Тя е ярко видение зад затворените ти клепачи. Кожата ѝ топла земя, очите ѝ дълбоко небе, косите ѝ буйна река. Тя е стон между устните ти, отронен...
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Николай Лилиев Нежна, докосваща най-тънката...