Тя е изключително талантлив творец и дизайнер на бижута, чието изкуство съдържа в себе си послание, придружено с перфекционизъм и разпознаваем стил.
Младата художничка Веселина Гекова, която се е посветила на изкуството на стъклото, върви уверено по пътя си в резултат на много обучения и изключителен талант. Възпитаничка е на Лондонския университет „Лондон Метрополитън“ в който изучава изящни изкуства, след което завършва двойна бакалавърска степен по пластични изкуства „Стъкло, керамика и порцелан“ и „Живопис и стенопис“ в Нов български университет, в момента в който е докторант.
През 2016 г. е отличена за своя инсталация от стъкло на Международен арт фестивал „Булгарика“. Същата година участва в поставянето на авторски витраж в храм-паметника „Св. Александър Невски“. През 2018 г. Гекова участва като представител на българското изкуство в изложба на стъклени обекти в Съвета на Европа за Дните на отворените врати на Европейския съюз в Страсбург, Франция.
И това не е всичко, за нея можем да кажем, че е един необикновен човек, който споделя себе си с отворено, щедро и голямо сърце. Веси всяка година организира събитие, с което цели да подпомогне различни обществени каузи. Да, тя умее да присъства бляскаво, защото именно добротата е най-прекрасното бижу за душата!
Здравей, Веси! Разкажи ни накратко за себе си?
Веселина: Аз съм дизайнер на скулптури от стъкло и бижута. Родена съм в София, завършила съм Първа испанска гимназия „Мигел де Сервантес“ и в момента съм докторант в НБУ. Обичам да пътувам и да творя.
Ти кога и как откри с какво искаш да се занимаваш?
Веселина: Всеки носи своето призвание в кръвта си. В моето семейство има художници, актьори и професори. В този смисъл, крушата не пада по-далече от дървото 🙂 От дете съм ходила на уроци по рисуване, танци, пеене, дефилиране, солфеж. Когато бях на 13 г., в испанската гимназия обявиха конкурс за творба в свободен формат. Единственото условие беше да бъде обвързана с испанската култура. Тогава измежду всички възможни варианти избрах да пресъздам символа на Мадрид – Мечката с калиновото дърво. Направих умалено копие от глина на тази величествена скулптура и в Испанското посолство бяха доста впечатлени. Това беше първият ми опит в пластичните изкуства и реших, че искам да се занимавам с това, тъй като явно ми се отдаваше и ми „идваше отвътре“.
Художник, дизайнер и екскурзовод – малка част от твоя богат личен свят, но определено най-голямата ти страст е изкуството, пресъздадено чрез светлина, цвят и форми и най-вече стъклото, поради неговата прозрачност и свойство да пречупва светлина. Как разви интерес към изкуството на стъклото?
Веселина: Стана случайно. Винаги съм си представяла, че в един момент, ще трябва да работя на компютър и страстта ми към изкуството ще се ограничи до графичен дизайн, все пак живеем в технологичен свят. Когато заминах да следвам в Лондон, имах точно такава идея. После съдбата се намеси. Върнах се в София и записах Пластични изкуства в НБУ, където се сблъсках за първи път с изкуството от стъкло благодарение на доц. Константин Вълчев. Той е възпитаник на Чешката академия и е прекарал живота си в Прага. Измежду всички преподаватели той се отличаваше с това, че пестеше думите и наблягаше на действията. Работата със стъклото ме привлече, след което започнах да посещавам ежегодно Чехия и там усвоих различните техники за обработка на бохемски кристал. Може да се каже, че стъклото само ме избра.
А какво е то за теб – себеизразяване, терапия или от всичко по малко?
Веселина: За мен стъклото е философия, чиста алхимия. Това е начин на мислене. Защо гледам философски на него? Това е земен материал, кварцов пясък, който преминава през огън, за да се втечни, през въздух, за да се втърди, през вода, за да бъде дооформен и полиран и е подчинен на човешкия дух, който му вдъхва форма и „живот“. Истинска алхимия.
Твоята трета самостоятелна изложба EDEN е уникален проект. Какво те вдъхнови за него и какво включва?
Веселина: Всички мои произведения са вдъхновени от християнската вяра и са с библейска тематика. Изкуството е стълбата, която ни доближава към божествения свят. Инсталацията Еден се състои от три светещи пластики от бохемски кристал за интериора, които пресъздават по съвременен начин старобиблейската притча за изгонването на Адам и Ева от Рая. Първата пластика наподобява Адамовото ребро, втората – пламъците и змиевидната форма на изкушението, а третата – ябълката на първородния грях.
А как ти хрумна името EDEN?
Веселина: Еден е латинското наименование на Райската градина. Самите пластики от инсталацията са светещи и оттам идва играта на думи – Е-ден, Да бъде ден, да бъде светлина. Избрах това име и заради числото едно, което е и рожденната ми дата.
И в това art-fashion шоу центъра е твоя благотворителна кауза, като за пореден път събраните средства бяха дарени за процесури ин витро на фондация „Искам бебе“. Какво научи и как се чувстваш самата ти, давайки от своето име, труд и средства?
Всяка година организирам събитие, с което целя да подпомагам различни обществени каузи. Това е моят скромен принос към обществото и вярвам, че изкуството може да промени света и освен да създава настроение и да носи изящество, може да решава и по-сериозни проблеми.
В тази връзка на нематериални богатства, благодарение на теб ние може да се сдобием с бижута, които не са просто модни аксесоари, а материално проявление и на народната ни памет. Би ли ни споделила как реши да се насочиш към ювелирството?
Всичко започна при поставянето на мои витражи в храм-паметник Св. Александър Невски. Когато се наложи да поставя новите стъкла, реших да запазя парченца от старите стъкла за медальончета в сребърен обков. Така започна всичко преди 5 години.
Кажи ни повече за твоите бижута?
Веселина: Като дизайнер с пластично мислене пресъздавам своите идеи в ювелирното изкуство. Моите бижута са вдъхновени от майсторството на Траките. Това са малки произведения на изкуството, които могат да бъдат носени като аксесоари. Бижутата са в лимитирани серии и имат индивидуален характер, като се различават от масовата бижутерия. Изработени са ръчно и имат колекционерска стойност.
А каква беше причината да създадеш цяла ювелирна колеция, в която претворяваш буквите от глаголицата като обеци?
Веселина: Глаголицата е най-голямото нематериално българско богатство. Писмеността и вярата обединяват българите и ни правят народ. Свещени са буквите, оставени ни от светите братя. Буквите на азбуката се основават на три елемента със символично значение: кръст (символ на религията), кръг (символ на Вселената) и триъгълник (символ на Света Троица). Глаголицата не е просто начин да записваме изречения. Тя представлява сакрален и жизненоважен код. Малцина знаят, че всяка буква от нашето четмо е дума. Именно това ме привлече към глаголицата.
Как тази твоя идея се прие от хората?
Веселина: За мен е важно да изразявам себе си и да влагам послание в своите произведения. Хората ги възприемат спрямо степента на личностното си развитие.
Според теб съвременната българка започна ли по-често да се обръща към по-нетрадиционните бижута, отколкото към масовата бижутерия?
Веселина: Масовата бижутерия е наподобителна и повечето момичета се стремят да следват стандартите, наложени в социалните мрежи. Моите бижута се носят от ценители на изкуството.
Има ли възможност да създаваме иновации и в същото време да запазим културата си? Как?
Веселина: Разбира се, че има. Колекция „Глаголица“ е пример за това. Когато черпим вдъхновение от българските традиции и ги пресъздаваме по съвременен начин, винаги ще има място за иновации. Всичко друго е имитация и копиране.
Веси, какво най-много ти харесва в създаването на тези красоти, какво е за теб самата изработка и какво влагаш в това?
Веселина: Аз съм дизайнер и работя със замах. За мен е важна идеята, вложена в произведението. Съвременното изкуство не е занаятчийство, то съдържа в себе си послание.
А кое е бижуто, което всяка жена трябва да притежава според теб?
Веселина: Бижу, подарено от нейния любим.
А имаш ли любимо бижу?
Веселина: Пръстен със семейния ни герб, подарен при раждането ми и перлени обеци от тази година, отново подарък. Имат сантиментална стойност. От моите колекции – бижутата, с форма на цветя от колекция „Катлея“ и „So special“.
Какъв съвет би дала на тези хора, които искат да се занимават с ювелирство?
Веселина: Всеки има дарба и е личен дълг пред Бог тя да бъде развивана.
Толкова пъстър свят около теб, а сега ще ни разкажеш ли и какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
Веселина: Начин на живот.
Най-вълнуващото ти пътуване?
Веселина: Всяко следващо. Стремя се да живея тук и сега.
Има ли места на които винаги би се връщала с удоволствие?
Веселина: Париж и Амалфийското крайбрежие.
Кое е любимото ти място в България?
Веселина: Рилският манастир.
Твоето пожелание към читателите на TrueStory.bg?
Веселина: Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите, копнежите и желанията му. Няма значение къде се раждаш, какви са родителите ти или родното ти място. Важно е да бъдеш достатъчно смел, да надскочиш себе си и всички ограничения на средата си, за да покажеш величието си в целия му блясък.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg!
