Човешките права са етични принципи или социални норми, задаващи определени стандарти на човешко поведение и обикновено се разглеждат като фундаментални и универсални права, които „всяка личност притежава по рождение, само защото тя или той е човешко същество“. Те не трябва да се отнемат, освен в резултат на справедлив процес и въз основа на конкретни обстоятелства.
Като човешки същества, в правото си да получават еднакви условия на съществуване и развитие, трябва да знаем, че всеки един от нас има право на живот, свобода и лична сигурност, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава, заслужава възможността да получи социална сигурност, образование, свободен избор на работа, справедливи и благоприятни условия на труда, на закрила срещу безработица, както и на почивка и отдих.
Знаем ли наистина правата си и получаваме ли нужното уважение към тях?
Идеята за проекта What’s’Art – тренинг курс в Познан, Полша, се ражда като отговор на днешната тревожна ситуация в Европа, когато става все по-ясно, че дори и човешките ни права, които изглеждат основни и неоспорими за всички ни, могат да бъдат загубени само за един ден.
В много страни наблюдаваме растяща омраза, дискриминация и нарушения на правата на човека. Все повече и повече граждани на ЕС категоризират бежанците като потенциална опасност и дори в дългосрочен план съседи от различна националност започват да виждат врагове. Поглеждайки малко по-назад във времето, през последните две години полското правителство отхвърля системата на ЕС за прием на бежанци, отказвайки убежище на жертви на война и се е опитвало да откаже на полските жени правото да взимат решения за собственото си здраве и тяло – да могат да извършват аборт, когато е потвърдено, че плодът е силно увреден или може да е причина за смъртта на майката.
Можем да пишем за правата на човека, но не всички групи хора имат възможността да прочетат разказаното. Можем да протестираме, но протестите обикновено имат кратко въздействие във времето. Ето защо е необходимо да излизем на улиците и да достиганем до тези, които прекарват там най-много време – младите поколения, които съвсем скоро ще определят бъдещето на света.
Уличното изкуство – стенописи, графити и стикери – е едно от най-популярните средства за изразяване на младите. По тази причина целта на проекта What’s’Art е да помогне на младите социални работници от ЕС да го използват за насърчаване на правата на човека в тяхната местна среда – чрез положителни изказвания върху позволените публичните пространства, заместващи речта на омразата. Част от тренировъчната група бяхме и ние, благодарение на Open Space Foundation.
Добрите примери вдъхновяват. Събуждат в нас желанието да бъдем част от следващия подобен и да оставим позитивната си следа в него. Тук, в България. Представете си колко по-смислени биха били нашите публични пространства, разказващи примери, обединяващи ни като човешки същества, а не разделящи ни от безпредметна омразна реч. Колко по-спокойни бихме се чувствали в общество, което разбира значението на това да отстоява правата си и да защитава достойнството си. Колко по-гордо бихме живели на място, което чува нуждите ни и ни подкрепя в трудностите ни.
За такова общество мечтаем. И от такова място нямаше и да помисляме да бягаме.
Позитивната промяна е като огън – разпалващ се от няколко тлеещи въглена и прераждащ се в красива червено-златиста буря от пламъците на справедливостта. Искам да видя огъня и на нашето силно общество, борещо се за по-доброто си бъдеще, помнейки грешките от миналото си, за да не ги повтаря. Онзи огън на промяната, прегръщащ с парещия пламък на позитивната човешка сила, която може да лекува светове. А вие искате ли?
Бъдете искрата в утрешния ден.