Потушаването на Търновското въстание от 1682 г. е свързано с жестоки издевателства върху мирното християнско население. В опит да се спасят от тях, колони от бежанци се насочват към Стара планина. Една част от хората достига района на днешно Дряново и потъва във вековните гори над едноименния манастир.
Много от тях умират – от глад, болести, разбойници и диви зверове. Но една малка част успяват да оцелеят, като по този начин стават родоначалници на няколко десетки махали и села около днешните градове Дряново, Трявна и Габрово.
Първоначално тези поселища насят имената (или прякорите) на своите основатели. По-късно през годините, по една или друга причина, тези наименования се забравят, други се сменят (някои дори по няколко пъти), за да достигнат до нас такива, каквито ги знаем днес. Следващата история е за двама световно неизвестни братя, успели да се спасят от турците през есента на далечната 1682 г. и да дадат началото на две световно неизвестни села – Горни Върпища и Долни Върпища.
На пръв поглед имената на тези села са малко стряскащи и навяват асоциации с върколаци и чудовища. Ако сте любители на силните усещания и решите да ги посетите просто ей-така, за да усетите тръпката от неизвестното, трябва да се въоръжите с търпение, защото всички метални табели, указващи пътя до въпросните населени места, са откраднати. За сметка на тях, на една поляна в нищото, забелязваме следния обобщаващ дървен знак:
Не ни питайте как стигнахме до тази поляна. По-важното е, че след дългото лутане пред нас се появяват къщи, а асфалтът свършва на 100 метра пред първата от тях.
Досегашният опит в подобни ситуации ни е научил, че е най-добре да се предизвика вниманието на някое дворно куче, което от своя страна да предизвика любопитството на своя стопанин. За наша изненада обхождаме повече от половината село, а този подход все не сработва. Най-накрая, от двора на последната възможна къща, се чува радостен лай, а скоро се появява и стопанинът на Шаро – дядо Генчо. След първоначалното недоверие, желанието да поговори с човешко същество в този хубав януарски ден надделява и… ето неговия разказ за историята на селото:
„ …Двама братя (бягащи от турците) дошли по тези места, търсили подходящо място, където да се установят и го намерили тук, защото имало извор. Не е ясно кога и как, но един ден се скарали и по-малкия брат продължил напред. После се оказало, че не е ходил много, защото и той намерил извор наблизо. Тези братя основали двете села – сегашните Горни и Долни Върпища. Първоначално такива имена не е имало. Малкият брат наричал своя батко „Миндьо” – галено от „миндил”, т.е. „бавен”, „тромав”, „мързелив”. По-големият брат не му останал длъжен и на свой ред започнал да се обръща към него с „Дрисльо” – без галена форма.”
Така в следващите около 200 години хората, родили се или дошли край извора на големия брат, носели името „миндьовци”, а тези около извора на малкия брат – сещате се сами.
След Освобождението това положение все по-трудно се преглъщало и един ден се решило селата да получат имена. Водещ в наименованието им е бил факта, че те се намират върху мрежа от пещери (най-известната от които е „Бачо Киро”). По онова време пещерите в този край са наричани „пещи”, а наставката „вър” е означавала „върху”, „над”, „отгоре” и оттам „върпища” – „върху пещта”.
През годините тези пещери на практика спасяват хората и тяхното по-ценно имущество от мерака на всякакви разбойници.
Но да се върнем на хората и техния труден път на оцеляване. Почвата върху скали не е особено плодородна и ежегодната борба с природните сили калява и сплотява живеещите в тези села иначе трудолюбиви хора. Дядо Генчо, роден в Долни Върпища преди 85 години, си спомня за непринудената и естествена взаимопомощ между селяните по време на прибиране на реколтата или при строеж на къща. Явление, изчезнало след 9.IX.1944 година. Явление, продължаващо и днес. Той и баба Рада са единствените постоянни жители на това забравено село без табели, водопровод и магазин. Единственият утешаващ признак на живот в тези студени зимни дни е пушекът от комина на другия – така всеки от тях разбира, че все още не е останал сам.
За трудния живот на баба Рада и още интересни факти около миналото на това живописно село – в следващата история.
Автор: Дарин Цанков
Посетете Facebook страницата на TrueStory.bg, за да прочетете още истории, които ще ви накарат да си спомните и да се замислите!
