Напук на лошата прогноза и традицията за събиране край маса с родата, над 100 души изпълниха перона на теснопътна гара „Септември“ миналия петък, когато България отбеляза националния празник Гергьовден. Масовото пътуване бе организирано от екипа на Facebook страницата „Родопската теснолинейка”, като поредна акция за привличане на нови фенове и популяризиране на теснопътната жп линия Септември – Добринище.
Всички заедно отпътувахме от Септември около 8:30 часа сутринта с влак „Юндола”, който замина с повече вагони от нормалното заради очаквания по-голям брой пътници и за техния комфорт по време на дългото пътуване. Местни и железничари изпратиха празничната композиция с китка здравец и много усмивки.
Пътуването продължи малко повече от три часа, но мина неусетно за возещите се гости на теснолинейката. Хора от автомобили, околни градчета и села, жп служители и насрещни влакчета – всички те ни поздравяха и снимаха, радвайки се на голямата композиция, пълна с усмивките на много млади хора, дошли да защитят една кауза*.
В 12 часа на обяд пристигнахме в крайната точка за организираната неформално група – празнична Якоруда, където на Гергьовден се отбелязва денят на града. Под лъчите на планинското слънце ни чакаха местни жители, които с развети знамена и букети от пролетни цветя посрещнаха своите гости от влака. Това не бе организирано специално, хората разбрали за пътуването и дошли да ни посрещнат, както подобава, споделиха Ани и Мустафа от родопския град. Поздравихме се за празника, непознати хора се прегръщаха от радост, снимахме се и след малко поехме към едно специално за градчето място – Джерджевденската църква.
Там, в полите на планината, се намира храмът „Свети Георги Победоносец”, разрушаван два пъти – от византийците и по време на турското робство. Черквата, чиито основи стърчат от земята и до днес, е една от най-старите в България, а паметната плоча пред новия параклис разказва, че „Тук, по време на Българското Средновековие, IX – XIV в., е била старата Якоруда – едно от големите, с военностратегическо значение, селище в района. Опустошена през 1666 година от османския завоевател, Якоруда отново се възражда на днешното й място.” Съвременният храм е построен със средства от доброволци – якорудчани, пръснати в България и по целия свят, но дълбоко свързани с родния си край.
По традиция местните се събират тук, в двора на Джерджевденската църква, през деня, като всяка компания си носи маса, шатра, храна и дори си довежда оркестър, който да свири. Мария, която все още е ученичка, разказва, че гостите на празника, които идват отдалече, си носят одеяла или сядат при някоя от местните компании, като винаги са добре дошли. Честването продължава вечерта на градския площад, където има организирана празнична програма.
Запознавам се с именика Георги, който обяснява, че на този ден Якоруда дава пример за единност и сплотеност между българи и българи. Християни и мохамедани се събират в двора на църквата, ядат осветен курбан за здраве, попът ги благославя и заедно делят обща трапеза.
Вярно ли е, че религиозните различния по вашия край ви делят? – питам го.
Георги: Категорично не! Вижте сами – по масите наоколо има помаци и християни, всички сме заедно, не се делим, обичаме се, разбираме се и се подкрепяме. Както навсякъде, разбира се, има и спречквания, но не на база религията, а за дребните битови проблеми, които вълнуват всички хора. Тези, които говорят за неразбирателство и разделение, са хората, които искат това да се случи – да сме слаби и лесни за манипулация. Медиите създават тази представа, често те са виновни за това. Иначе ние си живеем добре.
От попадията разбирам, че за направата на агнешкия курбан на църквата са дарени 55 агнета от местни жители. Десетки жени участват в почистването на месото, а мъжете бъркат казаните, пълни с вкусната манджа. След малко се струпват хора – всеки донесъл съдове, да му напълнят и да отнесе вкъщи на своите, за здраве. Картината те пренася в миналото. Има за всички, успокоява попът, и ми разказва, че всяка година хората от града подаряват агнета за направата на чорбата, а после всички, дошли на поляните край църквата, трябва да хапнат, за да са здрави през годината. Опашката вече е от над 100 човека, но всички чакат търпеливо. Поздравяват се, прегръщат се, някои са си дошли от чужбина, специално за този ден. Усеща се топлотата, която носят хората тук.
След около час оркестърът, който общината е наела в чест на нашето идване в Якоруда, засвири. Якорудчани мигновено станаха да покажат какво значи веселие, като се хванаха на хорото. Доядох си порцията курбан и реших и аз да се хвана, но понеже ме уговаряха да го поведа, взех знамето и изпълних задачата, заставайки най-отпред. Радостта в очите на местните, край чиито шатри минаваше хорото, не можеше да се скрие. Вдигаха чаши за наздравица, помахваха, снимаха ни, а усмивките не слизаха от лицата им. Хорото се извиваше на двете поляни, играехме на моста над река Якорущица, дала името на селището. Весели компании развяваха тригабреника и се включваха в танца.
До мен се хвана едно момиче, ученичка – Вили. Попита ме дали съм от групата, дошла с влака и аз отвърнах, че да – организатор съм на това пътуване и посещението в Якоруда. Тя се зарадва и каза: „Никога празникът на поляните не е ставал такъв, какъвто е днес. Благодаря ви, че дойдохте, защото направихте нашия ден изключително празничен – с присъствието си, с музиката, която свири заради вас, с танците, с всичко! Елате догодина пак, ще ви чакаме!” Водих хорото около час, но жаркото слънце не се предаваше, също като мен. След още малко почивка стана време да потегляме към гарата. Влак „Места”, с който трябваше да продължим за Добринище, щеше да дойде след по-малко от час. Поуморени, 50-ината души, които щяхме да преспим в Добринище, се насочихме към спирката на теснолинейката.
Времето през целия ден бе с нас. Не падна и капка дъжд. Чак на качване във влакчето за Добринище заваля, като да ни върви пътят по вода. Седнахме в затоплените вагони, усмихната кондукторка провери билетите ни, разпитвайки с голям интерес как сме прекарали.
Щом потеглихме от Якоруда, помолих един приятел да мине по влака и да предложи на всички, които са дошли за организираното събитие, да напишат по нещо в тетрадката, където събирам мнения на хората от пътуването с влакчето. Ето и част от тях:
„Очаровани от прекрасното изживяване! Много положителни емоции! Поздравления за инициативата и до нови срещи!” (Клуб „Планинарка” – гр. Разлог)
„Невероятно изживяване, много вълнуващо пътуване! Много сме доволни, ще повторим някой ден!” (Мая и Лилия от Пловдив)
„Приказно пътешествие! Благодаря на организаторите. Силно се надявам, че теснолинейката ще съществува дълги години и бъдещите поколения ще се радват на красотите!” (Марина от Казанлък)
„Много красив и вълнуващ маршрут! Благодарности за тази приятна и надявам се полезна инициатива. Надявам се да не изчезне това романтично преживяване за в бъдеще!” (Тинка и Даниел Лукови от София)
„Страхотен ден и невероятна енергия. Дано повече хора имат възможността да усетят колко е специално пътуването с теснолинейката!” (Мартина и Венелин)
„Един дъждовен, слънчев, запъхтян, музикален, весел, уморен и незабравим ден е днешният 6 май, поне за Калояна, Еми и Румен от Пазарджик!”
„Прекрасна идея и инициатива, която се надявам да стане традиция за празници и годишнини…” (Петър от София)
„Благодаря, че съществува
таз тясна линейка,
в нея дъждът ни поля като от лейка.
Но сухи сме ний сега,
радвам се, че има мънички прекрасни неща!”
(Гергана от Карлово и Киро от Бургас)
„… Теснолинейката трябва да продължи да я има, за да преживеят всички това прекрасно усещане за българщина, корени, дух, традиции, за да ни има и нас, трябва да я съхраним! Благодарности от все сърце!” (Невена)
Така неусетно стигнахме Добринище. Дъждът точно спираше. Пожелахме си лека вечер и след малко всички се пръснаха из градчето, отивайки към местата, където ще нощуват.
Там се запознах с едно момче, което пътувало с нас през целия ден. Дошло от Варна. Сам. С кола до Септември и после с влакчето, за да види красотите на Родопите, Рила и Пирин. Представи се – Стамен, на 25 години. Каза, че обича Родината, традициите, народната музика и пътуването из страната. Вечерта прекара с нашата компания. Ето какво е написал в книгата с впечатления:
„За първи път идвам в тази част на България, а влакът ми е любимият вид транспорт. Няколко часа, след като разбрах за инициативата, реших да се включа. И не съжалявам! (Стамен Стоянов от гр. Омуртаг)”.
За мен той бе доказателството, че когато една кауза си заслужава, то няма невъзможни неща и разстоянията не значат нищо. Благодарих му, че е дошъл и пожелах пак да се върне. А той обеща да изпълни пожеланието ми.
Тук е мястото да изкажа огромната си благодарност и към Зерифка Иланска от Якоруда, без която празникът нямаше да стане такъв, какъвто беше. Тя през цялото време бе с нас, разказваше ни, грижеше се за комфорта ни и предварително водеше диалога ми с общинското ръководство, където работи. С желанието си тя успя да издейства от кмета, инж. Нуредин Кафелов, да има озвучаване на поляните в наша чест. Благодаря й за всеотдайността и търпението, които носи! Благодаря и на Община Якоруда, които се погрижиха да се почувстваме като чакани гости в празничния ден.
Настроение не липсваше и на другия ден – събота, когато по план групата замина с Малкото влакче от Добринище за Септември. Непознатите се запознаха и всички заедно си говориха, снимаха и споделяха мнения за други красиви и непознати места из България. Надвечер, когато пътуването беше в своя край, всички си пожелаха скоро да се срещнат отново тук – в Родопската теснолинейка.
Успехът на инициатива „На 6 и 7 май: Заедно в теснолинейката” се дължи изцяло на хората, които направиха празника така незабравим, избирайки теснолинейката за своя Гергьовден. Това са всички, дошли от цялата страна – София, Казанлък, Стара Загора, Карлово, Бургас, Благоевград, Германия, Стамболийски, Димитровград, Чирпан, Свиленград, Омуртаг, Варна, Перник, Елин Пелин, Своге, Велинград, Септември, Варвара и Разлог.
Благодаря ви и пак заповядайте!
На водещата снимка: Влакчето в Чепинското дефиле. Автор: Невена Букова
*Авторът на статията Кристиан Ваклинов е на 21 години. Той е студент във Финансово-счетоводния факултет на УНСС. За своя кауза е приел популяризирането на единствената действаща теснолинейка у нас Септември – Добринище, за пътуването си с която разказва в горния текст. Повече за историята и бъдещето на влакчето може да прочетете тук.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook, за да четете още завладяващи и вдъхновяващи истории за света около нас и за нас в света!