Има хора, чийто живот заслужава да бъде разказан заради следите, които оставят в историята и ценностите, които продължават да носят през поколенията. Един от тях е Пенчо Димитров (1868–1956) – български учител и училищен ръководител, посветил десетилетия от живота си на знанието, просветата и възпитанието на младите хора.
Историята му оживява в изложбата „Мисия Учител“, която връща към обществената памет духа на цяло поколение български учители, участвали в изграждането на образователните устои на младата българска държава.
Зад документите, фотографиите и личните реликви стои една човешка история за силата на знанието, волята и отдадеността. За нея, за неочакваните срещи с миналото и за това какво означава да приемеш учителството като призвание разговаряме с проф. Росица Ангелова – изследовател на живота и делото на Пенчо Димитров и автор на изложбата.
Как се роди идеята за изложбата „Мисия учител“ и какво искате да разкажете на посетителите чрез нея?
Росица Ангелова: Понякога историческите проучвания ни отвеждат до личности, които не сме търсили целенасочено, но които постепенно завладяват вниманието ни и ни карат да продължим да ги следваме. Така започна и моето изследване за Пенчо Димитров.
Докато проучвах живота на Михаил Кубадинов – председател на Шуменския окръжен съд, а по-късно и кмет на града, попаднах на негови дневникови записки, в които открих интересна характеристика на неговия приятел Пенчо Димитров. Думите на Кубадинов ме заинтригуваха и породиха желанието ми да науча повече за този човек. Така започна проучване, което постепенно се превърна в самостоятелен изследователски проект.
Впоследствие наследниците на Пенчо Димитров ме откриха и лично правнука Дарин Цанков, и ми се довериха, като споделиха съхраняваните в семейството документи, фотографии и лични реликви. Благодарение на тях пред мен се разкри не само професионалният път на един забележителен български учител и училищен ръководител, но и човешкият свят на личност, посветила живота си на просветата. В един момент имах усещането, че Пенчо Димитров сам е дошъл при мен, за да ми разкаже своята история. Почувствах, че не бива да я оставя само в рамките на научното проучване, а трябва да я споделя с българската публика. Така се роди идеята за изложбата „Мисия Учител. Пенчо Димитров (1868–1956)“.
Чрез нея искам да върна към историческата памет една личност, чийто живот е неразривно свързан с българското образование. Пенчо Димитров е представител на поколението български учители, което след Освобождението участва активно в изграждането на образователната система и в духовното израстване на младата българска държава. Искам да разкажа за учителя не просто като за професия, а като за призвание. За човек, който посвещава десетилетия от живота си на образованието, възпитанието и изграждането на личности. Надяваме се посетителите да открият в неговата история нещо повече от една биография – да видят съдбата на цяло поколение просветители, оставили трайна следа в развитието на България.
За мен „Мисия Учител“ е не само изложба за един достоен български просветител, но и възможност да върна името и делото му в обществената памет. Вярвам, че наш дълг като историци е не просто да съхраняваме миналото, а да откриваме неговите личности и да даваме възможност на техните истории да продължат да живеят.
Какво Ви впечатли най-много при проучването на живота и дейността на Пенчо Димитров?
Росица Ангелова: Най-силно ме впечатли последователността, с която Пенчо Димитров следва своя професионален път, въпреки трудностите, с които се сблъсква още в детството си. Роден в малко разградско село и останал рано сирак, той успява благодарение на образованието да извърви пътя от стипендиант до уважаван учител и директор на едни от авторитетните български гимназии.
Интерес представлява и географията на неговия професионален живот – Разград, Габрово, Севлиево, Ловеч, Търново. Това не са просто места, през които преминава неговата кариера, а образователни средища, в които той оставя част от своя труд и професионален опит.
Особено ценни за мен са личните свидетелства – дневникът, документите и фотографиите. Те позволяват да преминем отвъд сухата хронология на назначенията и длъжностите и да се доближим до човека. Именно това е най-интересното в историческото проучване – да откриеш зад документите личността, нейните убеждения, стремежи и житейски избори.
„Особено ярко впечатление ми направи характеристиката, оставена от неговия приятел Михаил Кубадинов, който го описва като човек с благородно сърце, силна воля, откровеност и непоколебимо чувство за достойнство. Думите му – „И като човек, и като приятел е незаменим. Истински приятел и човек“ – сякаш събират в себе си най-същественото от неговия характер. Тази оценка ми помогна да видя по-ясно и професионалния му облик. Пенчо Димитров е педантичен, последователен и уважителен човек, който независимо от трудностите успява да организира и усъвършенства работата на училищата, които ръководи. Прави го без излишна показност, с постоянство, методичност и чувство за отговорност.“
Как бихте описали Пенчо Димитров като личност и учител? Кои негови качества го превръщат в пример за следващите поколения?
Росица Ангелова: Бих определила Пенчо Димитров като човек с ясно съзнание за обществената отговорност на учителя. Неговият професионален път показва последователност, дисциплина, стремеж към знания и високо чувство за дълг. Той не се ограничава единствено с преподавателската работа, а поема и отговорността да ръководи училища, да организира образователния процес и да участва активно в обществения живот.
За мен особено важно е, че той остава свързан с просветното дело и след пенсионирането си, като продължава да участва в културния и обществения живот на Габрово.
Има едно послание, което много точно обобщава неговото разбиране за живота и образованието: „Воля и кураж! Знание и наука!“. Това са думи, които той оставя на своите ученици и които звучат актуално и днес. Мисля, че именно в тях се съдържа най-важният урок от неговата биография – че знанието изисква постоянство, воля и смелост, а учителят носи отговорност не само за това, което преподава, но и за ценностите, които предава.

Кой от запазените документи или лични вещи на Пенчо Димитров разкрива най-добре неговия характер?
Росица Ангелова: Ако трябва да откроя един документ, бих посочила личния му дневник. За историка подобен източник има особена стойност, защото ни позволява да се доближим до личността извън официалната биография и служебните документи. В него откриваме не просто факти от професионалния му живот, а свидетелства за неговото отношение към учителската работа и отговорността към учениците.
Не по-малко въздействащи са фотографиите и семейните албуми. В тях се съхранява другото измерение на личността – човекът в семейната и обществената среда, извън училищната катедра и директорския кабинет. За мен най-ценното е, че тези свидетелства са запазени от неговите наследници. Те са съхранили не просто вещи и документи, а паметта за един живот, посветен на знанието и просветата. Именно тази приемственост между поколенията прави изложбата особено значима.
Предвижда ли се изложбата да гостува и в други градове и къде още ще могат да я видят хората?
Росица Ангелова: Да, и много се радвам, че още в процеса на подготовката на изложбата срещнах толкова голяма колегиална подкрепа. Бих искала специално да благодаря на директора на Исторически музей – Севлиево Ивета Миленова, на директора на Исторически музей – Трън Милена Катошева, на директора и главния уредник на РИМ – Габрово Росен Йосифов и Катя Гечева, на директора на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, както и на колегите от отдел „Нова история“ при РИМ – Ловеч. Те не само ми оказаха съдействие и предоставиха ценни материали, но и отправиха покани изложбата да гостува в Габрово, Севлиево и Трън.
Приемам тези покани като признание за значимостта на темата и като възможност разказът за Пенчо Димитров да достигне до по-широка публика. Ще се радвам изложбата да бъде представена и в други музеи и културни институти в страната. Убедена съм, че личността на Пенчо Димитров и неговият принос към българското образование заслужават да бъдат познати отвъд пределите на градовете, с които е свързан неговият житейски и професионален път.
Какво означава да имаш „мисия учител“ в съвременния свят?
Росица Ангелова: За мен да имаш мисия учител означава да приемаш образованието не просто като професия, а като отговорност към човека и към бъдещето на обществото. Учителят не предава единствено знания – той формира ценности, възпитава отношение към света, създава увереност и помага на младите хора да открият своя път.
Времето на Пенчо Димитров е различно от нашето, но същността на учителската мисия остава непроменена. Неговият живот показва колко много могат да постигнат постоянството, личният пример, професионалната взискателност и уважението към учениците. В годините на изграждане и модернизация на Третата българска държава учители като него имат съществена роля не само за развитието на училището, но и за формирането на обществените устои.
Днес, когато образованието е изправено пред нови предизвикателства, имаме още по-голяма нужда от учители, които работят с убеждение, отдаденост и съзнание за своята обществена роля. Именно затова избрахме заглавието „Мисия Учител“. То не се отнася само до Пенчо Димитров, а напомня за всички онези просветители, които със своя труд и личен пример оставят трайна следа в живота на поколения българи.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!




























