Дядо Койчо седеше облегнат на пейката пред блока и попиваше слънчевите лъчи със затворени очи и лека усмивка. Изражението му подсказваше...
I. Ето ги пак. Ясни, отчетливи стъпки някъде зад гърба му. Отекваха във влажните каменни стени на безистена пред клаустрофобичния му дом. Да...