Едва ли има по-приятно усещане от това да видиш как усилията на твой близък започват да дават сочни плодове! 🙂
Точно в такава ситуация се намирам в момента, тъй като дебютната стихосбирка на талантливата Цвета Тодорова вече е реалност. Още по-голяма радост ми носи фактът, че Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш излиза под редакцията на Георги Бърдаров, автор на романа Аз още броя дните и съосновател на новосъздаденото изд. „Мусагена“, с чието лого се появява книгата на Цвета.
Цвета е на 22 г. и е родена в Русе. Пише от дванайсетгодишна, а малко по-късно заедно с най-добрата ѝ приятелка създават популярната днес Facebook страница Believe. Завършва средното си образование в Американски колеж „Аркус“ във Велико Търново, а в момента е четвърта година студент по бизнес и предприемачество в Нов български университет (НБУ). Въпреки че определено умее да превръща своите най-съкровени емоции в стихове, които докосват сърцата на стотици хора, засега Цвета приема писането основно като хоби. През последните месеци отделя голяма част от времето си за Best Fashion View – онлайн магазин за дамски дрехи, произведени в България.
Сега ви оставям в компанията на Цвета. Ако след прочитането на това интервю искате да се запознаете отблизо с творчеството ѝ, можете да прочетете много нейни авторски творби в нейния блог и в страниците ѝ във Facebook и Instagram.
Как се чувстваш, след като първата ти стихосбирка вече е факт?
Цвета Тодорова: Много съм развълнувана. Радвам се, че най-накрая мога да видя нещата си на хартия, което през последните няколко години беше една от главните ми цели. Благодарение на изд. „Мусагена“ и на моя редактор Георги Бърдаров това вече е реалност и мога съвсем спокойно да разлиствам стихосбирката си.
Можеш ли да ни разкажеш как се получи връзката с Георги Бърдаров и как твоята стихосбирка стана първата книга в портфолиото на новосъздаденото издателство?
Цвета Тодорова: Помня, че беше петък през май тази година, когато Наталия Манчева ми писа, че когато ми е удобно, можем да се чуем, защото тя и колегите ѝ били заинтригувани от работата ми. Казах ѝ, че веднага можем да се чуем. Тя ми звънна и ми каза, че от няколко месеца насам четат нещата ми, че са ново издателство и все още не са издавали абсолютно нищо. [Тя посочи], че [екипът включва] хора като Георги Бърдаров, [като ме попита дали съм] чувала за него. „Как да не съм го чувала“, казвам, Аз още броя дните ми е една от любимите книги. Когато разбрах, че [в издателството са] Георги Бърдаров, Ралица Манчева, Петко Манчев и Наталия Манчева, хора, доказали се в своите сфери, изключително много се зарадвах. На следващия ден Георги Бърдаров имаше презентация, на която отидох. Там се запознах лично с него и след една седмица беше срещата ни, където говорихме кога и как ще станат нещата със стихосбирката. Шест месеца по-късно Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш вече е факт.
Снимка: Страница на събитието във Facebook
Какво е чувството, че тази стихосбирка е не само дебютна за теб, а и първата книга, която излиза с логото на изд. „Мусагена“?
Цвета Тодорова: Това е огромен шанс и привилегия, но най-вече отговорност. Трудно ми е да опиша чувството, странно е. Усещам как най-накрая една моя мечта става реалност.
От включените в книгата стихове има ли такива, писани специално за нея, или всички са от по-рано?
Цвета Тодорова: Да, има неща, които са написани точно преди да бъде издадена самата стихосбирка и досега не са публикувани никъде, било то в блога ми, във Facebook страницата ми или в други социални мрежи, където споделям нещата си. Това беше и моята, и тяхната цел – не всичко да е извлечено директно от интернет и направено на книга, а да има и неща, които са специално за тази стихосбирка. Останаха и доста работи, които смятам по-нататък да се реализират във втора част.
Имайки предвид, че сте направили подбор, коя е темата, която свързва всички тези произведения?
Цвета Тодорова: Любовта във всичките ѝ форми, без значение дали е любов към живота, към приятел, приятелка, родител, близък и т.н.
В книгата преобладават кратките форми…
Цвета Тодорова: Повечето ми неща са изключително дълги – две, три, четири, понякога даже пет думи. [смее се] Винаги съм казвала, както и ти знаеш, че любимото ми нещо е да казвам много с възможно най-малко думи. Това ми е целта: да може човек, като се хване в началото, да го прочете за няколко секунди и после да остане периодът на осмисляне. Всеки тълкува стиховете по свой начин, повлиян от спомени или емоции, заседнали дълбоко в него.
Този тип игра на думи ти идват спонтанно и ти просто ги записваш или по-скоро целенасочено сядаш да мислиш нов стих?
Цвета Тодорова: В никакъв случай не мога да кажа, че е целенасочено. Наблюдавала съм същия процес при музикантите. Изведнъж в главата им се появява музикална тема и веднага хващат нотния лист, за да я запишат. Абсолютно същото е и при мен, вдъхновението идва спонтанно, точно както се случи с написването на „В нищо не съм се губила така, както в миналото“ [което не е включено в стихосбирката].
Снимка: Личен архив
Кое от стихотворенията в книгата ти е любимо, ако изобщо имаш такова?
Цвета Тодорова: Аз не обичам да си чета нещата, защото си казвам тук можеше да добавя една дума, тук трябваше да махна друга. Със сигурност нещата, които най-силно усещам, са тези, написани за баба, защото тях си ги преживявам всеки път. „Бабо, раят е там, където не ме гледаш отвисоко“ е едно от любимите ми стихотворения.
Ще ни разкажеш ли малко повече за самата работа с Георги Бърдаров, който е един от най-продаваните съвременни български писатели, а и мой любимец?
Цвета Тодорова: След като прочетеш “Аз още броя дните”, е невъзможно погледът ти върху живота и любовта да не се промени. Неизбежно е. Да можеш толкова майсторски да разкажеш тази история, използвайки толкова огромна палитра от чувства, е нещо изключително. И сега, като се замисля, че работим заедно ме залива притеснение и същевременно гордост. Изключително лесен и поучителен е работният процес, няма как иначе – с такъв човек!
Въпреки че Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш е дебютната ти стихосбирка, ти вече имаш доста почитатели в Instagram и Facebook, които често ти пишат. Кое според теб ги привлича най-много: темата, стилът, кратките форми, които създават простор за интерпретация от страна на читателя?
Цвета Тодорова: Искрена съм. Смятам, че това има значение. Също така възможността да открият нещо от себе си вътре в стиховете. Много пъти са ми казвали „Написала си нещо, което преживях, без дори да ме познаваш.“ Засега не съм срещала толкова много критика, [а по-скоро въпроси като] „Защо всичко, което пишеш е толкова тъжно? Няма ли да прочетем нещо позитивно?“ Не мога. От две години изпитвам постоянно щастие, но няма как да напиша нещо „толкова щастливо“. [Вдъхновявам се] единствено от болката и я превръщам в стихове.
Това е много интересно явление. Аз съм се чудил „Добре, Цвета и Крис толкова много се обичат, а тя пише за раздяла, за минало…“ След като има разлика между емоцията, за която пишеш, и емоцията, която е в живота ти в момента, предполагам, че стиховете ти са плод на чувства от миналото?
Цвета Тодорова: Не знам точно колко на брой са стиховете ми, но повечето от тях са писани, когато бях на 15-16 г., а тогава бях в доста интересен период. Не мога да го обясня, но ми е много трудно да се вдъхновя от щастието. Тогава не го мисля, наслаждавам му се.
Всъщност последният стих в книгата ти – „Ти си моето благодаря на всички, че си заминаха“ – е посветен именно на Крис. Беше ли той вдъхновен от конкретен повод или по-скоро е резултат от натрупване във вашите отношения?
Цвета Тодорова: Да, вдъхновен е от точно един момент. Когато той се появи в живота ми. 🙂
Цвета заедно с приятеля си Кристиян Янкулов. Снимка: Ивайло Манов
Кога усети, че имаш някакъв талант в писането?
Цвета Тодорова: Знаеш ли, баща ми ми каза, че на прощъпулника съм хванала книга. Вселената си знае работата. 🙂 Не знам дали имам талант, но за мен важното е да помагам, с това, което правя. След като баба почина, исках да избягам от реалността, а писането беше моето бягство. Всеки, който е загубил близък, знае за какво говоря. Моментът е такъв, че искаш да кажеш толкова много, а няма как. Сигурна съм, че всичко, което пиша, тя го чете.
Би ли споделила кои са любимите ти писатели и книги?
Цвета Тодорова: Две книги си поделят първото място: Кривата на щастието на Иво Иванов, която знам, че е и от твоите любими, както и Аз още броя дните на Георги Бърдаров. Ако не сте чели тези книги, ТРЯБВА да ги прочетете!
И какво точно те впечатли в тези две книги?
Цвета Тодорова: Стилът на Иво е неповторим, не можеш да останеш безразличен към неговите разкази. Толкова разтърсващо и мотивиращо ми подейства прочитането на тази книга, че остави трайна следа в съзнанието ми. Над 70 човешки истории, някои от които наистина ме просълзиха, а пък други толкова ме вдъхновиха, че я подарих на всички близки. Единственият начин да разберете защо тази книга е една от любимите ми е да я прочете.
След Аз още броя дните на Георги Бърдаров прочетох абсолютно всеки материал за сараевските Ромео и Жулиета, който успях да намеря в интернет, изгледах и филмите. В тази книга любовната история между Давор и Айда е толкова чиста и истинска, че нямаше как да не я включа в папка „Любими“. Въпреки че те не могат да контролират войната, тя също не успява да им попречи да запазят любовта си прегърнати завинаги.
Цвета и Крис заедно с Иво Иванов по време на среща в София с живеещия в САЩ български писател и журналист, юни 2018 г. Снимка: Личен архив
Тъй като писането ти е хоби, а не основно занимание, какво следва оттук насетне за теб?
Цвета Тодорова: На първо място искам да завърша успешно и последната си година в университета. Иначе мисля и за втора стихосбирка, имам огромното желание, ако все пак [първата книга] се хареса на аудиторията. Както много обичам да казвам, аз не съм това, което пиша, аз съм това, което ти чувстваш, докато ме четеш. Много хора са ми споделяли, че в даден стих припознават себе си, и някак си ти става хубаво, че не си сам.
Какво искаш да кажеш на всички други млади хора като теб, които пишат, но не са издавани досега или пък ги е страх да направят тази стъпка?
Цвета Тодорова: Да не се страхуват от това да бъдат себе си и ако имат нужда от мотивация, да си пуснат песента „Събуди се“ на Крис!
А какво ще пожелаеш на читателите на TrueStory.bg?
Цвета Тодорова: Бъдете здрави, сбъдвайте мечтите си и не спирайте да четете!
Заглавно изображение: Личен архив
