Ако тъгата имаше име, то тя се казваше Меги. Меги не помнеше баща си, а майка й нямаше време за обяснения. Беше родена от любов, но скоро след...
Ако тъгата имаше име, то тя се казваше Меги. Меги не помнеше баща си, а майка й нямаше време за обяснения. Беше родена от любов, но скоро след...
Сребърната монета не спираше да се върти. Григор я улови ловко с пръсти и започна да я изучава. Доближи я до окото си, оглеждайки внимателно...
Дядо Койчо седеше облегнат на пейката пред блока и попиваше слънчевите лъчи със затворени очи и лека усмивка. Изражението му подсказваше...
I. Ето ги пак. Ясни, отчетливи стъпки някъде зад гърба му. Отекваха във влажните каменни стени на безистена пред клаустрофобичния му дом. Да...
Веселин се роди като нормално момче с характерните си белези и в обичайните параметри за тегло и дължина. До три години Веско се развиваше...
На 25 ноември TrueStory.bg навършва своите 5 години, а като че ли беше вчера, когато се роди идеята за създаването му - в разговори и надежди за една...
Общи условия: Настоящите условия за участие (наричани по-долу за краткост "Правила") уреждат реда и условията за провеждане и участие...
TrueStory.bg търси своите разказвачи на истински истории! Ако писането ти е страст, обичаш да четеш съдържателни книги и да гледаш качествено кино,...
Не знаеше откъде да започне. Когато се приготвяш за края, ти се иска да отложиш началото. Това правеше и той. Отлагаше го и се успокояваше. „Така...
"По света има толкова много спусъци, които биват натискани в мрака, даже докато пиша това. Остава ни да се притесняваме за живота, който е огромен...
Клише или не, най-хубави са онези малки неща, които ни правят щастливи. Като отлаганата молба за напускане, отпразнувана с бири пред Народния...
Първо и най-важно нещо: Благодарим на всички, които се включиха в предизвикателството ни с чудесните си разкази. Може би е символ, а може би...
Той успя да събуе обувките (бавно). Да свали палтото. Да съблече роклята. Остана само шапката... 70 години по-късно всички свалиха шапки. Автор:...
Поетът е жив. Четем словата му. Виждаме мастилото му. Стъпваме на улиците му и виждаме планината му. Поетът е безсмъртен. Автор: Сашо Малинов Ако...
Образът й беше странно познат. Поддаде се на импулса си да го докосне. Допирът стопли сърцето й, а тя разбра: Беше прегърнала огледалото! Автор:...