„Тайко“ е исторически роман, разказващ за живота на Тойотоми Хидейоши, който успява да наложи властта си над разпокъсаната между отделни феодални лордове Япония в края на XVI век. Автор на книгата е Ейджи Йошикава, което е псевдоним на Йошикава Идетсугю. Двата тома на „Тайко“ излизат на японски език през 40-те години на миналия век и възвръщат интереса към миналото в Страната на изгряващото слънце. На български език книгата е публикувана в средата на 90-те години на XX век. Творбата е преработено издание на класика от 15 тома. „Тайко“ на Ейджи Йошикава обаче е написан на по-достъпен език и е обогатен с оригинален писателски поглед.
„А ако птицата не поиска да пее?
Нобунага отвърна: „Убийте я!“
Хидейоши отвърна: „Накарайте я да поиска.“
Иеясу отвърна: „Почакайте.“
В края на XVI век трима военачалници успяват да се издигнат над останалите военни предводители в Япония. И тримата поддържат целта да завладеят и обединят страната. Това са Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Тогукава Иеасу. Те са изключително различни по характер и възгледи, което и горният стих иска да изтъкне. В „Тайко“ се разказва за всички тях, но и по-специално се проследява съдбата на Хидейоши, който и до днес е известен с титлата „тайко“*.
Това, което ме грабна в „Тайко“, когато прочетох книгата за пръв път, беше способността на Хийоши (детското име на Тойотоми Хидейоши) да се превърне от селски слуга от бедно самурайско семейство и обикновен войник-пешак в един от най-важните хора в императорска Япония. Като всеки исторически роман, и този преплита историческите факти с въображението на автора. Ейджи Йошикава успява да създаде един определено неперфектен образ на хитрия и гъвкав Хидейоши, но изгражда герой, който въпреки всичко продължава напред и успява да постигне целите си. С развитието на образа се утвърждава усещането, че човек може да успее независимо от произхода си и други съпътстващи ограничения.
Снимка: TrueStory.bg; ИК „Вузев“, 1995 г.
„Бащата би трябвало най-добре да може да съди за сина си, но дори и в мигове на най-голям оптимизъм Яемон не виждаше как този сополив малък немирник с чудат вид би се издигнал по-горе от родителите си и измил срама от тяхното име.“
Хийоши е палаво, но будно дете, което иска да опознае света. Но с израстването си осъзнава и ниската стълбица, на която го е поставил животът. Той преживява редица приключения и въпреки несгодите успява да спечели уважението на големи мъже и да се докаже като човек, приятел, войн и стратег. Хидейоши е изключително находчив. С хитрост и бдителност той успява да надвие противниците си, въпреки че авторът не пести и отрицателните черти от характера му. За читателя определено обаче доставя удоволствие, когато Хидейоши показва интелигентността си, както и уважение и вярност към приятелите си. Качества, които почти всички ние искаме да притежаваме.
„Есента на живота ми е това. Още малко месеци остават от четиридесет и деветата моя година.“ Като сравнеше този живот с изкачване на планина, имаше чувството, че вече гледа надолу към подножието, след като е стигнал почти до самия връх. Върхът, вярват, е целта на самото изкачване. Но истинският смисъл — радостта от живота — не е горе, а в превратностите, които човек среща по пътя дотам“, си мисли Хидейоши в епилога на книгата.
Разбира се, останалите герои като Ода Нобунага, Тогукава Иеасу или Ханбей, са не по-малко важни както за творбата, така и за японската история. Ейджи Йошикава успява да изгради един изключително интересен сюжет и образи, които запленяват читателя.
Същевременно „Тайко“ дава прекрасен поглед върху атмосферата и обичаите в средновековна Япония. За любителите на японската култура това със сигурност би било приятно и обогатяващо четиво, което разказва за един от най-интересните периоди в японската история, известен като Златния век за литературата и изкуствата.
*“Кампаку“ е титла, с която се дава ролята на първи секретар и регент на императора на Япония. Оттеглил се „кампаку“ носи титлата „тайко“, с която Хидейоши все още известен.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще може да прочетете още ревюта на класики и съвременна литература.
