В петък вечерта беше извършена ужасна терористична атака в Париж, която отне живота на поне 129 души, а други 100 са в критично състояние. Вчера социалните мрежи бяха залети от хора, които имаха какво да кажат; това е събитие, което естествено провокира обществена реакция. Имаше и хора, които просто искаха да кажат нещо…, нямаше как да не коментират и да не се включат в общия хор от тези, пречупвайки ги през своя либертариански, популистки или друг поглед…
А тезите са много – краят на Европа без граници, загубата на европейски ценности, провалът на интеграцията, ислямизацията на Европа, компрометираната политика за прием на бежанци, неадекватната идея за толерантност, изгубилите посока европейски правителства и други. Голяма част от тях се преповтарят с изказванията след нападението над редакцията на хумористичното издание „Шарли ебдо“. След това хората, очаквано, както и при други подобни атаки, се запитаха защо всички сме съпричастни към атаката в Париж, а не сме обърнали същото внимание на случилата се ден преди това атака в Бейрут, на загиналите при падналия руски самолет в Египет, на сто и двамата убити при нападението в Анкара… И сега хиляди мюсюлмани по света поискаха да се разграничат от терористичния акт в столицата на Франция, за да не се свърза тероризмът с исляма.
Какво да говорим – терористичният акт в Париж е нещо, което още един път показва в какъв век живеем – във века на терористичните атаки, които могат да ни застигнат, където и да сме (нещо като ураган, но без предварителното известие). Това е новата чума, война и бедствие… А всичко пак стана в Париж, защото отзвукът оттам е най-силен.
САЩ създаде терора… и обяви войната срещу него. Защото все пак кой купува петрола на „Ислямска държава“? Терористичната организация, която пое отговорност за 129-имата загинали в Париж, разполага с канали за нефт, за продажба на органи, за трафик на хора, проституция и антики. Все доходоносни пера, които явно имат купувачи. А за да организираш серия от терористични атаки в различни части на света, последната от които в столицата на Франция, ти трябват добра подготовка и много пари.
„Ислямска държава“ е една от многото групировки, които извършват терор, за да печелят пари. Защото, за съжаление, всичко е пари… Има смисъл да говорим за ценности, съпричастност и състрадание, защото това ни прави хора и дава малко повече вяра в човечеството. Парите и тяхното печелене обаче са това, което задвижва процеси. Винаги е било така и така ще бъде.
Европа печели от това да е сигурна и стабилна. Бизнеси процъфтяват, а бизнесмени имат свободата да си насрочват днес среща в Лондон, утре в Париж, а вдругиден в Карлсруе. Терористичните групировки печелят от несигурността на сигурния свят, а в свят на беззаконие и насилие най-силните печелят най-много; свят с изкривени ценности, пълен с необразовани последователи.
Ако говорим дали Европа в лицето на Франция се е провалила в интегрирането на мюсюлманите… Е, въпросът е спорен. Защото е факт, че алжирците във Франция говорят френски, а французите със сигурност се справят с наслагването на идеята, че първо говориш френски, а после си… нещо друго. Но дори французите с алжирски произход да не помнят кървавата история на Алжир вследствие на колонизацията на Франция, то те виждат навсякъде около себе си социалното неравенство. В страната хората от обслужващия персонал са цветнокожи. Няма да видите бял човек да работи в метрото или да чисти улиците, а ако все пак е бял, най-вероятно е от Източна Европа. Равенството между различните е нещо, което се постига трудно, а е факт, че западноевропейците станаха избирателно мързели – няма „истински“ англичанин, работещ в „Макдоналдс“, например.
Защото толерантността в Европа е на думи, а подчертаването на различието създава различни. Защото не може да сме толерантни към всичко и всеки и така да извиняваме действия, както не може да се извини убиец, защото е бил сирак… Но не може и да казваме, че сме толерантни, а да заклеймяваме всичко, което е различно.
Винаги е имало закони и ценности, които трябва да се спазват, но печалбата при неспазването им оправдава риска.
Някои обвиняват наднационалните стремежи на Европейския съюз и безсилието на националните правителства за липсата на адекватност към провеждането на политики. Може и така да е… Движението на пари обаче се улеснява, когато нямаш граници и имаш стабилност…
А относно сигурността на гражданите, къде сигурни, къде граждани… Може би всички сме поданици на капитала.
