявления.
Нека не свикваме без нея.
