Месеци след началото на пандемията, вече спокойно може да си признаем: COVID-19 ни раздели. Раздели хората на такива, които смятат, че това е една от най-сериозните заплахи пред човечеството; на такива, които виждат опит на Бил Гейтс масово да чипира хората и на такива, които смятат, че няма реален вирус, а всичко е една голяма измама. Действията на правителствата по света малко или много затвърдиха някои от тези представи. Но COVID-19 успя и да ни обедини. Пандемията доказа значимостта на международното сътрудничество и социалната отговорност. Навярно ще се съгласите – вирусът разклати света ни из основи.
Според Иван Кръстев обаче, COVID-19 ще промени още повече света ни не защото обществата ни искат промяна, а защото вече няма връщане назад. Какво обаче прави кризата с COVID-19 толкова различна от предходните кризи, в които попаднахме? Защо помним повече войните и революциите, а бързо забравяме пандемиите, въпреки че и те драстично променят живота ни? Ще сложи ли край кризата на глобализацията такава, каквато я познаваме? Върху тези и много други въпроси Иван Кръстев разсъждава в новата си книга “Утре ли е вече”, която е вече на книжния пазар благодарение на издателство Обсидиан.
Това, което прави Иван Кръстев с тази книга, която нарича “всъщност дълго есе”, не е да даде отговор как ще изглежда светът след като кризата премине; той анализира бедствието като ново явление, съвсем различно от предходните кризи, на които станахме свидетели. Той разглежда по-широко кризата в Европа, защото пандемията разклаща основите, върху които е изграден Европейският съюз. Иван Кръстев не гледа на пандемията само от мрачната й страна. Макар и криза, като такава, тя даде на „човечеството възможност да преживее своята свързаност и заедност“. Той вижда проблем в неуспеха на световните политически лидери да мобилизират колективна реакция на кризата. Освен това Иван Кръстев разглежда как коронавирусът зарази хората и с нелечим национализъм, засили популизма, дестабилизира както нормалният ритъм на живот, така и плановете ни за бъдещето. Според него обаче вирусът зарази и хората с космополитизъм. Навсякъде по света хората говореха за едно и също нещо и изпитваха един и същи страх.
Иван Кръстев пише на изключително достъпен и разбираем език и се чете с лекота. Дава ни много храна за размисъл и ни оставя да си зададем накрая въпроса – какво следва оттук нататък?
Надникнете и в останалите ни „Книги“!