Как изглежда един квартал през очите на хората, които живеят в него? Какво помним от миналото му и как бихме искали да изглежда след години? Тези въпроси бяха в основата на изложбата „Променящият се Лозенец – историята на квартала в кадри и разкази“, която се проведе във Водната кула между 6 и 13 октомври 2026 г.
В рамките на седмицата пространството събра стари фотографии, съвременни кадри и лични истории, свързани с Лозенец. А интерактивната инсталация „Поток от мечти“ даде възможност на посетителите да споделят своите идеи за бъдещето на квартала. Резултатът бяха над 100 послания, събрали различни желания, надежди и представи за мястото, което наричаме свой дом.
Лозенец през обектива и спомените на хората
Историята на един квартал не се крие само в архивите и старите сгради. Тя е и в семейните снимки, в разказите за хората, които са живели тук, и в местата, които продължават да пазят лични спомени.
Именно тази страна на Лозенец представи изложбата. Съвременните фотографии на Аелита Спиридонова се срещнаха с кадри от лични архиви, за да покажат как се е променял кварталът и какво е останало от неговото минало.
Старите снимки имат особена стойност, защото запазват подробности от всекидневието, архитектурата и живота на предишните поколения. Понякога един кадър разказва повече от дълго описание – за улица, която вече изглежда различно, за къща, която не съществува, или за хора, чиито истории иначе биха останали непознати.
Сред представените материали бяха и фотографии от личния архив на Петър Георгиев. Семейната му история е свързана с ранните години на Лозенец и с прадядо му Георги, който пристига от Македония след Балканските войни и е сред ранните заселници в района.
Този личен разказ отвежда към времето, когато Лозенец постепенно се оформя като част от разрастваща се София. В него историята на квартала не е просто поредица от дати и събития, а история на хора, семейства и съдби, оставили следа в развитието му.
Водната кула – място с история и нов живот
Не е случайно, че изложбата намери своя дом именно във Водната кула. Сградата е част от инженерната история на София, но днес има и ново място в културния живот на града. От съоръжение със съвсем конкретно предназначение тя се е превърнала в пространство за изкуство и срещи.
Тази промяна е близка до идеята на самия проект. Както Водната кула получава нов живот, така и познатите места в Лозенец могат да бъдат погледнати по различен начин, когато се вгледаме по-внимателно в тях.
Фотографиите на Аелита Спиридонова насочват вниманието към улици, сгради и градски детайли, покрай които често минаваме, без да се замисляме какви истории носят. Те ни приканват да спрем за момент и да погледнем квартала не просто като част от ежедневния си маршрут, а като място с памет, характер и собствена история.
От резервоар за вода към резервоар за мечти
Една от най-интересните части на изложбата беше интерактивната инсталация „Поток от мечти“. Тя даде възможност на посетителите не само да разгледат историите на Лозенец, но и да добавят нещо от себе си към разговора за неговото бъдеще.
Символично Водната кула се превърна от резервоар за вода в резервоар за мечти. Всеки можеше да остави послание с това, което би искал да види в квартала през следващите години.
Инсталацията събра над 100 мечти. В тях се откроиха желания за повече зелени пространства, повече култура и изкуство, по-силна връзка между хората и повече грижа за общността.
Различни по своя характер, тези послания имаха нещо общо – показаха, че хората искат да участват в живота на мястото, с което са свързани. За едни това означава повече пространства за срещи и общи дейности, за други – повече природа, спокойствие или възможности за културни събития.
Така посетителите се превърнаха от публика в активни участници. Всяко послание добави още един глас към общата представа за Лозенец – не само такъв, какъвто е днес, но и такъв, какъвто хората биха искали да бъде утре.
История, която продължава да се пише
„Променящият се Лозенец“ напомня, че паметта на един квартал се съхранява и благодарение на хората, които са готови да споделят своите истории. Една стара фотография, разказ за близък човек или спомен за отдавна променено място могат да допълнят общата картина и да запазят нещо важно за следващите поколения.
Когато личните архиви излязат извън пределите на дома и бъдат споделени с останалите, те престават да бъдат само семейна история. Превръщат се в част от паметта на общността и създават възможност хора от различни поколения да открият общ език помежду си.
Изложбата във Водната кула приключи на 13 октомври, но разговорът за Лозенец продължава. Какво от миналото на квартала искаме да запазим? Кои истории си струва да бъдат разказани? И каква среда искаме да оставим на хората, които ще живеят тук след нас?
Понякога отговорът идва от стара снимка, спомен, споделен разговор или мечта, записана на листче. Защото, освен квартал, Лозенец е и сбор от истории, преживявания и хора, които му придават смисъл. А бъдещето му зависи и от това какво сме готови да съхраним, променим и създадем заедно.
Проектът „Променящият се Лозенец – историята на квартала в кадри и разкази“ се реализира от НЧ „Мечталище 2024“ с финансовата подкрепа на Столичната община по програма „Култура“.
НЧ „Мечталище 2024“ е съвременно читалище в София, което съчетава традициите на българското читалищно дело с нови идеи за култура, творчество и общностен живот. Организацията създава възможности хората да се срещат, да споделят опит и истории и да участват активно в културния живот на града.
Проектът „Променящият се Лозенец“ е естествено продължение на тази работа. Чрез фотографии, лични спомени и срещи с местната общност той насочва вниманието към историята на квартала и хората, които му придават облик. Целта е да се съхрани част от паметта на Лозенец и да се насърчи разговорът за неговото настояще и бъдеще.
